Решение № 15 от 10.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Благоевград, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20211200500961 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№07485/28.07.2021г., подадена от адв. Г.Ю., процесуален представител на А.Ц.-длъжник по изп.д.№170/2010г., против Протокол от 18.02.2021г. на ЧСИ Г. Ц. в частта, в която е отказал да прекрати изпълнителното дело. Жалбоподателката възразява, че след като производството по несъстоятелност срещу длъжника ЕТ е приключело с прекратяване на дейността му и заличаване от търговския регистър, следва да се прекрати и изпълнителното производство срещу него, защото търговецът вече не съществува като правен субект. На следващо място, счита че субективните предели на ИЛ, по който е образувано изп.д., не се простират и върху физическото лице, собственик и управител на ЕТ - А.Ц.. Сочи се, че последната не е и трето лице, което да е обезпечило задълженията със свое имущество. Въз основа на изложеното е направено искане да се отмени атакувания акт и да се постанови друг, с който да се прекрати изп.д., поради липса на надлежна страна в това производство.

Мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК е депозирал ЧСИ, в които излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че ФЛ собственик на ЕТ, отговаря с цялото си имущество за задълженията на търговеца. В 1 контекста на същите изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е процедурата по връчване на препис от жалбата на ответната страна по чл.436, ал.2 ГПК. Ето защо е редовна.

Разгледана по същество тя се явява неоснователна, по следните съображения :

Не е спорно, а и от доказателствата се установява, че изп.д. №170/2010г. на ЧСИ Г. Ц. е образувано по молба на взискателя „Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу длъжника ЕТ“Мованто – А.Ц.“.

Видно е от решение №2045/15.05.2015г. по т.д. №151/2014г. на БлОС, че търговецът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е спряно производството по несъстоятелност. Последвало е постановяването на решение №3063/08.06.2016г. по същото т.д., с което на основание чл. 632, ал.

4 от ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на длъжника от ТР. Предвид съществуването на тези две съдебни решения в производството по несъстоятелност е безспорно, че не са предприемани никакви действия по Глава четиридесета ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО

ЗА

ОТКРИВАНЕ

НА

ПРОИЗВОДСТВО

ПО

НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ от ТЗ. Това означава, че не са предявявани, приемани, а още по – малко погасявани вземания на кредитори на несъстоятелния търговец. Т.е. универсалното изпълнително производство не се е развило.

В контекста на горното, правилно ЧСИ Г. Ц. е прекратил изп. производство по отношение на заличения от ТР търговец, поради липса на правен субект срещу който да се провежда принудителното изпълнение.

Заедно с това, настоящият състав счита, че обосновано същият е приел, че следва да го продължи срещу физическото лице А.Ц., която е имала качеството на ЕТ. В съдебната практика се приема, че едноличният търговец не отговаря за задълженията на физическото лице, но ФЛ отговаря с цялото си имущество за задълженията на търговското предприятие. Този извод се основава на приложението на нормата на чл. 614, ал.2 от ТЗ, според която в 2 имуществото на длъжника-едноличен търговец се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и парични влогове - съпружеска имуществена общност. Т.е. след като законодателя предвижда, че в масата на несъстоятелността се включват и вещи, които са лична собственост или част от СИО на физическото лице, което с регистрирането си като ЕТ е придобило допълнителна правоспособност като субект в търговския оборот, следва че след заличаването на ЕТ, ФЛ отговаря за задълженията на ЕТ със своето имущество. ЕТ и ФЛ, което се е регистирало като такъв, не са два самостоятелни, различни субекта. Като ЕТ ФЛ има допълнителна дееспособност да извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1 от ТЗ.

На основание изложеното ИЛ, по който се провежда принудителното изпълнение, обвързва и ФЛ за задълженията на регистрирания от него ЕТ и ФЛ не може да има качеството на трето на изпълнението лице. В тази връзка са несъстоятелни оплакванията в жалбата на адв. Ю., че А. Ц. не е адресат на ИЛ по смисъла на чл. 429, ал.3 от ГПК. Хипотезата на посочената норма е неотносима към фактите в касуза.

По тези съображения решаващият състав на БлОС счита, че следва да потвърди Протокол от 18.02.2021г. на ЧСИ Г. Ц. в атакуваната му частта, с който е отказал да прекрати изпълнителното дело.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протокол(имащ характер на Постановление) от 18.02.2021 г. на ЧСИ Г. Ц. с рег. № 702 по регистъра на КЧСИ и район на действие Благоевградския окръжен съд по изпълнително дело № 20107020400170, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4