Решение № 218 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100607968 по описа за 2025 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда рег. № 344 от 11.06.2025 г., постановена по НЧХД № 3787/2023 г. по описа на СРС, НО, 10- т и състав, подсъдимият М. К. П. е признат за невиновен в това, че на 13.12.2022 г., около обяд, в град София, кв. ****, публично, в присъствието на тъжителя и на екипа на предаването „Съдебен спор“, при условията на продължавано престъпление, като деянията осъществяват различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, е разгласил позорни обстоятелства за Х. А. Р. и му е приписал престъпление, както следва: 1) На 13.12.2022 г., около обяд, в град София, кв. ****, публично, в присъствието на тъжителя и на екипа на предаването „Съдебен спор“, е разгласил позорни обстоятелства за Х. А. Р., че П. има страхове, че Р. ще направи дъщеря му проститутка; че Р. има регистрация за склоняване към проституция; че лъже; че Р. е осъждан; че е сводник; че срещу Р. се водят досъдебни дела и че е под 1

„наблюдение от ГДБОП“ и 2) На 13.12.2022 г., около обяд, в град София, кв.

****, публично, в присъствието на тъжителя и на екипа на предаването „Съдебен спор“, е приписал престъпление на Х. А. Р., че последният искал да направи дъщерята на П. проститутка, като е оправдан за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.

147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда подс. М. К. П. е признат за невиновен и в това, че на 13.12.2022 г., около обяд, в град София, кв. ****, публично, в присъствието на тъжителя и на екипа на предаването „Съдебен спор“, казал унизителни за честта и достойнството на Х. А. Р. думи, а именно, че е „измамник“, „лъжец от класа ти казвам, тоя е от някоя такава руска школа“ и „дееба твоята майка“, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК.

С присъдата на първоинстанционния съд подс. Л. С. И. е призната за невиновна в това, че на 13.12.2022 г., около обяд, в град София, кв. ****, публично, в присъствието на тъжителя и на екипа на предаването „Съдебен спор“, е казала унизителни за честта и достойнството на Х. А. Р. думи, а именно „мръсник долен мръсен“, „**** мръсно долно“, „маймуната мръсна“ и „долен, мръсен“, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от частния тъжител Х. А. Р., чрез повереника му адв. А. Б., като в същата е изложено, че СРС превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, вкл. и експертни заключения. С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени присъдата, като постанови нова такава, с която да осъди подсъдимите по повдигнатите им обвинения.

По делото са постъпили два броя допълнения към въззивната жалба, в които са изложени подробни съображения, че първостепенният съд превратно е тълкувал приобщената доказателствена съвкупност. Изложено е, че неправилно не е отчетено обремененото съдебно минало на подсъдимите, както и заключението на видео-техническата експертиза, според което е налице автентичност на изследвания запис. Оспорва се достоверността на показанията на св. Л., като се твърди, че възпроизведеното от него се оборва от показанията на св. К.а, както и от справките от ГДБОП-МВР и Бюро 2

„Съдимост“. Акцентирано е върху обстоятелството, че в нарушение на чл.

107, ал. 5 НПК първоинстанционният съд не е анализирал подадения сигнал от частния тъжител срещу св. Л. при преценка обективността на неговите показания. Оспорва се и изводът на първостепенния съд, че липсвала идентичност между излъчения по Нова телевизия епизод от предаването „Съдебен спор“ с качения такъв в платформата „Nova play”. Твърди се, че този извод на съда се оборва от множеството справки от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, заключението на видео-техническата експертиза и показанията на свидетелите И. и К.. Изложено е, че предвид изминалия период от време е нормално свидетелите, присъствали при заснемане на репортажа, да не помнят точната дата и месец на заснемането, но ясно е доказана датата на излъчването му по телевизията – 23.01.2023 г. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени атакуваната първоинстанционна присъда, като постанови нова такава, с която да признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатите им обвинения, като им наложи съответни наказания, както и да се присъдят разноските по делото.

С едното от допълненията към въззивната жалба са релевирани и две доказателствени искания. На първо място се иска разпит във въззивното производство на св. А. Р. с оглед констатираните противоречия в неговите показания относно датата и периода на заснемане и излъчване на процесния епизод от „Съдебен спор“. На следващо място е направено искане за изискване на справка от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД относно точната дата на заснемане и на излъчване по телевизията на епизода „Аз съм бащата“ от предаването „Съдебен спор“; дали съдържанието, публикувано в сайта „Nova Play“ е поддържано от дружеството и дали е налице идентичност между двата записа.

Срещу така подадената въззивна жалба и допълнения към нея не е постъпило писмено възражение от подсъдимите или техния защитник.

С определение рег. № 287/21.01.2026 г. в разпоредително заседание, проведено на същата дата, въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели, вещи лица и подсъдимите, като е оставено без уважение доказателственото искане на частния тъжител за извършване на допълнителен разпит на св. А. Р.. Частично е уважено искането, релевирано с допълнението 3 към въззивната жалба, като е изискана справка от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, постъпила и приложена на л. 53 от въззивното дело.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител моли за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна по съображения, изложени в жалбата и допълненията към нея. От въззивния съд се иска да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, като им наложи предвидените в НК наказания.

Претендират се направените по делото разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.

Частният тъжител поддържа заявеното от повереника му, без да излага допълнителни съображения.

Защитникът на подсъдимите пледира за постановяване на съдебно решение, с което да бъде потвърдена изцяло присъдата на СРС като правилна, законосъобразна и обоснована. Твърди се, че първостепенният съд правилно е анализирал всички събрани по делото доказателства, анализирал е фактическата обстановка, като от обективна и от правна страна правилно е стигнал до извода, че не е осъществено вмененото на подсъдимите деяние. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на СРС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълненията към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира основания за същественото й изменение или допълнение. Приобщената в хода на въззивното производство справка от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД също не налага ревизиране на фактическите изводи на районния съд.

Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

4

Подсъдимият М. К. П. е роден на **** г. в гр. Монтана, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, неосъждан (реабилитиран), работи като управител на „НС-БОП“ ЕООД, живущ в гр.

София, кв. ****, с ЕГН **********.

Подсъдимата Л. С. И. е родена на **** г. в гр. Козлодуй, българка, с българско гражданство, със средно образование, омъжена, неосъждана (реабилитирана), работи като охрана в „Скорпио“ ООД, живуща в гр. София, кв. ****, с ЕГН **********.

Подсъдимата И. е майка на подсъдимия П.. Свидетелката К.М. К.а е дъщеря на подс. П. и внучка на подс. И..

Свидетелят Г. Л. познавал подсъдимите и св. К. К.а, тъй като живеели в един и същ квартал. Л. познавал и тъжителя Р., на който му викал „Хелми“.

Тъй като тъжителят и още едно лице на име Федя нямали автомобил, в периода от 2005-2006 година до към 2009-2010-2011 година Л. возел тях и момичета с колата си, за да могат последните да работят като проститутки. Л. дори виждал, че се бият момичетата, които не искат да работят като проститутки, но не сезирал органите на МВР за това.

Свидетелката К. К.а и тъжителят Х. Р. се познавали от 2012 г.

Първоначално свидетелката работила като сервитьорка в заведението на тъжителя, а след това отношенията между двамата станали лични. От есента на 2012 г. К.а отишла да живее при Х. Р. в гр. Кнежа, въпреки че родителите й били против връзката им. Първият път, когато К. К.а отишла в гр. Кнежа, тя не информирала родителите си за това. Притеснени, те започнали да разпитват съседи и приятели за дъщеря си. Именно тогава свидетелят Г. Л. казал на подс.

М. П. с какво се занимава тъжителят и че е редно да си прибере дъщерята, защото ще излезе да работи на улицата. Тогава бащата на К.а подал сигнал и тъжителят Р., синът му - А. Р. и баща му били арестувани. Тогава тъжителят казал на свидетелката К.а да си събере багажа и да се прибере при родителите си. За месец К.а живяла при семейството си и след това отново отишла да живее с тъжителя. Съжителството между двамата траело до 2016 г. Тогава К.а разбрала, че е бременна с момиче. Х. Р. обаче казал, че няма да гледа „курви“ и заради възникналите проблеми по повод пола на бебето св. К.а напуснала тъжителя и заживяла в гр. София. Отношенията между тъжителя Р. и св. К.а и нейните роднини трайно се влошили. К.а упреквала бащата на детето й, че не 5 го е припознал при раждането му, че сама, с помощта на роднините си, гледа детето, че когато то е имало здравословен проблем и година и половина го е водила на рехабилитация и физиотерапия, тъжителят не се е грижил за детето, докато не се разделил с жената, с която междувременно съжителствал.

В началото на 2022 г. Р. предприел действия по установяване на контакт със св. К.а и общото им дете и дори майката и детето ходили на гости на бащата във връзка с някакъв събор. След известно време Х. Р. завел дело за припознаване на детето. Междувременно св. К. К.а подала иск срещу Х. Р. във връзка с това, че Р. я блъснал, докато бил в дома й. На К.а била издадена Заповед за незабавна защита. Тъжителят решил да търси контакт с дъщеря си посредством предаването „Съдебен спор“. Целта му била майка й – св. К.а, и нейните роднини да се засрамят от действията си по повод издадената ограничителна заповед.

На неустановена с точност дата и месец през 2022 г. тъжителят Р. отишъл с екип на предаването „Съдебен спор“ до дома на родителите на св. К.а в гр.

София, кв. ****. Там главният редактор на предаването „Съдебен спор“ – св.

Ж. И., провел интервюта поотделно с частния тъжител Р. и със свидетелката К.а. Разговорите били записани от оператора на предаването - св. А. К.. На място се струпали случайни минувачи и съседи на семейството на К. К.а. При нея били майка й и баща й. Последният често се включвал в разговора и на него св. И. също задавал въпроси. Докато се провеждали интервютата, близки на семейството на св. К.а докарали с автомобил подс. И.. Същата била видимо афектирана и доста емоционална още със слизането си от колата. Поради това св. И. се опитал да я успокои, но тя му казала, че само като види Х. Р. побеснява и губи контрол. Докато се осъществявали записите за предаването, подс. П. и подс. И. се обърнали на няколко пъти към тъжителя с думи, които засегнали последния.