Решение № 79 от 21.04.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Диана В. Джамбазова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223000500586 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК

С решение № 260019/29.06.2022г., постановено по гр.д. № 82/2019г. ОС – Шумен е уважил частично предявените от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу Н. М. Н., ЕГН **********, С. К. Н., ЕГН ********** и Т. Н. Н., ЕГН ********** искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ като е постановил отнемане от Т. Н. Н. в полза на държавата на ½ ид.ч. от недвижим имот – нива с идентификатор № ***, с площ от 7.003 дка, находяща се в гр.Велики Преслав, м-ст „Соргуня“, придобит с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 179, том V, рег. № 3045, д. № 654/11.10.2010г. и е отхвърлил искането на КПКОНПИ за отнемане на парични суми от другите двама ответници, подробно описани в диспозитива на решението.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивна жалба от КПКОНПИ и насрещна въззивна жалба от Т. Н. Н..

КПКОНПИ обжалва решение № 260019/29.06.2022г., постановено по гр.д. № 82/2019г. ОС – Шумен в неговата отхвърлителна част. В жалбата си навежда оплаквания за неправилност на решението, като направените от съда изводи са в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни аргументи защо претендираните за отнемане парични средства представляват имущество и защо, макар да не са налични в патримониума на проверяваните 1 лица в края на проверявания период , същите подлежат на отнемане.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

С депозираната в срока по чл.263 ГПК насрещна въззивна жалба Т. Н. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която предявеният срещу него иск е уважен. Счита, че в тази част решението е неправилно. Оспорва приетата от съда пазарна цена на отнетия от него имот, както и изводите, че същият е придобит от неговите родители със средства с неустановен законен източник. Навежда твърдения, че към датата на придобивната сделка същите са разполагали с достатъчно средства за закупуването му. Моли решението в обжалваната част да се отмени като исковата претенция се отхвърли като неоснователна.

Н. М. Н., С. К. Н. и Т. Н. Н. са депозирали писмени отговори на подадената от КПКОНПИ въззивната жалба, в които се излагат идентични доводи за неоснователност на същата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС - Шумен се е произнесъл по предявени искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ вр. § 5 ал.2 ДР на ЗПКОНПИ.

В подаденото въз основа на Решение № 218/20.02.2019г. на КПКОНПИ мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление на Окръжна прокуратура – Шумен с вх. № УВ-76/05.01.2017г. за привличане като обвиняем на Н. М. Н. за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр.чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 НК, вр. Чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./ с Протокол № ТД04ВА/УВ-781/13.01.2017г.

Комисията е образувала проверка, обхващаща периода 13.01.2007г. – 13.01.2017г. Твърди се, че в хода на същата е установено придобиването на имущество от поверяваното лице, съпругата и сина му, несъответно на реализирания от тях доход, като несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, приложим на основание §5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ и за придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са фактически твърдения относно извършените от ответниците придобивни и разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки, данъчна и осигурителна информация за лицето и дружествата, в които е участвало, необходимата му издръжка, задгранични пътувания, платени публични задължения, субсидии от ДФ „Земеделие“, сключени лизингови договори, особени залози. Наведени са подробни твърдения за кои от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на направения в искането икономически анализ относно придобитото имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото имущество, което за целия проверяван период е в размер на 950 639.06 лева 2 значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и съставляващо основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в полза на Държавата на следното имущество:

На основание чл.142, ал.2,т.3 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Т. Н. Н., ЕГН 9602108726

½ ид. Част от нива с идентификатор *** с площ от 7,003 дка, находяща се в гр.Велики Преслав, област Шумен, м-ст „Соргуня“, придобита с НА за покупко-продажба № 179, т.V1 рег.№ 3045, д. № 654 от 11.10.2010г., с пазарна стойност към настоящия момент – 5000лв.

На основание чл.142, ал.2, т.4, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. К.

Н., ЕГН **********

Сума в размер на 683,20 лв. представляваща вноска, извършена през 2014г. по разплащателна сметка, в „Централна кооперативна банка „АД, открита на 16.03.2014г. с титуляр С. Н..

Сума в размер на 11 033,26лв., представляващи извършени вноски в периода 2010г.-2015г. по картова сметка в лева, открита на 26.05.2008г. и закрита на 21.01.2016г. в „Райфайзен банк“ЕАД, с титуляр С. Н.

Сума в размер на 86 716,90лв., представляваща вноски, извършени в периода 2010-2015г. по разплащателна сметка в „Уникредит булбанк“АД с титуляр С. Н., открита на 08.08.2003г. и закрита на 28.10.2015г.

Сума в размер на 33,40 евро, равняваща се на 65,32лв.- вноски през 2015г. по дебитна карта в евро, открита на 08.08.2003г. и закрита на 28.10.2015г. в „Уникредит Булбанк“ АД

На основание чл.142, ал.2, т.2 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. М.

Н., ЕГН ********** и С. К. Н. ЕГН **********:

- сумата в размер на 513 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Анона Трейд“ЕООД, ЕИК 127502761 през 2013г. и 2014г.

На основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ от Н. М.

Н., ЕГН **********

- сумата в размер на 346 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Н и Н 11“ЕООД през 2010г. и 2011г.

- сумата в размер на 3 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Такис Пилатос“ ЕООД през 2015г.

В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени като недопустими с възражения за неприключване на проверката в законоустановения срок.

Ответниците са оспорили предявените против тях искове и като неоснователни, считайки, че не е налице твърдяното от Комисията несъответствие. Твърдят, че определената от Комисията пазарна цена на недвижимия имот, придобит въз основа на договор, обективиран в НА № 3

179/11.10.2010г. е нереална и не отговаря на действителната пазарна стойност, както и, че не са налице данни, че към момента на придобиване на имота, ответниците не са разполагали със средства да закупят имота.

По съществото на спора, въз основа на наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура – Шумен с вх. № УВ76/05.01.2017г. за привличане като обвиняем на Н. М. Н. за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, вр.чл.255, ал.1,т.2, т.6 и т.7 НК, вр. Чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ /отм./ с Протокол № ТД04ВА/УВ-781/13.01.2017г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същия.

С присъда № 6/08.02.2017г. по НОХД № 553/2016г. по описа на ОС Шумен, влязла в сила на 24.02.2017г. Н. Н. е бил признат за виновен за това, че в периода 01.09.2010г. до 12.02.2011г. при условията н апродължавано престъпление в качеството си на собственик на „Н и Н 11“ ЕООД гр.Преслав е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- 73 132,18лв., като е потвърдил неистина в подадени в ТД на НАП Варна месечни справки-декларации, като е използвал документи с невярно съдържание при водене на счетоводството си и при представянето на информация пред органите по приходите - престъпление по чл.255, ал.1, т.2,6 и 7 от НК, вр. Чл.26, ал.1 НК.

В хода на проверката по ЗОПДНПИ /отм./ е извършено обследване на имущественото състояние за периода 13.01.207г. – 13.01.2017г. /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/, както на проверяваното лице, така и на съпругата му С. К. Н. и сина им Т. Н. Н., навършил пълнолетие на 10.02.2014г..

С решение № 881/26.10.2018г. Комисията е образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл.57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ е взето и решението за предявяване на настоящите искове.

Производството пред Комисията е приключило, съответно исковите претенции са предявени при действието на новия ЗПКОНПИ /обн.ДВ бр.7/2018г./, като на основание §5, ал.2 ЗПКОНПИ, в редакция обн. в ДВ бр.1/2019г., приложим е реда на този закон.

Престъпленията, по повод на които е образувана проверката по отменения ЗОПДНПИ попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ.

Периодът на проверката е 13.01.2007г. – 13.01.2017г., съответен на предвидения 10-годишния период по см. на чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ.

Посоченото относно приложимия закон предпоставя и приложимост на 4 предвидения в §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размер на изискуемото се несъответствие от 150 000 лева - една от материалните предпоставки за възникване на правото на Държавата за отнемане на незаконно придобито имущество /в т.см. е и даденото разрешение в Решение № 86/11.06.2020г. по гр.д. № 3930/2019г. на ВКС, ІV г.о./.

Изхождайки от нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи извод дали е налице такова несъответствие, следва да се извърши съпоставка между имуществото на проверявания и на лицата по чл.142, ал.2 от ЗПКОНПИ и нетния доход на същите, при отчитане дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с разпоредбите на §1, т.4 и §1, т.8 вр. §1, т.2 и т.9 от същия закон.

Към настоящия момент по въпросите относно това представляват ли "имущество" по см. на §1, т.4 от ЗР на ЗПКОНПИ и участват ли в определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 от с.з., получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и по въпроса подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

Тези въпроси са изцяло относими и към настоящия казус, доколкото не е налице спор, а в тази връзка е и установеното от приетите по делото заключения на СИЕ, че претендираните за отнемане като част от имуществото парични средства – направени парични вноски в търговски дружества, лични вноски по банкови сметки, непреобразувани в друго имущество, не са налични в патримониума на въззивниците към края на проверявания период и към датата на предявяване на искането.

Предвид на това и липсата на разрешаването им към настоящия момент със задължителен за съдилищата акт, настоящият състав намира, че следва да съобрази по-новата и преобладаваща съдебна практика на касационната инстанция, вкл. постановена по решения на АпС – Варна в обратния смисъл, с някои уточнения, изложени по-долу.