Решение № 3059 от 14.07.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 709/2026
- Вид
- Решение № 3059
- Подписан
- 14.07.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Василка Желева
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.13, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.13 · Закон за убежището и бежанците
- чл.45б, ал.1, т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.48, ал.1, т.10 · Закон за убежището и бежанците
- чл.63а · Закон за убежището и бежанците
- чл.68, ал.1, т.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.70, ал.1 и ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.70, ал.1 и ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.84, ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 3059
Хасково, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20267260700709 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Й. Ю., [държава], с посочен в жалбата адрес: *** ******, *** – ** (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец: *****, [община], обл.Х.), против Решение №УПП-14/20.05.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че решението било незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Излагат се доводи, че бил нарушен чл.70, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, тъй като решението било постановено при наличие на мотиви, относими към производството по общия ред, а не към ускореното производство.
Видно било от съдържанието на обжалваното решение, че интервюиращият орган бил обсъдил обстановката в Република [държава], бил извършил анализ на личната история на жалбоподателя и на причините за напускане на държавата по произход, както и изложените от него опасения при евентуално завръщане. Обсъдени били въпроси, които имат пряко отношение към основателността на молбата за международна закрила по същество, и поради това следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред. Същевременно решението не съдържало конкретни и убедителни мотиви защо молбата на жалбоподателя била приета за явно неоснователна по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗУБ. Интервюиращият орган не бил изложил достатъчно аргументи защо приема, че не са налице причини за основателно опасение от преследване, или че изложените от жалбоподателя факти са извън предмета на закона. Твърди се, че липсата на конкретни мотиви в тази част представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за направените правни изводи.
Сочи се, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган бил допуснал съществени нарушения на материалния закон. Подадената молба за международна закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилен бил изводът на интервюиращия орган, че изложените от жалбоподателя твърдения са общи, недостатъчно индивидуализирани и не установяват по несъмнен начин наличие на лично, целенасочено и актуално преследване. В хода на административното производство жалбоподателят подробно изложил причините за напускането на Република [държава], че в периода 2010 – 2015 г. бил свързан с движението на Ф. Г., че след предприети от **** власти действия срещу лица, свързани с това движение, срещу него било проведено наказателно производство и постановена присъда лишаване от свобода, за която присъда през 2026 г. жалбоподателят установил, че е окончателно потвърдена и подлежи на изпълнение, и именно това обстоятелство било непосредствената причина да напусне държавата си на произход и да потърси международна закрила. При това положение административният орган следвало да извърши задълбочена проверка дали наказателното преследване и постановената присъда не са свързани с действителни или приписвани политически убеждения, и дали не съществува риск от преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Тези въпроси били относими към преценката по същество и не можели да бъдат разрешени в рамките на ускореното производство чрез извод за явна неоснователност на молбата.
На следващо място жалбоподателят считал, че неправилно бил приложен чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Той бил заявил пред административния орган, че при евентуалното му връщане в Република [държава] съществувала реална възможност да бъде лишен от свобода въз основа на окончателно потвърдената присъда. Същевременно изложил опасения, че поради миналите му връзки с движението на Ф. Г. можело да бъде обект на неблагоприятно третиране от страна на държавните власти. Вместо да извърши задълбочена индивидуална оценка на тези обстоятелства, административният орган достигнал до извод, че молбата е явно неоснователна.
Твърди се, че липсата на въоръжен конфликт не изключвала възможността конкретно лице да бъде подложено на преследване, произволно лишаване от свобода, или други тежки посегателства върху основните му права. Счита се, че административният орган неправилно бил приложил и разпоредбата на чл.9 от ЗУБ. Не била извършена необходимата оценка дали при евентуалното завръщане на жалбоподателя в Република [държава] съществува реален риск той да бъде подложен на нечовешко или унизително отнасяне, произволно лишаване от свобода, или други тежки посегателства върху личността му.
Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (М. К.), чрез пълномощника си юрисконсулт Ю. Д., излага писмено съображения за неоснователност на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез ГПУ [община], РДГП – ****, МВР, с вх.№441700-246/25.04.2026 г. и подадена чрез РПЦ – гр.Харманли при ДАБ под вх.№538/28.042026 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 36785/28.04.2026 г., Й. Ю., [държава], е поискал международна закрила от властите в Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 36***/28.04.2026 г. като Й. Ю., гражданство [държава], етническа принадлежност ****, роден на [дата]. в [държава], К. Ш., със същия постоянен адрес, с висше образование, професия – куриер, религия – ******, [семейно положение], с вписан документ за самоличност – карта за самоличност изд. от [държава] на 11.02.2023 г., валиден до 11.02.2033 г. и национално свидетелство за управление на МПС. В приложение към регистрационния лист са вписани поименно родителите, брата, сестрата, съпругата и детето (родено 2021 г.) на чужденеца, за които е посочено, че се намират в *****.
Под рег.№УП 36785/05.05.2026 г. и под рег.№УП 36785/14.05.2026 са заведени Протоколи от проведени на съответните дати интервюта с Й. Ю., [ЛНЧ].
По делото е приложено също Решение №РПЗТ-22/28.04.2026 г. на Председател на ДАБ при МС, с което на основание чл.45в, ал.1, вр. чл.45б, ал.1, т.2 от ЗУБ се настанява Й. Ю. в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателното приключване на производството за предоставяне на международна закрила, с доказателства, че същото решение е обжалвано по съдебен ред с подадена от Й. Ю. до Административен съд – София-град жалба рег.№УП-36785/08.05.2026 г., по жалбата е образувано адм.дело №6132/2026 г. по описа на АССГ и делото е насрочено в открито съдебно заседание на 24.06.2026 г.
Като част от административната преписка по делото са представени също Протокол Рег.№УП 36785/14.05.2026 г. за получени документи на чужденеца, и представеното с този протокол от Й. Ю. пред интервюиращия орган фотокопие на съдебно решение, а именно (на ***** език, с превод на български език) Присъда, на Висш наказателен съд по тежки престъпления, Основно дело №2019/556, решение № 2929/183, прокурорска преписка 2019/21074, с подсъдим Ю. Й., престъпление: Членство във въоръжена терористична организация, дата на решението 24.09.2020 г.
С Решение №УПП-14/20.05.2026 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.13 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Й. Ю..
На 27.05.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 03.06.2026 г. чрез ДАБ при МС, където е регистрирана под Рег.№УП-36785 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД-05-292/13.04.2022 г. на Председателя на ДАБ, с която М. Д. К., главен експерт в Транзитен център – с.******, е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
Регистрацията на Й. Ю. е извършена на 28.04.2026 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 20.05.2026 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.
Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Транзитен център – с.***** към ДАБ, с чужденеца са проведени две интервюта, които са отразени в нарочни протоколи, съответно прочетени на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Настоящият съдебен състав споделя изложеното в жалбата възражение за немотивираност на оспореното решение, като основание за неговата отмяна.
За да отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, в оспорения акт следва да бъдат посочени както правните, така и фактическите основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон; т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване; т.4 – молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни, и т.13 – идва от сигурна държава по произход.
В оспореното решение е изложено, че кандидатът е посочил като основна и единствена причина за напускане на държавата си на произход членство в организация, която впоследствие е обявена за терористична от ***** власти – [Наименование], и заявявал, че е бил свързан с организацията в периода 2010-2015 г., след което прекратил участието си в нея, че през 2018 г. получил призовка и се явил пред съда, където му повдигнали обвинение за участие във [Наименование], по случая било образувано съдебно производство, по което през 2020 г. била постановена присъда от 6 години и 10 месеца лишаване от свобода, която присъда обжалвал, и през март 2026 г. извършил проверка в електронната система, от която установил, че присъдата му била потвърдена, при което подал жалба пред последната съдебна инстанция, а паралелно с това от електронната система разбрал, че е издадено решение за задържането му. Обсъдени са обстоятелства, относими към разпоредбите на чл.8 и чл.9, посочен е като отчетен „обществено известният контекст в Република [държава] след опита за преврат през 2016 г., включително предприетите от властите мерки спрямо предполагаеми привърженици на [Наименование]“.
Разпечатката съдържа 38 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c76cc05-a883-413d-9058-5e371cb44020