Решение № 215 от 19.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 2979/16.05.2025 г., постановено по гр.д. № 5762/2023 г. по описа на СГС, ГО, 23 състав, с което е отхвърлен изцяло предявения от В. Д. Б. срещу ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 30.06.2020г., около 09:10 ч., в гр. София, на бул. „Боян Магесник“, на пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. „Велчо Атанасов“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията – 06.10.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Със същото решение В. Д. Б. е осъдена да заплати на „ЛЕВ ИНС“ АД, сумата от 1200лв. разноски по делото на основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец В. Д. Б. оспорва решението изцяло и моли същото да бъде отменено, а искът - уважен. Изтъква факта, че същественият въпрос имащ генерално значение за изхода на спора е кой от участниците в произшествието е преминал на зелен светлинен сигнал на светофара, регулиращ движението му, респ. кой е преминал на червен светофар. Вещото лице, в о.с.з. на 04.10.2024г. категорично заявява: „Цялата калабристика 1 на това ПТП от техническа експертна гледна точка за мен е кой на какъв светофар е преминал. Тук цялото произшествие се касае, че някой е преминал на червена светлина, но червен сигнал на светофара няма. По приложената в самото дело циклограма няма засичане на сигналите, тоест няма техническа грешка, която едновременно да дава зелен или съответно червен сигнал и на двамата участници в движението, но кой и как е преминал, и на какъв светофар ние не можем да отговорим, защото няма никакви данни, няма видеокамери, тук е дума срещу дума, реално погледнато и аз като експерт не мога реално да дам отговор, тоест и предотвратимостта и възприемането всичко е свързано с това какъв е бил сигнала на светофара. Ако му е светело червено на шофьора той естествено е щял да започне да намалява, защото има видимост, но ако му е светело зелено, той ще си продължи своето линейно движение, защото съответно ще премине през кръстовището. Причината е в това кой на какъв сигнал е предприела пресичането, всеки си твърди, че един вид на зелено е преминал, обаче в случая не е така, някой не е преминал така, за да се получи така. Изискани са циклограмите от Столична община за работата на светофарната уредба и същата не показва данни, защото понякога може да има някаква техническа грешка за неизправност, но не показва наличие на токова нещо да се засекат сигналите, тоест да свети зелено на шофьора на камиона и да свети зелено и на пешеходеца, иначе тогава ще стане, че и двамата не са виновни, но тук нямаме такива данни. И това действително е така. Именно поради това са много важни показанията на очевидката, подала сигнал за произшествието на единния европейски номер за спешни повиквания 112 - Л. С. Л.. В о.с.з. на 28.02.2025 г. г-жа Л. потвърждава, че автомобилът, в който е пътувала, е предприел своята маневра при разрешителен зелен сигнал на светофара: „По това време аз бях с прогресираща катаркта.

Бях в кола, която слизаше горе от ул. „Велчо Атанасов“ и правеше ляв завой. За части от секундата, понеже на нас ни дава зелено, видях, че спря голям камион и бутна ли жена, жена беше.“. Уточнява, че видно от Писмо изх. № СОА24-ГР94-2119-(з)/31.05.2024г. на Столична община, непосредстевно пред входа на магазин ЛИДЛ, с посока на движение от ул.

„Слатинска“ към бул.„Ситняково“, има поставени знаци ограничаващи скоростта на движението на ППС до 30 (тридесет) км/ч., поради наличието на повдигната пешеходна пътека в района на спирка на МГТ № 1847. От изпратения, с Писмо изх. № СОА24-ГР942119-(1)/24.04.2024г. на СО проект за организация на движението на кръстовището между ул. „Боян Магесник“ и ул. „Велчо Атанасов“ е видно, че на около 250 - 300 метра преди мястото на произшествието има поставен знак, който ограничава скоростта на движението на ППС до 40 (четиридесет) км/ч. Вещото лице, в откритото съдебно заседание, състояло се на 22.03.2024 г., в отговор на въпроса „Бил ли е предотвратим удара при движение с разрешената скорост за шофьора?“, заявява:„38-39 км./ч. е скоростта, при която е имал възможност да предотврати удара и по ниска.“. Съгласно нормативните разпоредби, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойността на позволената за конкретния пътен участък скорост. В случай, че водачът Х. се е движел с разрешената скорост, то съгласно становището на вещото лице:

„щеше да спре преди мястото на удара.“. Необосновано и незаконосъобразно съдът приема, че е налице "случайно деяние" по смисъла на чл.15 НК и съответно не е налице виновно 2 поведение от страна на водача на камиона. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ЗК Лев инс АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че решаващият съд е приел въз основа на приобщените по делото съдебни автотехнически експертизи, че превозното средство е било управлявано с разрешената за пътния участък скорост, и този факт не се опровергава от данните за изготвени идейни проекти за организация на движението в участъка. Изчислено е при предприетото спиране, че при удара автомобила се е движел със скорост около 15 км/ч, и съобразявайки разстоянието, изминато до достигане до посочената скорост е определено, че ударът е настъпил извън пешеходната пътека и на посоченото от пешеходната пътека, отстояние. Изчислено е, че при скорост на движение на товарния автомобил, опасната му зона за спиране е 28,90м. В експертизата е изчислено разстоянието до мястото на удара, на което се е намирал процесния автомобил към момента на навлизане на пешеходката на пътното платно, което възлиза на 26,92м., което разстояние се изминава за време от 2,75 s. За това време, пешеходката е изминала разстояние от 4,73 м, като се е движела косо (под ъгъл) спрямо траекторията на движение на автомобила, а не перпендикулярно, и навлизането върху пътното платно е извършено на около 4,60 метра след края на пешеходната пътека, след границата на стоп линията, над и успоредно на протежението на която, е поставена и светофарната уредба. Предвид определените разстояния съобразно находките на местопроизшествието е обоснован технически извод, че произшествието е настъпило в опасната зона за спиране на товарния автомобил. Достигнато е до заключение, че пешеходката не е предприела преминаване през платното за движение на установеното за това място - в началото на пешеходната пътека, а косо, от място с положена маркировка "Коси успоредни линии" М15, която е видно и от снимковия материал, че е изпълнена след границите на пешеходната пътека, и в тази връзка - пресичането е започнало от място, от което визуално не би могла да възприеме сигналите, подавани от светофарната уредба за нейната посока на движение. Пешеходката е преминала косо пред автомобила, към който същевременно е имала несмутена видимост от повече от 100 метра. Затова намира за обоснован извода на съда, че пешеходката следва да спазва правилото, установено от чл.113, ал.1, т. 1 и т.3 ЗДвП, съгласно което, при пресичане на пътното платно пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, и преди да навлязат на платното за движение, са длъжни да се съобразят с разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства, скоростта и посоката на движението им. Техническите изводи на първите две експертизи не се променят и от заключението на третата, съставена след разпит на св.Л. С.

Л., която не е била разпитвана като очевидец по воденото досъдебно производство, в което, видно от Постановлението за прекратяване на наказателното производство по пр. пр.

№25774/2020г. на СРП са разпитани свидетели - очевидци С. Ю. Х., К. В. К., А. А. И., Г. И.

Б. и И. С. Д.. Отделно, показанията на св.Л. също не установяват твърденията, заявени по основанието на иска, тъй като разпитана в о.с.з., същата заявява, че „... към момента на ПТП била с прогресираща катаракта“ и изтъква това обстоятелство пред съда неколкократно, поставяйки под съмнение възприетото от нея. Неоснователен е довода, че третата приета по делото съдебна автотехническа експертиза установява виновно поведение на водача на 3 товарния автомобил, тъй липсва техническо заключение в повратно посочения, от насрещната страна, смисъл. Вещото лице посочва на въпроса за времевия интервал на сменяване на сигналите от светофарната уредба, че няма как да се установи момента на навлизане на автомобила, тъй като свидетелските показания са общи и неконкретизирани.

Времена и местоположение на автомобила, в който се е возила пешеходката вещото лице не е уточнявал, няма как да се уточнят от снетите показания и кога сигналът за т.а. е червен, в какъв момент и кога не може да се изчисли, нито да се определи, без видеозапис. В отговор на въпроса може ли от свидетелските показания или други източници по делото да се установи на какъв сигнал е започнала пресичането пешеходката, и налице ли е основание за промяна в заключението относно направлението и началната точка на движението на пешеходката, вещото лице е посочило, че в началната експертиза е определено как се е движила пешеходката и заключението не се променя. Нито един факт от делото не установява, че пешеходката е започнала пресичане на зелен сигнал на светофарната уредба, която се намира на разстояние от 5 метра от нейното местоположение при започване на пресичането, нито че в момента, когато е започнала навлизане на пътното платно, светофарът е светел с разрешителен сигнал за преминаване на пешеходци през ул. „Боян Магесник“. Що се отнася до съображенията относно знак за ограничаване на скоростта на движение до 30 км/ч. пред магазин „Лидл“, поради наличието на повдигната пешеходна пътека в района на спирка на МГТ, или тези, основани на проект за организация на движение в участъка, тъй като се отнася до проект за организация на движението, то от същия не се обосновава извод за неправилност на техническите изводи на приетите по делото експертизи, нито неправилност на възприетото от съда от фактическа страна, или незаконосъобразност на правните му изводи. Установено е по делото, че пешеходката е имала несмутена видимост към превозното средство от повече от 100 метра, включително предвид вида му, мястото на движението и цветовото му оформление, и е могла да го забележи значително преди достигане до мястото на пресичане, като обстоятелството, че е при посочената пътна обстановка и условия е предприела пресичане пред движещото се превозно средство, извън границите на пешеходната пътека и стоп линията, спрямо която е разположена светофарната уредба определя извода, че произшествието е било предотвратимо само за ищцата и в случай, че е извършила пресичане на предвиденото за това място и по установения за това ред. Претендират разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата В. Д. Б. твърди, че на 30.06.2020г., около 09:10 ч., в гр.София, на бул. „Боян Магесник“, на пешеходна пътека в района на кръстовището с ул.„Велчо Атанасов“ е настъпило ПТП, при което С. Ю. Х., при управление на т.а. марка “Скания”, модел “Р 270 ДБ 6x2”, ДК № ***, движейки се по ул. “Боян Магесник”, с посока на движение бул.

4

“Мадрид”, е нарушил правилата за движение по пътищата, като е пренебрегнал останалите участници в движението и движейки се с несъобразена скорост спрямо условията на пътя, светофарната сигнализация и пътната маркировка е блъснал пешеходката, която пресичала пътното платно, движейки се по пешеходната пътека, непосредствено срещу пешеходния светофар. Твърди, че водачът на т.а. не е съобразил поведението си с относимите за него сигнал на светофарната уредба и пътна маркировка, като е продължил движението си, без да пропусне правилно пресичащата, на зелен за нея светофар, отдясно наляво спрямо посоката на движения на т.а. пешеходка, в резултат от което й е причинил тежки травматични увреждания в различни части на тялото - счупване на таза, на горното рамо на дясната срамна кост - закрито, което е наложило извършването на оперативна интервенция и води до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни.