Решение № 41 от 02.03.2022, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. А., 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – А., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Т. Кабадаиева при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева като разгледа докладваното от Невена Т. Кабадаиева Гражданско дело № 20215310102693 по описа за 2021 година

Производство чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 2 от ЗЗДН.

Постъпила е молба от Г. ВЛ. Н. от гр. А. ул. „К.М.“ № 2 , лично и в качеството й на законен представител на детето ВЛ. Р. МЛ. ЕГН **********, с искане за налагане на мерки по ЗЗДН по отношение на Р. ЕМ. МЛ. – с постоянен адрес гр. А. ул. „К.М.“ № 2, като бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и сина им В., да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, да му бъде забранено да приближава пострадалите лица, жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца. Твърди, че с ответника живеят на семейни начала на посочения адрес от септември 2012г, а детето ВЛ. Р. МЛ. е родено от съвместното й съжителство. Първоначално ответникът се държал добре с пострадалата, след което започнал да се държи грубо и арогантно към нея и детето. На 04.12.2021г през деня ответникът се бил събрал с компания в гаража да пият алкохол , в един момент изпратил на пострадалата по „вайбър“ звуков файл, в който й казал: „слушай бе маймуно, не смей да се качваш, защото започнах да се напивам, с тва ти държание заслужаваш най-много шамарите“. Надвечер се прибрал пиян, и след забележка от страна на пострадалата започнал да я обижда пред детето че е глупава, тъпа лелка и е 1 крайно време да отиде при дъщеря си/която е починала същата година/.

Твърди, че изпитва страх от ответника тъй като я заплашил че ако се оплаче имал хора които щели да я изпратят при дъщеря й, където й е мястото.

Ангажира събиране а доказателства, представя декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.

Ответникът не изразява становище.

О»ЗД» Д»СП» гр А. , след извършено соц проучване изразяват становище, че грижи за детето В. полага основно майката, бащата не учатва активно в грижите за детето. Детето е отлеждано в ситуация на чести конфликти, скандали и напрегнати отношения, а в средата на месец декември 2021г родителитесе разделят, след тежки скандали и намеса на полицията.

След като прецени, поотделно и в съвкупност, представените по делото доказателства съдът, намира за установено следното:

Ответникът е баща на детето В./у-ние за раждане изд въз основа АР № 0123/03.04.2014г - в заверен препис/. Представят се по делото заложни билетги от 17.10.2021г, изд от заложна къща «Роял» ЕООД гр Асеновгард за заложени от ответника вещи - - златни накити /л. 9-11вкл/. Ответникът не е проследявян амбулаторно и лекуван стационалрно в ЦПЗ Пловдив ЕООД/л.31/.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Предявен е иск за налагане мерки по реда на чл.ЗЗДН за извършен акт на домашно насилие от

Р. ЕМ. МЛ. по отношение на Г. ВЛ.

Н., в присъствието на детето ВЛ. Р. МЛ., на 04.12.2021г.

Молбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество. Съгласно нормата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, както и извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Не е спорно между страните обстоятелството, че първата молителка и ответникът са живели на съпружески начала, от което съжителство е родено детето В..

Последното се установява и от неоспорените писмени доказателства.

Установи се в хода на производсвото, че отошенията между първата 2 молителка и ответника са били напрегнати, изпълнени със скандали, довели до раздялата им декември 2021г. Съдът, като прецени в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за доказано твърдението за извършен акт на психическо насилие на 04.12.2021г. Първата молителка освен това е представила декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена сила. Така установеният акт на насилие е извършен в присъствието на детето В., поради което и по арг. чл.2 ал.2 ЗЗДН настоящият състав приема, че е извършен акт на психическо насилие и по отношение на детето В..

Ето защо следва да бъде определена мярка за защита сред предвидените от чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН. С оглед обстоятелството, че следва да се ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието над пострадалите лица, то наложително е спрямо него да бъде взета мярката по т.

1 от чл. 5 ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. Съдът намира подходящи и мерките по т.3 от с з забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата, и местата за социални контакти и отдих, както и по т.4 от с з - определяне местоживеенето на детето В. при пострадалия родител.

С оглед установениет по делото факти, че през декември 2021г родителите на детето В. са се разделили, то неподходяща се явява мярката по чл. 5 ал.1 т.2 ЗЗДН – отстраняване извършителя от съвместно обитаваното жилище.

При определяне срока, за който да бъдат наложени мерките, съдът отчете характера на извършения акт на насилие, и счита че подходящо е да бъде определен 12 - месечен срок.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Г.Н. разноски по производството в размер на 400лв.

На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена заповед за защита.

На основание чл. 16, ал. 3, преписи от решението и от заповедта следва да бъдат връчени на страните, а заповедта да се изпрати за връчване и на РУ на МВР – А..

На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 25 лева, вносими по сметка на Районен съд – А..

На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена глоба на 3 извършителя в размер на 400лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Р.Е. АСЕНОВ ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А. ул. „К.М.“ № 2 ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ върху Г.

ВЛ. Н. ЕГН********** и ВЛ. Р. МЛ. ЕГН **********, със законен представител Г. ВЛ. Н., и двамата от гр. А. ул. „К.М.“ № 2 ЗАБРАНЯВА Р.Е. АСЕНОВ ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А. ул. „К.М.“ № 2 да приближава пострадалите лица Г. ВЛ. Н. ЕГН********** и ВЛ. Р. МЛ. ЕГН **********, със законен представител Г. ВЛ. Н., жилището им в гр. А. ул. „К.М.“ № 2 , местоработата и местата за социални контакти и отдих.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето ВЛ. Р. МЛ. ЕГН **********, със законен представител Г. ВЛ. Н., на адреса на неговата майка Г. ВЛ. Н.

ЕГН********** в гр. А. ул. „К.М.“ № 2

ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата й част.

ОПРЕДЕЛЯ срок на наложените мерки за защита –

12(дванадесет)месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

НАЛАГА, на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на Р.Е. АСЕНОВ ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А. ул. „К.М.“ № 2 глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за това, че е извършил на 04.12.2021г спрямо Г. ВЛ. Н.

ЕГН********** и ВЛ. Р. МЛ. ЕГН **********, със законен представител Г.

ВЛ. Н., жилището им в гр. А. ул. „К.М.“ № 2 , акт на домашно насилие.

ОСЪЖДА Р.Е. АСЕНОВ ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А. ул.

„К.М.“ № 2 да заплати по сметка на Районен съд - А. сумата от 25

(двадесет и пет) лева държавна такса.

ОСЪЖДА Р.Е. АСЕНОВ ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А. ул.

„К.М.“ № 2 да заплати на Г. ВЛ. Н. ЕГН********** от гр. А. ул. „К.М.“ № 2 разноски по производството в размер на 400/четиристотин/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-мо 4 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – А.: _______________________ 5