Решение № 465 от 13.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 13.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Гражданско дело № 20221800100440 по описа за 2022 година

К. Е. А. е предявил срещу П. н. Р. Б. искове с правно основание чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди съответно в размер на 30 000 лв. и на 4 400 лв. от незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 13.05.2021 г.

Ищецът твърди, че на 20.07.2016 г. е бил обвинен от ответника в извършването на престъпление от 18.07.2016 г. по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 НК; че на 16.09.2016 г. е бил внесен обвинителен акт в Самоковския районен съд, като е било образувано НОХД № 398/2016 г.; че с присъда от 14.12.2016 г. е бил признат за виновен в извършването на престъплението, като са му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година ефективно и глоба от 500 лв.; че районният съд е постановил да бъде изтърпяно отделно и наказанието от 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 164/2016 г. на Самоковския районен съд; че присъдата е била отменена от въззивния съд и делото е било върнато за ново разглеждане от първата инстанция; че районният съд е върнал делото на прокурора; че на 20.04.2018 г. е бил внесен нов обвинителен акт, като е било образувано НОХД № 212/2018 г., но делото отново е било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати 1 съществени нарушения; че след последвалото трето внасяне на обвинителен акт е било образувано НОХД № 354/2018 г., като с присъда от 28.01.2019 г. ищецът отново е бил признат за виновен, като са му били наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година с тригодишен изпитателен срок и глоба от 500 лв.; че втората осъдителна присъда също е била отменена от въззивния съд и делото е било върнато за ново разглеждане от първата инстанция; че по новообразуваното НОХД № 132/2020 г. районният съд е постановил оправдателна присъда от 27.04.2021 г., която не е била протестирана и е влязла в сила на 13.05.2021 г.

Твърди се, че за времето от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда е изтекъл период от почти пет години, през което време ищецът е претърпял неимуществени вреди – отдръпване на близки и приятели, които го наричали «престъпник»; страх от осъждане и налагане на ефективно наказание лишаване от свобода; безпокойство и потиснатост; чувство на срам; разстройство на съня; ограничаване на социалните контакти; скандали и напрежение в семейството му и нервни изблици; прекратяване на брака му поради негативно отношение на съпругата му към него. Обосновава се, че тези вреди са резултат от незаконното обвинение.

Освен това ищецът твърди, че за воденото срещу него наказателно производство е заплатил адвокатски възнаграждения в общ размер на 4 400 лв. Претендира репарирането и на посочените имуществени вреди.

Ищецът претендира и законната компенсаторна лихва върху обезщетенията от влизане в сила на оправдателната присъда на 13.05.2021 г. до окончателното изплащане.

Ответникът П. н. Р. Б. с отговора по чл.131 ГПК оспорва исковете по основание и размер. Черпи права от факта, че ищецът е с обременено съдебно минало още от далечната 2012 г., в резултат на което той вече е бил злопоставен в обществото и сред близките си. Позовава се и на факта, че през процесния период срещу ищеца е било водено още едно наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, като твърди, че е невъзможно моралните вреди във връзка с двете паралелни наказателни производства да бъдат отграничени. Отрича отговорността си за времето, през което наказателното производство е било в съдебна фаза. Обосновава прекомерност на претендираните обезщетения. Прави и възражение по чл. 5 2

ЗОДОВ.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическите твърдения на ищеца относно воденото срещу него наказателно производство се установяват с материалите по НОХД № 132/2020 г. на Самоковския районен съд и приложените към него досъдебно производство и наказателни дела на първоинстанционния и на въззивния съд.

Установява се, че при повдигане на обвинението спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение подписка, която е била отменена след постановяване на окончателната оправдателна присъда от 29.04.2021 г.

С решение от 27.04.2016 г. по НАХД 2923/2016 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 12.05.2016 г., ищецът е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 16.08.2015 г. в гр. С., като същият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба на основание чл. 78а НК.

С определението от 21.04.2016 г. по НОХД № 164/2016 г. на Самоковския районен съд е било одобрено споразумение за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 09.01.2016 г., като на ищеца му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с изпитателен срок от три години. Това определение е било отменено през 2018 г. от Софийския апелативен съд по реда на извънредните способи. За престъплението по чл. 343в НК от 09.01.2016 г. е било образувано ново НАХД № 140/2019 г. на Самоковския районен съд, като с решение от 09.05.2019 г., влязло в сила на 27.05.2019 г., ищецът е бил признат за виновен в извършването му. На основание чл. 78а НК той е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба от 1000 лв. Посоченото НАХД № 140/2019 г. на Самоковския районен съд е било водено паралелно с наказателното производство, по което ищецът е бил оправдан и във връзка с което се претендират обезщетенията по настоящото дело.

В мотивите си към оправдателната присъда по НОХД № 132/2020 г. съдът е приел, че извършеното от ищеца деяние от 18.07.2016 г. е несъставомерно от обективна страна.

Установява се, че за периода м. май 2012 г. – м. септември 2022 г. срещу ищеца са били издадени 38 наказателни постановление за извършени 3 нарушения на Закона за движението по пътищата. От тях 35 наказателни постановления са влезли в сила. Няма данни за влизането в сила на последните три наказателни постановления – и трите от 2022 г. За периода от м. април 2013 г. до м. октомври 2022 г. на ищеца са били издадени 20 фиша за нарушения по ЗДвП, като 19 от тях са влезли в сила. Нарушенията, за които са били издадени наказателните постановления и фишовете, са били извършени на територята на цялата страна – Самоков, София, Раднево, Ихтиман, Пловдив, Кюстендил, Плевен, Панагюрище, Трън, Бобов дол, Дупница, Костенец, Приморско, Септември, Пазарджик, Ямбол, с. Труд (Пловдивско), Стара Загора, Ябланица.

Само за периода от 20.07.2016 г., когато на ищеца му е било повдигнато процесното обвинение, до 13.05.2021 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда, срещу ищеца са били издадени 17 наказателни постановления и 12 фиша. Установява се и издаването на едно наказателно постановление от 21.05.2021 г., тоест няколко дни след влизането в сила на оправдателната присъда, което обаче е за нарушения на ЗДвП, констатирани с АУАН от 30.01.2021 г. С други думи, и това наказателно постановление е за нарушения, извършени в периода 20.07.2016 г. – 13.05.2021 г.

При постановяване на първата осъдителна присъда за процесното деяние от 18.07.2016 г., с която на ищеца му е било наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година (НОХД № 398/2016 г.), съдът е съобразил, че деянието е било извършено в изпитателния срок на наложеното наказание по НОХД № 164/2016 г. на Самоковския районен съд.

Този факт е изключвал възможността за налагане на втора условна присъда, а отложеното наказание е следвало да бъде изтърпяно отделно.

Ищецът е сключил граждански брак на 06.07.2014 г. с Л. А.. Бракът е бил прекратен чрез развод на 07.07.2021 г. по реда на чл. 50 и чл. 51 СК (по взаимно съгласие на съпрузите).

Свидетелят С. В. Д., който е дядо на ищеца и който е разпитан в съдебно заседание на 30.03.2023 г., знае за воденото срещу внука му наказателно производство. След осъдителната присъда ищецът е станал депресиран и потиснат. Бил е и уплашен. Съпругата му все му казвала, че е осъден и ще влезе в затвора. Чудела се как ще живее година и половина, докато той е в затвора. Впоследствие двамата се развели. Преди осъждането ищецът се 4 събирал с приятели, общувал и празнувал с тях. След осъдителната присъда приятелите му не говорели с него и го отбягвали. Ищецът вече не се вижда с тях дори след оправдаването му. Според свидетеля внук му все още не се е успокоил въпреки оправдателната присъда.

От така изложените факти могат да се направят следните изводи:

Ищецът е бил обвинен в престъпление, което е било изначално несъставомерно от обективна страна, като в исковата молба той признава, че е бил убеден в своята невинност.

Според съда първоизточникът на притесненията и страховете на ищеца е било опредението, с което е било одобрено споразумението по НОХД № 164/2016 г. на Самоковския районен съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 09.01.2016 г. Така е била изключена възможността от постановяване на последваща условна присъда. Това наказателно производство обаче не му е въздействало възпиращо и само няколко месеца след одобрване на споразумението, а именно на 18.07.2016 г., той отново е управлявал МПС, без да е правоспособен водач. НОХД № 164/2016 г. е било възобновено и определението за одобряване на споразумението е било отменено, но то е представлявало влязъл в сила съдебен акт към момента на постановяване на първата осъдителна присъда за деянието от 18.07.2016 г. и съдът е бил длъжен да го съобрази. На ищеца не му е подействало превантивно и възпиращо и воденото срещу него наказателно производство по НАХД № 2923/2016 г. на Софийския районен съд за престъпление по чл.

343в, ал. 2 НК, извършено на 16.08.2015 г. Решението по чл. 78а НК по това дело дори вече е било влязло в сила, когато ищецът е извършил процесното деяние от 18.07.2016 г. А за това, че на 18.07.2016 г. той е управлявал МПС, без да е бил правоспособен водач, няма никакво съмнение и спор между страните. Ищецът е признал извънсъдебно пред дядо си, свидетеля Д., че е карал без книжка. Самият свидетел е оценил критично поведението му и му е заявил, че не е прав и че «са прави хората да го съдят». За деянието от 18.07.2016 г. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 564139, но не е било издадено наказателно постановление поради изпращане на преписката на прокурора. Така това деяние е останало ненаказано дори като административно нарушение.

Въпреки повдигнатото обвинение за процесното деяние, ищецът е 5 управлявал отново МПС без свидетелство за правоуправление на 16.09.2016 г. и на 03.11.2016 г. на територията на област С. З.. И на двете дати той е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. За нарушението от 16.09.2016 г. му е бил съставен фиш от компетентните органи на РУ Раднево, а за нарушението 03.11.2016 г. му е бил съставен АУАН отново от РУ Раднево. За второто нарушение срещу ищеца е било издадено и НП от 25.11.2016 г., което е влязло в сила. Няма данни ищецът да е бил санкциониран по административен ред или по реда на НК за това, че и в двата случая е бил неправоспособен водач.

Установява се, че ищецът е издържал изпит за категория В едва на 07.12.2016 г., като първоначалното издаване на СУМПС е от 23.05.2017 г. До 07.12.2016 г. срещу ищеца са били издадени общо 16 АУАН, 15 наказателни постановление и 4 фиша.

Първата осъдителна присъда от 14.12.2016 г. по наказателното производство – предмет на иска, е уплашила ищеца, но само за срок от половин година. Между 14.12.2016 г. и 15.06.2017 г. той не е извършвал установени по надлежния ред нарушения на ЗДвП. Преди осъдителната присъда с наложено ефективно наказание обаче той е живеел с чувство за безнаказаност, тъй като няма твърдения и данни да е заплатил която и да било от глобите, наложени му по административен или съдебен ред. Считано от 15.06.2017 г., ищецат отново е започнал да нарушава ежемесечно установения в страната правов ред и да неглижира законността. Това негово поведение е продължило не само до влизането в сила на оправдателната присъда, но и след това, като доказателствата по делото са за извършени нарушения на ЗДвП до 18.10.2022 г.