Решение № 260036 от 24.02.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 260036

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 24.02.2021г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова При секретаря Татяна

Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 478 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 260151 от 29.10.2020 год., постановено по гр. д. № 542/ 2020 год. по описа на Шуменски районен съд е уважена исковата претенция на Р.Е.С. с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от Прокуратурата на Република България, вследствие образувано против ищеца наказателно производство за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по ДП № 17-СЛ-ХІ-2/ 2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура - Сливен, приключило с Решение № 45/ 17.12.2019 год. по ВАНД № 65/ 2019 год. по описа на Военно-апелативен съд- София, с което е потвърдено Решение № 19/ 31.10.2019 год. по АНД № 91/2019 год. по описа на Военен съд – гр. Сливен, с което ищецът е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение и е оправдан, като за горницата до претендираните 15000 лева исковата претенция е отхвърлена. Със същото решение ответникът е уважен и искът за сумата от 2008 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Ответникът остава недоволен от така постановеното решение в частта, в която е осъден да заплати на ищеца сумата от 10000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, в която е осъден да заплати на ищеца сумата от 2008 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, като го обжалва в атакуваните части. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че доколкото ищецът е привлечен като обвиняем едва на 13.06.2019 год., преди тази дата същият не е имал качеството на лице, което може да пострада от действията на прокуратурата по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ. Счита, че останалите критерии, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението не са били обсъдени от съда.

Релевира, че направеното от прокуратурата възражение за принос на ищеца към претендираното увреждане, е основателно. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ГПК въззиваемият Р.Е.С. чрез процесуалния си представител адв. М.П.,***, е депозирал писмен отговор на жалбата, в който взема становище по неоснователността й. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Тъй като не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над горницата от 10000 лева до претендираните 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, по отношение на същата решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените Писмо рег. № ВН - 4688/ 25.10.2018 год., Писмо рег. № 314-52/ 11.2018 год., изд. от Регионална служба „Военна полиция“ – Варна, се установява, че в Регионална служба „Военна полиция“ – Варна е регистрирана военно-полицейска проверка на осн. чл. 9 от ППЗВП ЗМ) с рег. № 52/ 24.10.2018 год. срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Образувана е прокурорска преписка № 750/ 30.10.2018 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен. С Разпореждане от 05.11.2018 год. е възложена предварителна проверка по случая. От ищеца са снети обяснения по повод образуваната военно-полицейска проверка, в които излага обстоятелства относно обитаваното от него под наем жилище, заплащания наем и сключения договор за наем.

Приложено е Постановление за образуване на досъдебно производство ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен от 12.03.2019 год., за това, че на 26.06.2018 год. в гр. Ш. е бил съставен неистински частен документ – договор за наемна недвижим имот от дата 26.06.2018 год., в който подписът под позиция „наемодател“ не бил положен от лицето, посочено като наемодател – Д.Г.П. и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на в.ф. *– Ш., за да бъде доказано съществуването на наемни правоотношения с П..

Тъй като в постановление за привличане на обвиняем от 14.06.2019 г. е допусната техническа грешка, майор Р.Е.С. е привлечен като обвиняем с ново постановление от 13.08.2019 год. за това, че: за периода от 09.07.2018 год. до 08.03.2019 год. в гр. Ш., във в.ф. *- Ш., на единадесет пъти при условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал от неистински документ – копие на договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 год. – двустаен апартамент, находящ се в гр. Ш., ул. ..., сключен между Д.Г.П. от гр. Д.и майор Р.Е.С., в който подписът под позиция „наемодател“ не бил положен от лицето, посочено като наемодател – Д.Г.П. и бил употребен чрез представянето му пред жилищната комисия и командването на в.ф.

*– Ш., за да докаже съществуването на свое наемно правоотношение с П., когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. По отношение на обвиняемия не са били взимани мерки за неотклонение.

С

Постановление от 14.08.2019 год. ДП № 17-СЛ-ХІ-2/2019 год. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Сливен срещу обвиняемия майор Р.Е.С. за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е внесено във Военен съд – Сливен с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а от НК.

С Решение № 19/31.10.2019 год., постановено по а.н.д. № 91 по описа за 2019 год. на Военен съд – Сливен обвиняемият е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение и е оправдан. За да достигне до този извод, съдът е приел, че действително процесният договор за наем на недвижим имот от 26.06.2018 год. съставлява неистински документ по смисъла на чл. 93, т.

6 от НК, доколкото подписът срещу графата „Наемодател“ не бил положен от Д.П..

Въпреки че от назначената съдебно-почеркова експертиза се е установило, че подписът не е бил положен и от подсъдимия, съдът е приел за безспорно установено, че именно С. е съставил процесния документ и го е използвал, като го е представил 11 пъти във в.ф. към Заявления-декларации за картотекиране и за получаване на компенсационни суми през периода 09.07.2018 год. - 08.03.2019 год. На база събраните по делото доказателства съдът е приел, че деянието е малозначително, поради което и на осн. чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал.2, предл. 2 от НК е оправдал С.. Срещу така постановеното решение е депозиран протест. С решение № 45/ 17.12.2019 год., постановено по в.а.н.д. №65 по описа за 2019 год. на Военно-апелативен съд – София, влязло в сила на същата дата, първоинстанционното решение е изцяло потвърдено с идентични мотиви. Апелативният съд също е приел, че подсъдимият формално е осъществил състава на повдигнатото му с обвинението престъпление като съзнателно се е ползвал от неистински частен документ. Достигнал е до извод, че доколкото за периода от 09.07.2018 год. до 15.11.2018 год. е бил налице друг валиден договор за наем, то неистинският документ, съставен на 26.06.2018 год., е бил ползван 4 пъти (от м. декември 2018 год. до м. март 2019 год.), а не 11 пъти, както е приел първоинстанционният съд. Апелативният съд е споделил доводите на първата инстанция, че в конкретния случай следва да се приложи нормата на чл. 9, ал.2 от НК.

По делото са приложени длъжностна характеристика, кадрова справка, благодарствен адрес, грамота, диплома от Военна академия – София, факултет „Командно-щабен“ за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование – магистър, удостоверения за допълнително обучение или специализация и за владеене на чужд език, от които е видно, че ищецът е бил награждаван многократно, полага усилия за кариерното си развитие и израстване, не са му били налагани наказания.

Приложена е медицинска документация, удостоверяваща настъпила на 10.12.2019 год. бъбречна криза на ищеца.

По делото са представени договори за правна защита и съдействие, по силата на които ищецът е упълномощил като свой защитник в хода на наказателното производство адв. М.П. от ШАК, като в същите е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева – за процесуално представителство и защита в досъдебното производство и по 700 лева – за процесуално представителство и защита пред Военно-окръжен и Военно-апелативен съд. Приложени са 2 двупосочни автобусни билета от гр. В. до гр. С.и обратно на обща стойност от 108 лева (по 54 лева всеки).

От заключението на назначената пред първоинстанционния съд съдебно-психологична експертиза се установява, че през периода на воденото наказателно разследване до произнасянето на съда с окончателен акт ищецът субективно е преживял емоционален стрес. Нарушена е била способността му за стресоустойчивост, изразена в повишена тревожност, усещане за несигурност, емоционална напрегнатост, лесна възбудимост, общо безпокойство, повишаване на стойностите на кръвното налягане, влошена концентрация на вниманието, преживяване на срам и унижение, леки трудности в организирането и справянето със служебните си задължения, влошаване на семейните отношения. Експертът е посочил, че двукратното повдигане на обвинение за извършено престъпление, получаване на призовки и явяването в съдебни заседания са довели ищеца до състояние на остър стрес с наситени негативни емоции на унижение, притеснение, срам, съпътствани с повишена тревожност и безпокойство.

Вещото лице е допълнило, че ищецът се е страхувал за бъдещето си като военен, имал е нарушения в апетита и съня, концентрацията му била намалена, избягвал е социални контакти. Уточнило е, че по време на развилата се преди датата на съдебното заседание в гр. С.бъбречна криза, ищецът е бил с високи стойности на артериалното налягане (180/100), което допуска хипотезата за интензивността на стреса, който С. преживява като психосоматичен отговор към ситуацията. Експертът е достигнал до извода, че поради борбено изградената личностова структура и добрите копинг стратегии, ищецът не е влязъл в психиатрична проблематика. В съдебно заседание допълва, че ищецът не е потърсил специализирана психологическа помощ.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водени от ищеца свидетели. Свид. М., бивш началник на ищеца, излага, че в резултат на проведеното наказателно производство С. се чувствал дискредитиран пред колегите и подчинените си на работа. Бил подтиснат и не можел да се съсредоточи на работа. Поведението му се променило, затворил се в себе си и не искал да контактува с никого, чувствал се неуверен. Свидетелят твърди, че въпреки дискретността на колегите, информацията, че срещу С. се води дело, се разчула в батальона, което допринесло за неувереността и липсата на настроение у ищеца.