Решение № 753 от 21.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Варна, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110108286 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „****“ Е. с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № ***, с която се претендира да бъде осъдена А. „П. и.“, с ЕИК **** и адрес гр. С., пл. „М.“ №**, чрез О. п. у. – В., адрес гр. В., ул. „*****“ №**, да му заплати сумата от 150,26 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение – 135,26 лв. и обичайни разноски за определяне на обезщетението – 15 лв., по преписка/щета № ****** образувана при ищцовото дружество във връзка с договор за застраховка „К.“ от 02.06.2020г., за причинени на л.а. „Б.“, модел . с ДК № **** вреди, следствие на настъпило на 11.08.2020г. застрахователно събитие – попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по пътя В.– З. п.ъ., след т.нар. „Д“.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: на 11.08.2020г. по пътя В. – З., след т.нар. „Д.т“ Г. П. В., като водач на собствения си л.а. „****“, модел **с ДК № *****, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Между ищеца по делото и собственика на автомобила бил сключен договор за застраховка „К.“ със застрахователна полица № ******, материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователно правоотношение за срок от 12 месеца, и обвързваща страните за период 07.06.2020 – 06.06.2021г. Щетите нанесени на **** с марка „Б.“, модел ** с ДК № **** са подробно описани въз основа на претенция заявена от неговия собствник в опис заключение по щета № *****. На 1

12.08.2020г. ищецът превел на Г. П. В. – собственик на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 135,26 лв. За ликвидацията на щетата в „*****“ Е. са сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Отговорността за настъпилото ПТП и за вредите от същото била на АПИ гр. С., поради задължението му да поддържа пътното платно в изправност.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник А. „П.“ гр. С., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че са опорочени законосъобразността и валидността на застрахователното правоотношение, както и законосъобразността на процедурата по изплащането на застрахователното обезщетение и встъпването в правата на увреденото лице, поради което ги оспорва. Ответникът смята, че застрахователят въобще не е следвало да изплаща обезщетение за нанесените щети по автомобила. Посочва, че не са предоставени доказателства, че са изпълнени изискванията за регистриране, уведомяване, и доказване на застрахователното събитие и, че за ПТП не е съставен протокол от компетентните органи.

Сочи, че от представените с исковата молба доказателства не може да се направи обоснован извод за пътната обстановка и скоростта, с която се е движил автомобилът. Твърди също така, че в посочения пътен участък към дата на ПТП не е съществувало необозначено и необезопасено препятствие по пътя- изрязан участък, който е довел до процесното ПТП. В заявлението на пострадалото лице също така липсва посочване на свидетел при реализиране на ПТП. Счита, че претендираните щети не са настъпили в резултат на процесното ПТП.

Твърди, че с поведението си водачът е допринесъл в изключителна степен за настъпване на вредоносния резултат. Спазвайки разпоредбата на чл.20 от Закона за движението по пътищата, водачът е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила си с пътната обстановка и атмосферните условия и да го владее, така че да може да спре пред всяко препятствие на пътя. Твърди, че е налице груба небрежност от страна на водача, което от своя страна следва да доведе до отпадане на отговорността на АПИ, в условията на евентуалност - до намаляване размера на претендираната сума. Твърди се още, че процесният участък от Път I-9, ок. км. 94+477, като част от републиканската пътна мрежа на територията на**** е поддържан от *** „****“ ЕИК *****, съгласно Договор за обществена поръчка №******г. с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) републиканските пътища на Североизточния район, стопанисвани от *******, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, сключен между АПИ и **** „П****“ гр.В..

Гражданското дружество е образувано от „И.“ ***** гр. В. с ЕИК ****, „Х*“ ** гр. С.с ЕИК *****, „Автомагистрали“ С. Е. с ЕИК **** и „И.“ ** гр. С. с ЕИК *****. Предявен е за съвместно разглеждане обратен иск срещу третото лице „И.“ ****, в качеството му на солидарно отговорен съдружник в гражданското дружество, под условието на уважаване на главния иск за присъждане на претендирана сума на основание чл. 28 от Договор за обществена поръчка №****г.

С определение от 11.08.2021г. съдът е конституирал „И.“ *** като трето лице помагач 2 на страната на ответника А. „П.“ гр. С., на основание чл. 219, ал.1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор от третото лице- помагач „И.“ Е., с който оспорва предявеният спрямо него иск като неоснователен и недоказан. Излага, че за ангажиране отговорността на ответника по обратния иск следва да бъде установен фактическия състав на нормата на чл.79 от ЗЗД -неизпълнение по договора за поддържане на републиканската пътна мрежа. Оспорва наличието на предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като няма данни какво е съпричиняването за вредите от страна на водача. Твърди, че при изпълнение на поетите ангажименти дружествотоизпълнител се съобразявало изцяло с възложените от А. „П.“ задачи. Сочи, че е възможно на датата, на която се е случило процесното ПТП да са били извършвани отделни видове дейности по пътното платно, но че е била създадена организация за сигнализиране на участниците в движението. Предвид гореизложеното третото лице „И.“ Е. счита, че е изправна страна и не следва да носи каквато и да била отговорност за неизпълнение на задължения по Договор за обществена поръчка с предмет поддържане на републиканските пътища, стопанисвани от ****, нито отговорност за настъпили щети и изплащане на обезщетения, които изобщо не е следвало да бъдат изплащани, поради което моли да се отхвърли предявеният от А. „П.“, чрез Областно пътно управление- В., обратен иск срещу „И.“ Е**** като съдружник в *** „П****“ гр. В., като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – заверени за вярност застрахователна полица „К*** № *****; уведомление-претенция ****0г. с опис-заключение и снимков материал, калкулация, опис представени документи по щета № *****, ликвидационен акт по щета № ****; регресна покана относно щета с изх. № *****г. с обратна разписка-товарителница ****г., се установява, че: На 02.06.2020г. между Г. П. В. и „Д.“ Е. бил сключен договор за застраховка „К.“ относно *** с марка „***“, модел * с ДК № **** за период 07.06.2020 – 06.06.2021г. На 12.08.2020г. Г. П. В. уведомил писмено „Д.“ Е**, че на 11.08.2020г. по пътя В., след т.нар. „Д.“ управлявайки собствения си л.а. „Б.“, модел ** с ДК № ***** попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при което била увредена задната му лява гума. Вредите са описани от застрахователя в опис- заключение и на 12.08.2020г. били остойностени от него в размер на 135,26лв. За изплатено обезщетение в този размер Д.“ Е. изпратило на 02.11.2020г. писмена покана до А. „П.“, чрез О.- В. да му бъде възстановено, което било отказано с писмо от 18.11.2020г.

От писмените доказателства – заверени за вярност договор за обществена поръчка № ***г. по обособена позиция № 1: О***–В., ведно с възлагателно писмо; договор за създаване на гражданско дружество; списък на републиканските пътища на територията на О***; извадка от програмата за километриране на републиканските пътища на територията на О. –В.; протокол № 19.1 за установяване на завършените и подлежащи на планиране СМВР за м. август 2020г.; протокол за установяване завършването на натурални видове СМР към 31.08.2020г., ведно с подробна ведомост; опис на експедиционните бележки за 3 доставка на плътна асфалтова смес за път I-9, ведно с кантарни бележки №****г. № *****г. и № ****г.; сертификат обр. 19 за действително изпълнение и приети ремонтни работи към 31.08.2020г. ведно с гаранционен протокол, се установява, че: на 30.03.2020г. между А.

„П.“ като възложител и *** „П.“ гр.В. като изпълнител бил сключен Договор за обществена поръчка №*****г. с предмет: извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на териоторията на О***-В. обособена позиция № 1. *** „П.“ гр.В. е образувано от „И.“ Е. гр. В. с ЕИК *****, „Х.“ *** гр. С. с ЕИК ******, „Автомагистрали“ С. Е. с ЕИК **** и „И.“ ** гр. С. с ЕИК *****. В списъка на пътищата към обособена позиция № 1 към договра е посочен път З*** – Св.

К***– В. от км. 83+200 до 99+970 и от 116+070 до 170+200. От страните по договора бил съставен протокол за извършени през месец август 2020г. СМР, сред които е и изкърпване на повредени площи по път I-9 вкл. фрезоване, оформяне, почистване, полагане и уплътняване. В участъка на този път от км. 93+471 до км. 94+477 са включени девет позиции /л.68 от делото/, на обработени повредени площи с различна повърхнина - от 2,4 до 18,72 кв.м. и дълбочина 5 см. На 10.,11. и 12.08.2020г. са били доставени общо 61,5 тона асфалтова смес за ремонтите дейности на път I-9.

От показанията на свидетеля Г. П. В. се установява, че си спомня за случая, при който през месец август 2020г. управлявайки собствения си лек автомобил „****” минал през необезопасена и несигнализирана изрязана за предстоящ ремонт дупка в пътното платно по пътя В. - З. п. Усетил удара, но не спрял. На следващия или по следващия ден установил, че колата има увреждане и тогава уведомил застрахователя. Гумата не се спукала, имала увреждане-балон. Карал бавно според ограничението на пътя, но не видял дупката преди удара, не видял и други изрязани дупки. По принцип по пътя имало много дупки от различно естество. Било вечер, нямало валеж или мъгла. Други дупки и бордюри не е блъскал. Само и единствено той управлявал автомобила и според него тази дупка е причина за увреждането.

Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, описаните от застрахователя повреди по автомобила, за които е заплатено застрахователно обезщетение, практически е възможно да бъдат получени в резултат на посочения механизъм за настъпване на произшествието, както и че стойността на разходите за отстраняване на щетите – труд и материали, според вещото лице е 150,94 лв. с ДДС, а сумата от 15 лева за оглед и експертиза съответстват на обичайните разходи за такъв тип дейност. Вещото лице лично е въприело изрязването в път З. п. – С. К. – В. към 11.08.2020г., тъй като живее в близост до местопроизшествието и често е минавал оттам.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният главен осъдителен иск е с правно основание 410 ал. 1 т.3 КЗ, а обратният иск - с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Съобразно с горепосочената материалноправна норма и разпределението на доказателствената тежест в процеса, уважаването на иска е обусловено от доказаното от 4 ищеца кумулативно съществуване на следните предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от собствена на ответника вещ, както и действителното плащане на застрахователно обезщетение на правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да установи твърденията си за съпричиняване от собственика при увреждането на МПС, изправността на собствената си вещ– пътно платно, а като ищец по обратния иск – наличието на валидно облигационно правоотношение с третото лице, по което последното е поело задължение да поддържа в изправност вещта – пътно платно. Третото лице-помагач на ответника следва установи правоизключващите си твърдения, а в качеството си на ответник по обратния иск, при успешно доказване от ищеца по него, следва да установи изправността си по договора за поддръжка от 30.03.2020г. – вкл. че е изпълнил всички правно и договорно уредени свои задължения.