Присъда № 16 от 14.05.2026, Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда №16/14.05.2026 г. по НЧХД № 69/2023 година на Районен съд-****, V състав

Производството по НЧХД № 69 по описа за 2023 година на Районен съд**** е образувано въз основа на депозирана на 17.02.2023 г. частна тъжба от И. Н. К., с оглед данни за обстоятелства на осъществено от подс.К. Н. К., подс.

Г. К. Н., подс.Д. К. Н. и подс.И. К. Н. престъпление, което се преследва по частен ред, като е предявен и граждански иск за причинени неимуществени вреди, резултат на Д.ието, описано в частната тъжба.

Производството по делото, предвид така изложените в частната тъжба твърдения е образувано и водено за осъществено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, вр.чл.20, ал.2 от НК, срещу подс.К. К., подс. Г. К. Н., подс.Д. К. Н. и подс.И. К. Н., за това, че на 24.04.2022 г. в с.******, общ.****, обл.******, в съучастие като съизвършители причинили на И. Н. К. лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.

В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане предявения от частния тъжител граждански иск срещу подс.К. Н. К., подс. Г. К. Н., подс.Д.

К. Н. и подс.И. К. Н. с претенция за солидарно заплащане сума от 8 000,00 лева /4090.34 евро представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на осъществено от същите Д.ие, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на Д.ието – 24.04.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.

В съдебните заседания, частният тъжител и граждански ищец се явява лично, представляван от повереник – адв.Г. К. от АК-******. Същите поддържат тъжбата и гражданския иск. Във фазата по съществото на делото, повереника изразява становище, че в хода на съдебното производство по безспорен начин е била установена обективната истина, абсолютно идентична с изложената в обстоятелствената част на тъжбата, с доказване на всички факти и обстоятелства сочени за осъществени от тъжителя. Счита, че следва да се кредитират изцяло дадените от съпругата на частния тъжител показания, доколкото същите кореспондират напълно с останали приобщени по делото доказателства, а именно - изготвената съдебно-медицинска експертиза, разпитите на полицейските служители - св.З. и св.Н. , на св.А., св. Н.

-племенник на частния тъжител и съответно брат и син на подсъдимите по делото. Всички те установяват, че четиримата подсъдими безразборно и при общност на умисъла са нанасяли удари с ръце и крака по тялото на частния тъжител, което и предпоставя както осъждането им за извършеното престъпление, а така и уважаване н а предявения гражданския иск в пълен размер.

Подс.К. Н. К., подс. Г. К. Н., подс.Д. К. Н. и подс.И. К. Н. се явяват в проведени по делото съдебни заседания лично и със защитници- адв.В. и адв.И.. Същите дават обяснения, с които не отричат, че на посочената в тъжбата дата и час, в дома на подс.К., където празнували Великден, в нетрезво състояние влязъл техният роднина с когото били в лоши отношения тъжителя К., който започнал да обижда и ругае, като бил изведен навън, където ударил св.Н. Н. и паднал на земята.

Защитникът на подсъдимите - адв.В. по съществото на делото излага , че с оглед на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, счита че и четиримата подсъдими не са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението, като липсват категорично доказателства за това, че са извършили описаното в тъжбата Д.ие и са причинили посочените увреждания на тъжителя. Намира, че липсват свидетели-очевидци извън единствения сочен от страна на тъжителя, а именно – неговата съпруга, която е крайно заинтересована, за това, че който и да е от четиримата е нанесъл на процесната дата каквито и да е удари по тялото на частния тъжител, които да са в причинно-следствена връзка с описаните такива в съдебно медицинското освидетелстване и в съдебно медицинската експертиза, които и както е посочил вещото лице, принципно не може да се изключи да бъдат получени и от падане към прилежаща повърхност. В тази насока, счита и че следва да се кредитират показанията на свидетеля С., който заяви, че същия след инцидента тъжителят е дошъл в тях, видимо е нямал никакви травматични увреждания и е продължил да пие. Ето защо и намира, че получените от същия травматични увреждания могат да бъдат причинени и след приключване или в този диапазон, в който се е оплакал от това, че има такива. Намира за изцяло недоказано обвинението, като акцентира и на факта че тъжителя не е в добри отношения, а в доста влошени такива с подсъдимите, предпоставящо основания за съмнение във верността от написаното в тъжбата. Моли да бъдат признати четиримата подсъдими за невиновни в извършване на престъплението и изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените граждански искове.

В последната си дума, подс.К. Н. К., подс. Г. К. Н., подс.Д. К. Н. и подс.И. К. Н. заявяват, че са невинни.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. К. и частният тъжител И. К. били братя и в изключително влошени отношения, поради конфликт педпоставен от наследствен имотен спор. Подсъдимият, заедно със семейството си и синовете си – подс.Г. Н., подс.Д. Н. и подс.И. Н. живеели в с.******, а тъжителя К. – в с.******. На 24.04.2022 г. за да празнуват Великден подсъдимите се събрали със семействата си в дома на подс.Кр.К. и св.К.а, а тъжителят, заедно със съругата си – св.В. отишъл в дома на сестра си К. в същото село. Там бил и нейният син – св.С.. Известно време след пристигането им със собствения л.а Пежо 206, през което тъжителят употребил алкохол, при него за да говорят във връзка с имотния спор, дошъл св.Н. Н. и подс.Г. Н.. След тръгването им, тъжителят решил сам да отиде и разговаря с брат си – подс.К. за това, поради и което се отправил към намиращата се в близост негова къща, последван от съпругата си – св.В.,предвижила се до там с МПС-то им. Влязъл вътре, като между тях възникнал словесен конфликт, придружен с обидни квалификации отправени от пострадалия, крясъци и викове и от двете страни и в който се включили и синовете на подс.К., като св.Н. го извел от имота и между тях се осъществило физическо съприкосновение с размяна на удари, след което такива били нанесени на тъжителя и от четиримата подсъдими, удряйки го с ръце и крака по тялото. Виждайки случващото се, живеещия наблизо св.Г. К. – брат на тъжителя и подс.К., дошъл и ги разтървал, след което вдигнал брат си от земята и го завел в дома си. Преди това, подс.Кр.К. и подс.Г. Н. счупили стъклата и на автомобила на св.В., като първият хвърлил тухла, а втория ударил предното стъкло с юмрук. Предвид подаден за случилото се сигнал на 2 тел.112, на място пристигнали полицейски служители от РУ-****, като част от участниците дали обяснения в РУ-****. Междувременно се прибрали в дома си в с.****** и на тъжителя му прилошало, като преди това разговарял със своя работодател - свидетеля В. А. на който разказал за случилото се и го помолил да отиде при него и при пристигането му припаднал. С Бърза помощ бил отведен в МБАЛ „Св.Анна-******“, откъдето изписан на 27.04.2022 г. На 29.04.2022 г. посетил Съдебна медицина където бил освидетелстван. Видно от издаденото й СМУ, съдебния медик констатиал описаните в същото травматични увреждания, а именно – контузия на гръдния кош и корема.

По случая в РУ-**** постъпили две жалби – от св.В. за счупване стъклата на автомобила й, а така и от подс.К. за осъществени заплахи от тъжителя и съпругата му. Била извършена проверка от органите на РУ-****, като материалите по същата били изпратени в РП-****** по компетентност и образувана пр. пр. № 6476/2022 г. С Постановление от 18.08.2022 г. на основание чл. 213, ал. 1 от НПК, прокурор при ВРП отказал да образува ДП, като приел, че се касае за престъпления от НК, които се преследват по частен ред, на основание чл. 161 от НК с тъжба на пострадалия до съда , с каквато и на 17.02.2023 год. частният тъжител сезирал ПРС, възоснова и на която било образувано и настоящото наказателно производство. Такава била подадена и от неговата съпруга – св.Д.а В. срещу Кр.К. и Г. Н. за осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал.4, вр.ал.1 от НК и образувано нчхд №68/2023 г. по описа на ПРС, прекратено на осн.чл.289, ал.1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 4 от НПК .

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на показанията в кредитираните на същите части - на разпитаните свидетели, от дадени обяснения на подсъдимите, както и от събраните и приети в хода на съдебното производство писмени доказателства - изготвената по делото СМЕ, медицински документи, изисканите справки, приобщени документи.

Настоящият съдебен състав подложи на доказателствен анализ показанията на разпитаните по делото свидетели, при преценка на които отделно и в съвкупност констатира протИ.речия, свързани с конкретната относима към предмета на делото хронология по отношение действията и поведението на подсъдимите, респ. на частния тъжител на процесната дата, място и час, обхванати от предявеното с тъжбата обвинение. Предвид обстоятелството, че повечето от свидетелите, а именно – св.В., св.К.а, св.Н., св.К., св.С. са в родниски отношения със страните по делото, то и съдът подложи на внимателна реценка за достоверност същите, след задълбочен анализ и съпоставка както помежду им, а така и с останалите доказателствени източници.

В случая разпитаните по делото свидетели могат условно да се разделят на няколко групи - в зависимост именно от заявеното от тях свързано с възприетите от същите, респ.знанието им за релевантни факти и в частност тези относими към действията на подсъдимите

От една стана са свидетелските показания на св.В. – съпруга на тъжителя, която твърди, че докато били на гости на сестра му в с.****** дошъл св.Н. Н. да разговарят във връзка със спор за общ имот, след което мъжът й решил да отиде сам да се разбере с брат си – подс.К., чиято къща била наблизо. Тя го последвала с колата им, като когато пристигнала виждайки как той влиза в имота им чула подс.К. да казва на останалите да станат и да му „ебат майката“ при което тръгнал да бяга, но бил настигнат на пътя и бит от 3 подсъдимите, както и от св.Н. Н., синът му Красьо и св.К.а, които му нанасяли удари с ритници и юмруци, при което паднал на земята. Брат му – св.Г. К. ги разтървал и го вдигнал. Прибрала го в колата и тогава подс.К. и подс.Г. Н. счупили два от прозорците на автомобила. След известно време се прибрали у дома си, като тъй като му станало лошо и припаднал извикала св.В. А. – негов работодател и линейка, която го откарала във ******, като след изписването 10-20 дни не работил. В последната си част /извън неработния период/, показанията на същата изцяло се потвърждават от разпитания свидетел В. А. сочещ, че по това време бил наел мъжа й за майстор на къща в с.******, като на Великден от него разбрал че е бил бит от брат си К. и синовете му, като когато пристигнал при него загубил съзнание и бил отведен с Бърза помощ и приет в болница, след което около два месеца не работил и се оплаквал от болки. Ето защо и съдът кредитира показанията на двамата свидетели по отношение заявените факти свързани с времето, мястото на случилото се в с.****** и това на възникване необходимостта на пострадалия от медицинска помощ и отвеждането му в гр.******, като непротИ.речиви и съответни и на обективните находки видно от изготвената СМЕ и механизмът на получаване на телесните повреди, а така и лицата нанесли му същите заявени от св.В. пряк свидетел на случилото се, респ.споделено от самия пострадал на св.А. за тях. Съдът кредитира показанията на св.В. и касателно конкретния механизъм на получаване на удари от пострадалия , а именно – с крака и ръце нанесени от подсъдимите, което се подкрепя освен от заключението на СМЕ, а така и частично от показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимите касателно факта на причинени му удари, именно в частта на същите, сочещи за осъществени такива, но от друго лице, а именно – синът на св.Н., а така и по отношение счупване стъклата на автомобила й. Показанията на същата се подкрепят и касателно заявеното за причината свързана с преустановяване на посегателството срещу съпруга й - намесата на брат му св.Г. К.. Разпитан по делото същият се възползва от правото си да не дава показания на осн.чл.119 НПК, като единствено споделя, че е вдигнал брат си И. К., който бил пийнал от земята пред дома на другия им брат - подс.К., където имало много хора и го прибрал у дома си. Съдът не кредитира заявеното от свидетелката , а и това на св.А. по отношение състоянието на съпруга й, за това, че същият не е бил алкохолно повлиян, доколкото за същото свидетелстват еднопосочно и непротИ.речИ. всички разпитани по делото останали свидетели, сред които и полиц.служители св.З. и св.Н., като такива данни се съдържат и в приобщената по делото полицейска преписка по случая, както и заявеното за поведението на подс.К. подканил синовете си да се саморазправят с него.