Определение № 38799 от 21.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38799 гр. София, 21.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА П. МИДОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Гражданско дело № 20261110118876 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС“, ЕИК: 000694286, чрез пълномощника си адвокатско съдружие „Феникс“, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК: 121130788, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 2 402,69 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 13,00 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2026г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че 09.11.2025г., в гр. Банкя, на бул. „*****“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил „*****“, с рег. № ***** и лек автомобил „***** ***** *****“, с рег. № *****. Сочи, че с Двустранен констативен протокол от 09.11.2025г. е установено, че процесното ПТП е настъпило поради виновното поведение на водача на лек автомобил „*****“, който при извършване на маневра на заден ход удря паркирания лек автомобил „***** ***** *****“. Твърди, че към момента на ПТП пострадалият автомобил е бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № *****, валидна от 01.12.2024г. до 30.11.2025г.

Посочва, че в резултат на настъпилото произшествие е била заведена застрахователна претенция под № *****, по която са описани констатираните по увредения автомобил увреждания, като във връзка с това е било 1 определено застрахователно обезщетение в размер на 2 389,69 евро, което с преводно нареждане от 06.01.2026г. било заплатено в полза на извършилия ремонта сервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД. Твърди, че по отношение на лек автомобил марка „*****“, с рег. № *****, към датата на ПТП, е имал валидна задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Ищецът излага твърдения, че с регресна покана ответното дружество е било поканено да възстанови сумата от 2 402,69 евро, представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 389,69 евро и направените ликвидационни разноски в размер на 13,00 евро. Допълва, че към настоящия момент процесната сума не е платена. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, чрез юрк. В.Т., с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва съдържанието и авторството на представения с исковата молба двустранен констативен протокол. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Оспорва механизма на осъществяване на настъпилото ПТП. Сочи, че липсва каквато и да било логика и техническа съвместимост между твърдения механизъм и конкретните увреждания, за които се претендира процесната сума. Оспорва процесното ПТП да е настъпило с участието на застрахования при него автомобил „*****“, с рег. № *****. Оспорва наличието на виновно поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва размера на предявената претенция, тъй като същият е завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Сочи, че не са представени доказателства, че автомобилът е бил гаранционен към датата на процесното ПТП. Допълва, че размерът на претенцията е необосновано завишен, тъй като стойността на ремонта в официален сервиз е значително по-висока от средно-пазарната.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

При твърденията на страните, обективирани в исковата и отговора на 2 исковата молба:

Правна квалификация:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца притезание с правна квалификация чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 2 402,69 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 13,00 евро.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1). наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от увреденото лице имуществени вреди; 2). наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя-ответник; 3). действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; и 4). по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ;

По иска с правна квалификация чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи: 1). наличието на противоправо деяние, което е в пряка причинноследствена връзка с настъпилите вреди, т. е. да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи механизма на реализирация на твърдяното ПТП; 2). съществуването на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „ Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя-ответник; 3). действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; и 4). по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в твърдения размер, както и доколкото се оспорва размерът на претенцията, респективно размерът, който е бил необходим за възстановяване на щетите при твърдения, че липсват доказателства за това автомобила да е бил гаранционен, същото обстоятелство следва да бъде доказано от ищеца.

В тежест на ответника по делото е в условията на обратно и пълно 3 доказване е да обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т. е. да установи липсата на вина на застрахования водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чрез установяване на твърдените факти, обуславящи наличието на вина у водача на превозното средство, застраховано при ищеца.

Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.3 ГПК): 1) Към датата на процесното ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на л. а. марка „*****“, с рег. № *****.

2 ) Към датата на процесното ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № *****. 3) Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за причинените вреди в размер на 2 402,69 евро, в. т. ч. направил разходи в размер на 13,00 евро за ликвидационната преписка, поради което тези обстоятелства съдът признава за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

По представените доказателства и отправените доказателствени искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Следва да се допусне изготвянето на заключение по поисканата САТЕ, с което да се даде отговор на поставените от страните въпроси в исковата, респективно отговора на исковата молба.

Доказателстветното искане на ищеца за изготвяне на заключение по поисканата съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се оспорва от ответника въпросите, по които се иска да се произнесе вещото лице.

Съдът счита, че следва да се допусне разпит на свидетели на страната на ищеца и ответника при режим на призоваване, за установяване механизма на процесното ПТП. Не намира за необходимо експертизата да бъде изготвена едва след изслушване на разпитите, като вещото лице следва да работи по представените от страните документи, като присъства на разпитите на страните и заяви дали от провеждането им има повод за промяна на заключението.

4

Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника, да представи застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не следва да бъде уважавано, доколкото не се спори от ответника наличието на сключена застраховка „гражданска отговорност“ за л. а. марка „*****“, с рег.

№ ***** към датата на процесното ПТП.

По направеното от ответника оспорване на подписа и съдържанието на представения от ищеца Двустранен констативен протокол съдът намира, че след получаване на становище от ищеца, следва да открие производство по чл.

193 ГПК за оспорване истинността на документа само относно авторството на представения документ, доколкото ДКП е частен удостоверителен документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК, поради което оспорването неговото съдържание по реда на чл. 193 е недопустимо. В тази връзка съдът дава възможност на ищеца до първото съдебно заседание да заяви ще се ползва ли от документи, като в същия срок предоставя възможност на ответника, доколкото е допуснат до разпит, свидетеля, за който се твърди, че е подписал протокола, да посочи поддържа ли оспорване авторството на документа, респективно необходимостта от производство по чл. 193 ГПК.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.12.2026 г. от 10.10 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че 5 най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 приложените към исковата молба и отговора писмени доказателствени средства.

УКАЗВА на ищеца, че в срок до първото открито съдебно заседание по делото следва да заяви дали желае да се ползва от представения като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 09.11.2025г., като п р и неизпълнение документът ще бъде изключен от доказателствата по делото.

УКАЗВА на ответника, че в срок до първото открито съдебно заседание по делото следва да заяви поддържа ли оспорване на авторството на документа, респективно преминаване към производство по чл. 193 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответното дружество да представи намиращата се у него застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

ДОПУСКА изслушването на САТЕ със задачите, посочени страните в исковата молба респ. отговора на исковата молба при депозит в размер на 250 евро, вносим от ищеца – 125 евро, и ответника – 125 евро, в едноседмичен срок от съобщението.