Определение № 1595 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1595 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20265300101354 по описа за 2026 година

Производство по чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. С. Б. - Т., Е Г Н **********, и Х. Р. Т., ЕГН **********, против „М ГРУП

КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 2017157211, и А. Р. К., ЕГН ********** за признаване на установено, че ищците не дължат на ответника А. Р. К. сумата от 240 000 лева, представляваща главница по договор за заем от 15.04.2022 г., сключен между „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, и „СМАРТ ПРАЙС ХЕЛАС“ ЕООД, поради нищожност на договора за заем и на договора за цесия.

С Разпореждане № 2395/08.06.2026 г. съдът е констатирал, че постъпилата искова молба е нередовна, като е дал указания на ищците да посочат какъв е интересът им от предявения иск за установяване на недължимост на процесното вземане на посочените в исковата молба две основания- привидност и липса на основание, доколкото това е установено с влязло в сила решение, постановено по т.д. № 277 по описа на Окръжен съдПловдив за 2025 г., при което положение съобразно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. С разпореждането са дадени указания да се уточни и интересът от предявяване на иск за установяване на недължимостта на процесното вземане по отношение на „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД с оглед на наведеното в исковата молба твърдение, че последното е прехвърлило това вземане на А. К. с договор за цесия от 15.08.2024 г., поради което вече няма качеството на кредитор по отношение на ищците.

В изпълнение на дадените указания ищците са подали Молба вх. № 22331/15.06.2026 г., в която са посочили, че за тях е налице правен интерес от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК въпреки наличието на влязло в сила Решение № 472/02.12.2025 г. по т.д. № 277/2025 г. на ОС-Пловдив, който се обосновавал с 1 обстоятелството, че в предходното производството съдът не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 3 ГПК да извърши служебна проверка относно потребителския характер на правоотношението, както и поради нищожност на изпълнителното основание, тъй като ищците смятат, че съдебно решение, основано на признание на иск по нищожен договор, е нищожно по право.

Посочва се, че в такъв случай ограничението на чл. 439, ал. 2 ГПК било неприложимо, тъй като съдът не се бил съобразил с потребителската защита.

Ищците посочват, че независимо от изложените по-горе аргументи правният им интерес се обосновавал и от наличието на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, които са от съществено значение за изхода на спора. По отношение на ответника „М ГРУП КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД ищците извеждат правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че същия бил страна по първоначалния договор за заем и бил необходим другар по иска за установяване на нищожност на договора. С оглед на изложеното, се иска да бъде прогласена нищожността на съдебната спогодба, одобрена с протоколно определение по т.д. № 277/2025 г. по описа на ОС-Пловдив, като се искането се основавало на чл. 366 ЗЗД.

При направена от настоящия съдебен състав служебна справка се установи, че пред Окръжен съд - Пловдив е образувано т. дело № 277/ 2025г., като по делото е постановено при условията на признание на иска по чл. 237, ал. 1 ГПК Решение № 472/02.12.2025 г., с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и е признато за установено че "СМАРТ ПРАЙС ХЕЛАС" ЕООД, ЕИК 204473312, представлявано от Х. Р. Т., ЕГН **********, със седалище/адрес управление гр. ******, "СМАРТ ПРАЙС" ЕООД с ЕИК 204094691, представлявано от А. С. Б. - Т. ЕГН **********, със седалище/адрес управление гр. ****** ТЦ ГРАНД, Х. Р. Т. ЕГН **********, с адрес гр. ******, и А. С. Б. - Т. ЕГН **********, с адрес гр. ******, дължат солидарно сумата от 240 000 лева на А. Р. К. ЕГН **********, чрез адв.

******, съдебен адрес: гр. ******, ведно със законната лихва, считано от предявяване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 21038 от 2024 г. на 22 състав на ПРС до окончателно изплащане на сумата.

Постановеното по посоченото дело решение не е обжалвано от страните по него, сред които са и ищците в настоящото производство, и е влязло в сила, с оглед на което се ползва със сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо на едно съдебно решение се изразява в установително и в регулиращо действие на същото, както и в непререшаемост на спора. Пределите на влязлото в сила решение са установени в чл. 298, ал. 1 ГПК, където е посочено, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а непререшаемостта на спора е уредена в чл.

299 ГПК, където е посочено, че спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаи, когато законът разпорежда друго, както и че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК гласи, че искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене 2 в производството, по което е издадено изпълнително основание.

С оглед на изложеното, предявеният в настоящото производство установителен иск за признаване на установено, че ищците не дължат сумата в размер на 240 000 лева на ответника А. К., е недопустим поради наличие на процесуална пречка за предявяване му, а именно влязло в сила решение между същите страни и относно същия спор, като ищците не основават исковата си претенция на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството. Не следва да се споделят доводите на ищците, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК не намира приложение в процесния случай, тъй като постановеното по посоченото по-горе дело няма характер на съдебна спогодба и цитираните от ищците разпоредби относно характера и нищожността на същата не намират приложение. По т.д. № 277/2025 е постановено решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска от страна на ответниците, които са и ищци в настоящото производство.

Разпоредбата на чл. 237, ал. 2 гласи, че в този случай в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признание на иска, с оглед на което не се споделят доводите на ищците за наличие на интерес от предявяване на настоящите искове поради липса на мотиви. В разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК е посочено, че съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави, с оглед на което при постановяване на решението при признание на иск съдът съобразява дали са налице посочените отрицателни предпоставки за постановяване на същото. Доколкото съдът е извършил преценка, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и постановеното по делото решение не е обжалвано от ищците в настоящото производство и същото е влязло в законна сила, то се ползва с посочения погоре ефект на сила на пресъдено нещо между страните по делото.

Предявеният установителен иск по отношение на ответника А. К. се явява недопустим, тъй като не са спазени изискванията на чл. 439, ал. 2 ГПК и не са посочени факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е постановено влязло в сила решение, поради което на основание чл. 299, ал. 2 ГПК с оглед непререшаемостта на спора производството по настоящото дело по отношение на посочения ответник следва да бъде прекратено като недопустимо.

В процесния случай не намира приложение посочената от ищците разпоредба на чл. 424, ал. 1 ГПК, тъй като тя се касае до хипотези, в които длъжникът в срок не е подал възражение срещу издадената спрямо него заповед за изпълнение и същата е влязла в сила, а в последствие се намерят доказателства от съществено значение за делото. Доколкото между ищците и ответника А. К. е налице влязло в сила решение, то единственият способ за защита на страните по него е по реда на Глава двадесет и четвърта ГПК, а именно производството за отмяна на влезли в сила решения, като разпоредбата на чл. 424 ГПК не намира приложение, поради което за ищците не е налице интерес от предявяване на посочения установителен иск.

Предявеният иск е недопустим и по отношение на ответника „М ГРУП 3

КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, тъй като дружеството не е надлежен ответника в производството с оглед твърденията на ищците, че то е прехвърлило вземането си спрямо тях на другия ответник и че същият няма качеството кредитор, поради което не е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове спрямо него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 и чл. 299, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20265300101354/ 2026 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив по искова молба, подадена от А. С. Б. - Т., Е Г Н **********, и Х. Р. Т., ЕГН **********, против „М ГРУП

КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК 2017157211, и А. Р. К., ЕГН **********, като процесуално недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищците.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4