Решение № 626 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. С., 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000503223 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 262976/19.09.2022г, постановено по гр.д.№ 11662/2020г по описа на СГС, I ГО, 24 с-в, е отхвърлен предявеният от С. Б. Г. с ЕГН **********, чрез адв.С.Н. от САК, срещу ЗАД „Армеец“ АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 14.04.2018г, при което е причинена смъртта на неговия брат-Д. Б. Г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2018г до окончателното й плащане.

Осъден е С. Б. Г. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100лв.

Решението е обжалвано от С. Б. Г. с ЕГН **********, чрез адв. С.Н. от САК, с доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Възразява срещу изводите на съда, че не са доказани добри и хармонични отношения, емоционална връзка и привързаност между ищеца и неговия брат. Позовава се на свидетелските показания, от които се установява, че отношенията между двамата братя са били изключително близки и много добри, което не винаги е характерно за такива между роднини. Поддържа доводи, че ищецът е чувствал брат си Д. като част от семейството, започнал е да се грижи за неговата дъщеря. След смъртта му се затворил в себе си, не отговарял на телефонни обаждания, не разговарял с никого. Поддържа, че не е необходимо да се установява, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет нормалните такива. Претендира да се отмени обжалваното решение.

Ответникът-ЗАД „Армеец“ АД, представляван от юрисконсулт Г.С., е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, тъй като не са събрани доказателства, въз основа на които да се приеме, че по своето съдържание и интензитет връзката на ищеца и брат му е надхвърляла обичайните предели 1 на нормални отношения, че ищецът не е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка по смисъла на ТР №1/2016г от 21.06.2018г на ОСНГТК на ВКС. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът С. Б. Г. е посочил в исковата молба, че е брат на Д. Б. Г., който на 14.04.2018г., около 14:00 часа, е управлявал мотоциклет „Сузуки-Мародер“ с рег. № ***, в кв.“Дружба“. Движел се в крайна лява лента на бул. „Цветан Лазаров“, посока от бул.“Асен Йорданов“ към бул. „Христофор Колумб“. В същото време излизащият от сервиз за смяна на гуми л.а. „Ауди А4“, с рег. № ***, управляван от Д. Д. Р., започнал извършването на маневра обратен завой, като е отнел предимството на мотоциклета и причинил настъпване на ПТП, при което е пострадал Д. Б. Г., който получил телесни наранявания и въпреки извършената операция, на 07.05.2018г починал. С брат му били много близки, нямали свои семейства, били опора един за друг, общували ежедневно. Приел е много болезнено смъртта на брат си.

Посочил е, че лек автомобил „Ауди А4“, peг. № ***, е бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество - ЗАД „Армеец“ АД. Сезирал е застрахователя с искане за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, като с писмо от 02.01.2020г. същият е отказал изплащане на такова. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати 100 000 лева – представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 14.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „Армеец” АД е заявил, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил към датата на ПТП и постановяването на влязла в сила присъда по отношение на процесното ПТП. Посочил е, че към датата на сключване на застрахователния договор – 21.02.2018г. не е било постановено Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС, поради което и не е включил като застрахователен риск отговорност към по далечните роднини на пострадалите лица.

Възразил е, че отношенията между ищеца и неговия брат не попадат в описаната в посоченото тълкувателно решение хипотеза, тъй като са живеели в различни домакинства, пострадалото лице е имало свое родно дете и липсват твърдения за едностранна и безвъзмездна едностранна грижа от единия към другия /ищеца/, до степен, че „единият да не може без другия”. Посочил е, че пострадалото лице е живеело на семейни начала с майката на детето си. Оспорил е, че между братята е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, която да е над обичайната за този вид родствени отношения. Навел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е управлявал мотоциклета със скорост 77 км/ч при максимално разрешената за мястото на ПТП – 50 км/ч, поради което не е могъл да предприеме аварийно спиране и да спре преди настъпване на удара. Оспорил е началната дата на претендираната лихва, тъй като ищецът е предявил претенция си към него на 20.06.2019г.

С решението съдът е отхвърлил исковата претенция като е приел, че ищецът не е доказал претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат си.

По делото е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, по който застрахователят отговаря за причинените вреди от застрахования, поради наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за застрахования лек автомобил.

Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за 2 заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, включва 1.ищецът да е от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък 2. този близък на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка, което да е причинило смъртта на близкия на ищеца 3. да е налице застраховка „Гражданска отговорност” на виновния причинител при ответника 4. ищците да са претърпели неимуществени вреди.

Не се спори пред въззивната инстанция, че ищецът С. Б. Г. е брат на Д. Б. Г., че отговорността на виновния за ПТП водач е била застрахована при ответното дружество, че последното е отказало да изплати застрахователно обезщетение на 2.01.2020г. и на 6.07.2019г. по искания на ищеца, заведени на 19.12.2019г. и на 20.06.2019г.

Не се спори между страните, че с присъда № 95 от 11.04.2019г., Д. Д. Р. е бил признат за виновен, за това, че на 14.04.2018г., около 14,00 часа в гр.С., в платното с посока на движение от бул.“Асен Йорданов“ към бул.“Христофор Колумб“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег.№ ***, при извършване на маневра „завиване в обратна посока“ в района на №4-8 нарушил правилата за движение, както следва: чл. 6, т.1 ЗДвП - Участниците в движението: 1. Съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; чл.25, ал.l ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие на дясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл.38, ал.1 ЗДвП - Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока на движението; чл.38, ал.3 ЗДвП - При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства; чл.63, ал.1, т.2 ППЗДвП - „Двойна непрекъсната линия“ - M2. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат, като не съобразил положението, посоката и скоростта на движение на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Мародер“ с рег.№ *** с водач Д. Б. Г., който се движил в крайна лява лента на бул.“Цветан Лазаров“, с посока от бул.“Асен Йорданов“ към бул.“Христофор Колумб“ със скорост от 77км/час, с което по непредпазливост причинил смъртта му, като причината е тежка черепно- мозъчна травма, със засягане на функцията на мозъка- престъпление по чл. 343, ал.

1, б. “В”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на 01.05.2019г.

По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № 1700/********г, издадено от СО-район Изгрев, в което е посочено, че пострадалото лице от процесното ПТП-Д. Б. Г. е имал едно дете-дъщеря, родена на ********г.

Спори се дали са налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество, за размера на присъденото обезщетение.

От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че свидетелят П. И.

З. е дал показания, че отношенията между двамата братя били близки, много добри.

Виждали се често, почти всеки ден. Празниците също посрещали заедно. Д. понякога отсядал при майка си и баща си, където живее и брат му С.. Д. имал приятелка, от която имат дете. Живели две години заедно, след което се разделили. След случилото се С. бил много зле. Не отговарял на телефонните обаждания. Чувствал брат си Д. като негово семейство. Когато се налагало ищецът гледал племенничката си. Разчитал на брат си, бил му 3 е опора. След смъртта на брат си С. се променил, започнал до пие, станал по-затворен.

Съгласно приетото с т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 год. и ППВС № 5/24.11.1969 год. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Съгласно приетото в ТР № 1/2018 год. особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 год. и № 5/1969 год. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.