Решение № 249 от 20.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 165/2026
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435- 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435- 437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.442а · Граждански процесуален кодекс
- чл.191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 249 гр. Стара Загора, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500165 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 11214/06.02.2026 г., подадена от Р. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ***, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20227650403691 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765, с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, срещу действия на съдебния изпълнител, обективирани в покана за доброволно изпълнение, връчена на 30.01.2026 г. В жалбата се релевират оплаквания срещу определените по изпълнителното дело суми, а именно: неолихвяема сума в размер на 321,45 евро в полза на Община С.З., разноски по изпълнителното дело в размер на 217,79 евро и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 145,70 евро, насочването на принудителното изпълнение върху недвижим имот чрез налагане на възбрана върху жилище, което жалбоподателката счита за несеквестируемо, насочването на принудително изпълнение за вземания, за които се твърди, че са погасени по абсолютна давност по ДОПК и несъразмерност на предприетите изпълнителни действия спрямо размера на задължението.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили писмена Мотиви от ЧСИ, с които се поддържа, че жалбата е частично процесуално недопустима, а в останалата част е частично материално неоснователна.
След запознаване със становищата на страните и обясненията на съдебния изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 0227650403691 на ЧСИ Г.И., с рег.№ 765 на КЧСИ и район на действие при Старозагорския 1 окръжен съд се установява, че изпълнителното дело е образувано на 30.11.2022 г. по възлагане от Община - С.З. за събиране на публични вземания, установени с приложени актове за установяване на задължения по декларация.
Съгласно приложените документи длъжникът е имал непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за посочени в изпълнителното дело недвижими имоти.
По делото е било приложено удостоверение по чл.191 от ДОПК, въз основа на което държавата е присъединена като взискател за публични задължения. Впоследствие, след подадени от длъжника възражения, е изискано ново удостоверение по чл. 191 ДОПК, от което е видно, че към 12.01.2026 г. жалбоподателката няма публични задължения към НАП. Със съобщение изх. № 5575/19.01.2026 г. ЧСИ е уведомил длъжника, че е съобразил постъпилото удостоверение и е актуализирал размера на задължението, но е отказал да вдигне наложената възбрана.
По изпълнителното дело е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, представляващ апартамент, находящ се в гр.С.З., ***, вписана в Служба по вписванията – гр.С.З..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.236 от ГПК съдебното решение следва да съдържа произнасяне по съществото на спора, разноските и обжалваемостта. В производството по жалба срещу действия на съдебен изпълнител обаче съдът е ограничен от изчерпателно предвидените в закона хипотези на съдебен контрол.
От съдържанието на чл.435, ал.2 от ГПК се установява, че длъжникът може да обжалва само изрично посочените действия на съдебния изпълнител, включително насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, както и разноските по изпълнението. Същата разпоредба е с изчерпателен характер и не допуска разширително тълкуване. По тази причина жалбата е недопустима в частта, с която се поддържа, че част от вземанията са погасени по абсолютна давност. В производството по чл.435 и сл. ГПК съдът не разглежда материалноправни възражения относно самото съществуване или погасяване на вземането. Преценката дали вземането е погасено по давност не може да се извършва в рамките на изпълнителното производство, а само в исков процес. Това следва и от чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, според който изпълнителното производство се прекратява, ако бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.439 или чл.440 от ГПК.
Недопустима е жалбата и в частта, с която се релевира самостоятелно оплакване за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки по смисъла на чл.442а ГПК. Нарушението на принципа на съразмерност не е самостоятелно сред подлежащите на обжалване действия по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Поради това в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
2
В останалата част жалбата е процесуално допустима, но материално неоснователна, тъй като по отношение на възражението срещу разноските съдът намира, че същото не следва да бъде уважено. От данните по изпълнителното дело е видно, че сумата от 321,45 евро, посочена като неолихвяема сума в полза на взискателя, представлява сбор от начислени лихви по вземанията на Община С.З., конкретизирани в акта за възлагане и приложените АУЗД. Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е съобразена с актуализирания размер на дълга след отразяване на обстоятелството, че длъжникът няма непогасени публични задължения към НАП. Останалите разноски по изпълнителното дело в размер на 217,79 евро произтичат от извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия, справки, връчвания и налагане на обезпечителни мерки. Следователно не се установява незаконосъобразно или произволно определяне на разноските, поради което жалбата в тази част е неоснователна.
Неоснователно е и възражението срещу насочването на изпълнението върху възбранения недвижим имот, който бил несеквестируем, понеже самата жалбоподателка /длъжница/ в подадено до ЧСИ възражение е заявила, че притежава и друг недвижим имот, към който предпочита да бъде насочено изпълнението. Това изявление изключва поддържаната в настоящото производство теза, че възбраненият имот е единственото жилище, което се ползва от закрилата на несеквестируемостта. Освен това налагането на възбрана, като обезпечителна мярка само по себе си не води до незаконосъобразност на изпълнението, когато не е установено наличие на защитено от закона несеквестируемо имущество.
Поради изложеното въззивният съд приема, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима в частта относно възражението за погасителна давност и относно самостоятелното оплакване за несъразмерност, и съответно да бъде отхвърлена, като неоснователна в частта относно разноските по изпълнението и относно насочването на изпълнението върху възбранения недвижим имот.
Ето защо водим от горното и на осн. чл.435- 437 от ГПК, въззивният ОС - Ст.Загора
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 11214/06.02.2026г. от Р. Г.
Я., ЕГН ********** от гр.С.З., *** - длъжник по изп.д.№ 20227650403691 по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765, с район на действие ОС- Ст.Загора, в частта, с която се поддържа, че част от вземанията, предмет на изпълнителното производство, са погасени по абсолютна давност; се релевира самостоятелно оплакване за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки и извършените изпълнителни действия спрямо размера на задължението, като процесуално недопустима.
3
РЕШЕНИЕТО в тази му част има характер на Определение и подлежи на обжалване с частна жалба чрез ОС - Ст.Загора пред ПАС - Пловдив в 1седмичен срок от съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 11214/06.02.2026г. от Р. Г. Я., ЕГН ********** от гр.С.З., *** - длъжник по изп.д.№ 20227650403691 по описа на ЧСИ Г.И., рег.№ 765, с район на действие ОС - Ст.Загора, в останалата част срещу определените по изпълнителното дело суми, представляващи неолихвяема сума в размер на 321,45 евро в полза на Община - Ст.Загора разноски по изпълнителното дело в размер на 217,79 евро и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 145,70 евро, и срещу насочването на принудителното изпълнение върху недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.С.З., ***, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО в тази му част е окончателно съгласно чл.437, ал.4 от ГПК и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4