Решение № 231 от 27.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Разлог, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200583 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. С НП №*/15.05.2023 г., издадено от Директор на РД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. г.С., към ГД„КП“ при КЗП, на „С.Р.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.“П.п.“№55, в.А, е.4, а.6, с управител М.Н.Ф., на основание чл.210а, във вр. с чл.68д, ал.1, във вр. с чл.68в, от ЗТ, е наложено наказание "имуществена санкция" от 2`000,00 лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят „С.Р.“ООД, който го атакува с искане за отмяната му. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, твърди се че са допуснати съществени процесуални нарушения.

В проведеното СЗ жалбоподателят „С.Р.“ООД, с управител М.Н.Ф. - редовно призован, не се явява, за него се явява упълномощен представител - адв.С., който поддържа жалбата на всички основания изложени в нея. В СЗ излага доводи, че наложената санкция е въз основа на несъществуващи текстове от ЗТ, тоест АНО не би следвало да налага наказания без правно основание.

НО - Директор на РД на областите С., С., К., П. и Б., с адр. г.С., към ГД„КП“ при КЗП редовно призован, не изпраща представител. Депозира становище в придружително писмо към адм. нак. преписка, с което оспорва подадената жалба, излага съображения в тази насока и претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на жалбоподателя на 25.08.2023 г., а жалбата е подадена на 01.09.2023 г.).

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2023г., Т.М.Т. - инспектор в РД-С. /КЗП/, в присъствието на свидетеля Н.Б.Р. -гл. инспектор в РД-С. /КЗП/, извършили проверка на обект – Ап. х-л „А.“, в с.Б., у.“Ш.“№6, о.Р., и стопанисван от „С.Р.“ООД. В хода на проверката проверяващите констатирали, че на входа на обекта има рекламен надпис “Aqvilon Aparthotel”, като за туристическия обект има 1 издадено удостоверение №408 за категория „2 звезди“, валидно от 23.03.2018 г. до 23.03.2023 г.. Констатирали също, че в туристическия обект няма СПА център, сертифициран по реда на ЗТ, а именно от министъра на Т или оправомощено от него длъжностно лице /по арг. на чл.138 от ЗТ/, а с КПН №*/20.01.2023 г. установили, че в сайта на ап. х-л „А.“, стопанисващия обекта е обявил наличие на „СПА център“ и е въвел в заблуждение потребителите.

Въз основа на горното св. Т. приела, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.68д, ал.1, пар.1 от ЗЗП. На 20.01.2023 г. на място проверяващият Т., в присъствието на свидетеля Р. и управителя на дружеството А.К., съставила констативен протокол, като отразила, че дружеството-нарушител ще бъде уведомено допълнително за довършване на проверката. На 26.04.2023 г. се явил управителя на дружеството-нарушител, като в негово присъствие свидетелят Т. съставила АУАН с №*/26.04.2023 г., квалифицирайки деянието като нарушение по чл. 68д, ал.1, п.1 от ЗЗП. Актът бил връчен на управителя на дружеството, който го подписал като отразил, че ще представи допълнително споразумение. В срокът по чл.44, ал.1 ЗАНН, не са постъпили писмени възражения.

АНО издал атакуваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта.

АНО счел, че горните факти нарушават задълженията, регламентирани в чл.210а, във вр. с чл.68д, ал.1, във вр. с чл.68в от ЗТ и наложил на жалбоподателя "Имуществена санкция" от 2`000,00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съд. производство. Съдът кредитира изцяло показания на разпитаните свидетели, като не намира признаци на заинтересованост или пристрастност, които да дискредитират изложеното от тях.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното адм. наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

НП е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приложените: Заповед №*/30.03.2023 г. на Председателя на КЗП и Заповед №*/23.12.2022 г. на Председателя на КЗП. Адм. нак. производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на адм. акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и с/у какво да се защитава. Посочени са обаче като нарушени материалноправни норми, които реално не съществуват в ЗТ, респективно санкцията за нарушението не е индивидуализирана правилно.

Действително има разминаване в правната квалификация в АУАН и НП, като в АУАН като нарушение е посочена разпоредбата на чл.68д, ал.1, пар.1 от ЗЗП, а в НП, чл.210а, във вр. с чл.68д, ал.1, във вр. с чл.68в от ЗТ. Съдът счита, че това е съществен порок, който представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Дори и да се приеме, че волята на АНО е била да промени границите на адм. "обвинение", то това е напълно в неговите правомощия съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, но в случая промяната е накърнила правото на защита на санкционираното лице, доколкото същата го възпрепятства да разбере какво точно нарушение е извършил и как е определен р-ра на санкцията съобразно констатираното нарушение. Несъществуващите законови разпоредби, сочени като нарушени и несъществуващата санкционна норма определено са съществен порок на издаденото НП.

За пълнота, не е допустимо във фазата по налагане на адм. наказание да се изменя съществено обстоятелствената част на адм. обвинение. Допустимо е при разследване на спорните обстоятелства да отпаднат някои от въведените с АУАН факти по извършване на нарушението, поради липса на доказателства за тяхното съществуване или опровергаване на 2 събраните от актосъставителя при образуване на производството, но не може да се изменя съществено фактическото обвинение. АНО проверява законосъобразността на акта – дали е образувано законно производството, както и дали е обосновано вече повдигнатото адм. обвинение, което означава да се прецени съдържа ли описание на деяние с неговите пространствени и времеви предели /чл.42, ал.1, т.3/, установен ли е нарушител /чл.42, ал.1, т.6/ и посочени ли са обстоятелствата по извършване на нарушението /чл.42, ал.1, т.4/.

Предявеното с АУАН адм. обвинение е основание за налагане на адм. наказание, когато АНО въз основа на събраните доказателства достигне до извода, че те без съмнение установяват следните факти: описаното от актосъставителя деяние с неговите време и място на извършване, самоличността на привлеченото към отговорност лице и неговата вина. След тази дейност по формиране на убеждение за съществуване на фактите, посочени в АУАН се извършва и правна квалификация на деянието под конкретен състав на адм. нарушение в изпълнение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, за посочване на адм. нак. разпоредба. Изискването гарантира проверка за правилно приложение на материалния закон и за законност на наложеното наказание. В настоящия случай АНО в нарушение на правото на защита, е изменил съществено нарушението и правната квалификация на същото, като го е квалифицирал по текстове, които не съществуват в ЗТ. Противоречието в АУАН и в НП относно нарушената законова разпоредба и прилагането на санкция по отношение на нея, съдът счита че е абсолютно процесуално нарушение, състоящо се в налагане на имуществена санкция въз основа на обвинение, по което наказаното лице не се е защитавало в хода на производството по ЗАНН.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита че атакуваното НП следва да се отмени изцяло.

По разноските:

При този изход на делото, право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 650,00 лева за заплатено адв. възнаграждение. Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на АНО, съдът счита че в случая, платеното от „С.Р.“ООД, ЕИК*, адв. възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Предвид гореизложеното, РД на областите С., С., К., П. и Б., със седалище г.С. към ГД„КП“ при КЗП, следва да заплати на „С.Р.“ООД, ЕИК*, разноски от 500,00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело №583/2023 г. пред Рг.РС, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/15.05.2023 г., издадено от Директор на РД на областите С., С., К., П. и Б., със седалище г.С., към ГД„КП“ при КЗП, с което на „С.Р.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.“П.п.“№55, в.А, е.4, а.6, с управител М.Н.Ф., на основание чл.210а, във вр. с чл.68д, ал.1, във вр. с чл.68в от ЗТ, е наложено наказание "имуществена санкция" от 2`000,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН, РД на областите С., С., К., П. и Б., със седалище г.С., към ГД„КП“ при КЗП, да заплати на „С.Р.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.С., у.“П.п.“№55, в.А, е.4, а.6, с управител М.Н.Ф., сумата от 500,00 лева - сторени в производството разноски за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с КЖ пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3

4