Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 115 от 13.03.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Частно наказателно дело 111/2025
Вид
Определение № 115
Подписан
13.03.2025
В сила
27.03.2025
Състав
Ана Божидарова Ангелова-Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 101, т. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 101, т. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.101, т. 5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.109 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал.1, т.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 437, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 441 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към определение № 115 от 13.03.2025г. постановено по ЧНД №111/2025г. по описа на Окръжен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Ч. Г. А., чрез договорения му защитник адв. А. М. от АК – Враца, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание "лишаване от свобода".

В съдебно заседание, осъденият Ч. А. участва лично, като поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно – предсрочно освобождаване. Излага подробни доводи, че наложените му дисциплинарни наказания са неоснователно наложени, а извършените от него нарушения не са съществени. Има здравословни проблеми, освидетелстван е от ТЕЛК и е с 100 % инвалидност с придружител. Оспорва оценката, която му е направена от затворническата администрация за риска от рецидив.

Защитникът му адв. А. М. от АК - Враца, изразява становище, че подадената молба за УПО е основателна. Счита, че към настоящия момент са изпълнени предпоставките, заложени в чл. 70 НК, а именно лишеният от свобода е изтърпял законоизискуемия минимум от наложеното наказание в размер на 20 години "лишаване от свобода".

Остава незначителен остатък, а именно малко над 1 година. Счита, че подзащитния му е дал доказателства за своето поправяне, сред които са - замяна на режима от "усилено строг" в "строг", след това в "общ", след това е прекатегоризиран в общежитие от открит тип при занижен контрол и след това с изрична заповед на н-ка на затвора е премахната забраната за работа на външни работни обекти. Същият е награждаван и е преминал през корекционни програми, които са пряко заложени в изразени зони с дефицит - овладяване на гнева и справяне с житейските проблеми, чрез промяна на мисленето. Счита, че наложените на подзащитния му наказания са наложени при неизяснена фактическа обстановка, същите са незаконосъобразни и извършените нарушения са несъставомерни. Навежда и доводи за влошеното здравословно състояние на л.св. А..Оспорва доклада по чл.155 от ЗИНЗС, както и направените в него констатации за риска от рецидив и вреди, както и по отношение на дефицитните зони. Твърди, че липсват доказателства, че л.св. нарушава режима на дисциплина.

Посочва две решения - едното е по ВЧНД № 921/2019 г. по описа на САС и ЧНД № 408/2019 г. на ОС-Плевен, в които се приема, че дисциплинарните нарушения не могат да са единствената пречка лишения от свобода да бъде УПО.Моли съда да уважи молбата на негови подзащитен за УПО.

Главен инспектор Р. В. – заместник началник в Затвора - Враца, изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че факт е, че л.св. отговаря на изискванията за фактическо изтърпяно наказание в размер на 2/3 от наложеното наказание, но не отговаря на изискванията на чл. 439а НПК по отношение на доказателствата за поправяне на осъденото лице. Пледира за оставяне без уважение на молбата за УПО.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Посочва, че на първо място от страна на защитата се изложиха твърдения, които поставят под съмнение дадените оценки на осъдения по ЗИНЗС. Такъв анализ следва да бъде извършен и тази оценка да бъде преценена, но не на базата на твърдения за лично отношение, а на базата на обективни факти, които да я поставят под съмнение. Тези 1 обективни факти трябва да бъдат доказани. Отхвърля принципно възможността окръжния съд да извършва преценка в това производство на основателността на наложените дисциплинарни наказания, тъй като редът и съдът е друг. Не може окръжния съд да влиза в правомощия на друг съд, независимо дали защита е съгласна с фактическата обстановка във връзка с налагането на тези наказания и с основателността на тези наказания. При това положение отчитайки наличието на положителни промени, но и наличието на множество дисциплинарни наказания, и липсата на доказателства, от които категорично да се установи такава трайна промяна у осъденото лице счита, че не са налице основания за допускане на УПО.

В правото си на последна дума моли съда да бъде условно – предсрочно освободен и да му бъде даден шанса да не умре в затвора и да нанесе този позор на децата му.

По делото се приеха като относими и допустими писмени доказателства, а именно: доклад за риска от рецидив по чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, затворническото досие на л.св. А., амб.лист №1276/15.10.2024г. издаден от УМБАЛ "Св.Екатерина" гр.София, 3 бр. решения - Решение № 858/21.06.2021 г. по адм. дело № 241/2024 г. по описа на АС-Монтана, Решение № 849/20.06.2024 г., постановено по адм. дело № 233/2024 г. от АС - Монтана, Решение № 857/21.06.2024 г., постановено по адм. дело № 240/2024 г. на АС - Монтана, както и представената актуална справка за остатъка от търпяното наказание, дневник за индивидуална работа на лишения от свобода Ч. А.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С присъда № 287/27.02.2008г., постановена по НОХД № 502/2007г. Окръжен съд Враца е признал Ч. А. за виновен за престъпление по чл. 116, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.

115, вр. чл. 29, ал.1, б. "а" и "б" НК, като му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от двадесет години при "усилено строг" режим на изтърпяване.

Присъдата е влязла в сила на 22.01.2009г.

Осъденият е започнал да търпи наказанието на 04.12.2007г. До момента е изтърпял ефективно 15 години 10 месеца и 14 дни. От работа са му зачетени 3 години и 29 дни, или общо е изтърпял 18 години, 11 месеца и 13 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година и 17 дни.

При тези данни е видно, че е налице формалната предпоставка предвидена в чл. 70, ал.1, т.2 НК. От приложената в затворническото досие присъда на Окръжен съд гр.

Враца и съдебните актове на въззивната и касационна инстанции се установява, че А. е бил осъден за престъпление против личността - убийство, извършено при условията на опасен рецидив. Цитирания текст изисква при тези хипотези да е налице фактическо изтърпяване на не по-малко от 2/3 от наложеното наказание.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия се стреми да спазва режимните ограничения, но въпреки това поведенческите му нагласи за промяна не са устойчиви.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 69 точки.

В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени – "Отношение към правонарушението", "Начин на живот и обкръжение", "Злоупотреба с алкохол" и "Умения за мислене".

2

Рискът от вреди към служителите по време на изтърпяване на присъдата е нисък.

Среден е рискът от вреди за останалите лишени от свобода. Среден е рискът от вреди за обществото след освобождаването му, обоснован е от характера и начина на извършеното тежко криминално деяние. Рискът от суицид и самонараняване е среден, предвид реализирано автодеструктивно действие.

Основните цели в изготвения план на присъда са насочени към формиране на ефективни умения за мислене и нагласи за водене на законосъобразен начин на живот.

При изготвената междинна оценка на риска от рецидив запазва средни стойности, числово изразен, както следва: - 64т., 49т., 69т., 63т., 62т., 67т., 65т. 70т. и 73т. При последната ревизия на оценката на риска от рецидив, изготвена на 11.12.2024г. рискът се променя на висок - 82т. Завишение на числовите стойности се наблюдава в зоните "Отношение към правонарушението"; "Взаимоотношения"; "Трудова заетост"; "Начин на живот и обкръжение" и "Умения за мислене".

Като дефицитни зони са посочени "Отношение към правонарушението", "Взаимоотношения","Трудова заетост", "Начин на живот и обкръжение", "Междуличностни проблеми" и "Умения за мислене". С близки до граничните стойности, но също повлияващи вероятността от рецидив, са разделите "Настоящо правонарушение" и "Злоупотреба с алкохол".

През периода на наблюдение се установява, че л. св. А., демонстрира поведение, несъответстващо на установените норми и в условията на контрол, което е присъщо за индивидуалистичната му личност и висок егоцентризъм. В резултат па това са регистрирани многократни нарушения на правилата с последващи дисциплинарни санкции.

При извършеното препланиране па целите и задачите в плана на присъдата са заложени: Формиране на устойчивост на нагласите за спазване и съобразяване с установените норми и правила в обществото и в затвора; спазване на ЗИНЗС и недопускане на последващи прояви с дисциплинарен характер; поддържане на адекватни модели на социални взаимоотношения, формиране на умения за самоконтрол и овладяване на емоционалните изблици, вземане па рационални решения при възникване на проблемни ситуации; индивидуални беседи и разговори с цел конкретизиране на стъпките и търсене на адекватни методи за постигане на поставените цели.

От доклада по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че л.св. А. е преместен в ЗООТ "Враца" на 09.08.2021г. След преминаване на адаптационния период в затворническото общежитие той е назначен на работа, основание чл. 80 от ЗИНЗС, като библиотекар.

Паралелно с това е отчетено и участието му в подготовка на материалите и издаването на затворническия вестник "Зограф". В началото е показал съвестно и отговорно отношение към възложените му задачи, за което е награден със заповед № Л633/09.03.2022 г. от Началника на ЗООТ "Враца", на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС "Писмена похвала".

В последствие обаче, материалите, които е публикувал л.св. А. са подлежали на редакция, тъй като в статиите е имало неподходящо за пенитенциарните условия съдържание, лично становище на автора по темите и оценка па работата на служителите от администрацията на общежитието и затвора. Този факт е предизвикал явно негодувание от л. св. А. и е дало повод за депозиране на жалби от негова страна до различни институции. От 31.01.2023г. е преустановил дейността си по издаване и 3 участие във вестника и е заемал дейност като библиотекар. С депозирана декларация, л. св. се е отказал от заеманата длъжност и е освободен от работа със заповед № 740/ 27.02.2024г.

В условията па контролирана среда л. св. А. е завършил две корекционни програми "Овладяване на гнева" и "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето".

По отношение на съществуващи здравословни проблеми, многократно е прекъсвано изпълнението на наказанието на л.св. А.. В зависимост от здравословното му състояние са предоставяни и възможности за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода – София, където е бил настаняван няколко пъти. От 01.11.2024г. същият има болногледач - друг лишен от свобода, назначен на осн. чл.80 от ЗИНЗС, който да му помага и полага грижи за него.

От доклада по чл.155 от ЗИНЗС се установява, че л.св. А. е наказван както следва:

1) Заповед №419/18.10.2023г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС, издадена от началника на затвора гр. София, с наказание "писмено предупреждение". Обжалвана пред Адм.съд – Монтана, който с Решение №849/20.06.2024г. по адм.дело№233/2024г. е отхвърлил жалбата на А. като неоснователна. Касационната жалба на л.св. е оставена без разглеждане, като недопустима.

2)Заповед № 420/18.10.2023г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС, издадена от началника на затвора гр. София, с наказание "Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни". Обжалвана пред Адм.съд – Монтана, който с Решение №857/21.06.2024г. по адм.дело№240/2024г. е отхвърлил жалбата на А. като неоснователна. Касационната жалба на л.св. е оставена без разглеждане, като недопустима.

3)Заповед №421/18.10.2023 г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС, издадена от началника на затвора гр. София, с наказание "Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 месеца". Обжалвана пред Адм.съд – Монтана, който с Решение №858/21.06.2024г. по адм.дело№241/2024г. е отхвърлил жалбата на А. като неоснователна. Касационната жалба на л.св. е оставена без разглеждане, като недопустима.