Решение № 170 от 10.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Велико Търново, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20224100500316 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 23.02.2022 година, постановено по гр. дело № 1728 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година, Т. Д. К. е осъден да заплати на „ДДД Е.В.Т.“ЕООД, гр. ..., сумата от 5 248,99 лв., обезщетение, репариращо лисващи пари в каса, последица от неизпълнение на задълженията на ответника като управител на дружествотоищец, и законна лихва за времето от 08.06.2020 година насетне. В тежест на ответника са присъдени и направените от ищеца разноски по делото.

Решението е обжалвано от Т. Д. К. с искане за отмяната му вцялост и за постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата – „ДДД Е.В.Т.“-ЕООД, гр. ... - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 145 от Търговския закон.

Ищцовата страна - „ДДД Е.В.Т.“-ЕООД, гр. ... - излага в исковата си молба, че ответникът е бил управител на дружеството до 21.04.2020 година. При инвентаризация липсвали 5 248,99 лв., изтеглени от ответника банкова сметка на дружеството и 1 осчетоводени в приход на каса. Като излага довод липсата на сумата да е резултат от неизпълнение на задълженията на ответника като управител по реда на настоящото производство ищецът претендира присъждането й, законна лихва и разноски.

Ответната страна - Т. Д. К. - признава, че е бил управител на ответното дружество. Оспорва иска с възражения изтеглената сума да е послужила за заплащане в брой на задължения на дружеството. Невъзможността да се проследи съдбата на средствата в касата се дължало на обстоятелството, че не е водена касова книга. Счетоводителят е действал неправомерно, а самата каса е обслужвала кешовите потоци на още две търговски дружества. Отрича да е действал неправомерно и да е виновен за неточното отчитане на средствата в брой. При прекратяване на правомощията му като управител предал всички оправдателни документи. Ищцовото дружество е освободило ответника от отговорност, доколкото не е взело решение да му търси такава. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Ответникът за исковия е бил управител на ответното дружество – фактът не е спорен и се установява от вписванията в търговския регистър. На 01.04.2020 година от банкова сметка на ищцовото дружество е изтеглил сумата от 5 200 лв., отчетена като приход в каса. По счетоводни документи паричната наличност по касата е била 48,99 лв. Липсват разходни документи за плащания в брой и доказателства за съдбата на исковата сума – заключението на вещото лице Т.Б..

Искът е доказан и основателен. Ответникът е управител на ищцовото дружество по времето, когато е изтеглил сумата. Липсата на доказателства за наличността й налага извод за имотна загуба, резултат от неизпълнение на управителните му правомощия.

Те включват строга финансова дисциплина и счетоводна отчетност – чл. 141, ал. 1 от Търговския закон. Предпоставките на чл. 145 от Търговския закон са налице, а искът е доказан по основание. Основателен е в търсения размер, предвид стойността на изтеглената от банковата сметка на дружеството-ищец и осчетоводените като налични 48,99 лв.

Претенцията следва да бъде уважена, според заявеното.

Доводите на жалбоподателя-ответник са неоснователни. Обстоятелството, че не е водена касова книга, че касата, освен ищцовото, е обслужвала още две търговски дружества, евентуалното неправомерно процедиране на счетоводителя съставляват неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 141 от Търговския закон във връзка с чл.

16 и с чл. 2, т.1 от Закона за счетоводството да управлява предприятието на ищеца с грижата на добър търговец и да поддържа стриктна отчетност на всички активи, включително паричните средства в брой, а не го освобождава от отговорност. Ангажимент на ответника, като управител, е да даде сметка за извършеното на принципала, а тя изисква отчетни документи. Доводът, че протоколът за инвентаризация е непротивопоставим на ответника, сам по себе си верен, не води до извод, че процесната сума в брой е налична в каса, защото не ищецът следва да установява липса, а ответникът, като материално 2 отговорно лице, е длъжен да докаже наличност в касата.

Тезата за намеса на единствения съдружник в управителната дейност, освен че по делото не е доказана, не води до заличаване факта на неизпълнение на управителните правомощия, а създава правото на ответника да напусне длъжността – аргумент от чл. 38, ал.

2, изречение първо, от Закона за задълженията и договорите. В директно противоречие със закона е доводът, че, доколкото не е посочено противното, с решението за освобождаване от длъжността управител, ответникът е освободен и от отговорност. Решението за освобождаване от отговорност е изрично и в казуса липсва – 137, ал., т. 5 от Търговския закон.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, доказани в размер на 1 080 лв.

Сумата следва да се присъди с настоящото решене.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решение от 23.02.2022 година, постановено по гр. дело № 1728 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година.

Осъжда Т. Д. К., ЕГН:**********, гр. ..., да заплати на „ДДД Е.В.Т.“-ЕООД, гр. ..., сумата от 1 080 (хиляда и осемдесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3