Определение № 14866 от 20.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14866 гр. С, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110107393 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Д. С. Т., чрез адв. Ц., срещу Решение №7823 от 29.09.2020г. на Общинска служба по земеделие „Западна“ – гр. С, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на Д Н Ц. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния недвижим имот: Ливада от 1.054 кв.м., находящ се в строителните граници на с. С.о в местността (квартал) „Ф - имот № 3204-4, кад.л. № 757 от КП, изработен 1950г., съответстващ на част от имот пл. № 3204 кад. л. № 757 от стар КП на гр. С, изработен 1950 г., съответстващ на имот пл.№ 3153, кад. л. № 757, гр. С, район „П“, съответстващ на ПИ с проектен идентификатор *************** от КККР на гр. С, район „П“, при граници:

***************;

*************;

*************** и

***************

В жалбата се твърди, че с горепосоченото решение, което било издадено в нарушение на материалноправни разпоредби, на наследниците на Д Н Ц. бил възстановен в стари реални (съществуващи) граници имотът на жалбоподателя и чичо му П А П, който имот никога не бил обобществяван, не бил внасян в ТКЗС и не попадал в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ. Имотът бил извън приложното поле на ЗСПЗЗ и не попадал в обхвата на реституцията, следователно решението на Общинска служба по земеделие „Западна“ – гр. С било постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и било нищожно. Към преписката на ОСЗ – „Западна“ бил представен разписен лист, от който било видно, че към 1950-1956г., процесният имот с пл.№ 3204 бил записан на името на С Г Ц. (продавач на майката на жалбоподателя). Към 1

1950г. процесната ливада с площ от около 8 дка била записана в разписният лист като имот пл.№3204, а след като собственикът й С Г Ц. с Нотариален акт №33 том 30 дело 5741 от 12.12.1956, т.3 продал на майката на Д. С. Т. - Ц А П и нейният брат П А П 2 дка от тази ливада, на други лица продал 1.8 дка от ливадата (т. 1 и т.2 от НА), на него му останали 4.2 дка от тази ливада. След продажбата през 1956г., останалата част от ливадата с площ от 4.2 дка, собственост на продавача, била записана в разписния лист като имот 3153 и с този имот той влизал в ТКЗС. Двата декара имот, продаден на майката на жалбоподателя (Ц А П) и нейният брат П А П, включително процесният имот, останали записани в разписния лист като поземлен имот 3204 и затова като граници в нотариалния акт бил записан продавачът С Г Ц., а на останалите купувачи на по 0.9 дка, записани под №1 и №2 в нотариалният акт като граница на закупеният от тях имот била посочена Ц П А П. В разписния лист закупените от тях имоти били отбелязани с пл. № 3154 и пл.№ 3155.

Поддържа, че продадените с нотариален акт имоти - точки 1, 2 и 3 за първи път били вкарани в регулация на вилна зона „Американски колеж 2 Б част“, одобрена със Заповед №1137 от 30.11.1960г. на Председателя на Комитета за архитектура и благоустройство, от нея се създали УПИ втори за имот 3153 и УПИ трети за имот 3204 от кв.10, УПИ четвърти за имот 3154 и УПИ пети за имот 3155. От писменото доказателство, издадено от Столична община – район „П“, било видно, че в разписния лист към първата регулация от 30.11.1960 г. като собственици на УПИ трети за имот 3204 от кв.10 от действащия план за регулация на вилна зона „Американски колеж 2 Б част“ били записани Ц П А П и като основание бил записан Нотариален акт №33 т.30, нот. дело 5741 от 1956г. Твърди, че ако този имот бил внесен от когото и да било в ТКЗС, при първата регулация, като собственик на имота щял да бъде записан ТКЗС. Това означавало, че до 30.11.1960г. процесният имот не бил внасян в ТКЗС, а след урегулирането му, тъй като не бил изключван никога от рег. план, това вече било невъзможно. В жалбата се сочи, че през 1963 г. било извършено изменение на регулационния план по инициатива на собствениците, при което имотът бил разделен на два самостоятелни парцела.

Впоследствие, с нотариален акт от 1974 г., част от имота била дарена на други наследници, които го застроили, като при сделката били представени всички необходими документи, включително удостоверение от ТКЗС, което според жалбоподателя допълнително доказвало, че имотът не бил коопериран.

2

Поддържа, че през целия период от 1956 г. до настоящия момент имотът бил във владение на праводателите на жалбоподателя, а впоследствие и на самия него, като същият бил ограден, стопанисван и за него били заплащани дължимите данъци, като жалбоподателят упълномощил първата си братовчедка А Б М да нанесе в КККР собствениците на имота, а единствената пречка да се осъществи това негово желание било процесното решение на ОСЗ - „Западна“, гр. С. Това обуславяло правният интерес на Д. С. Т. от завеждането на тази жалба, с която да иска прогласяването на нищожността на решението на ОСЗ – „Западна“, гр.С.

Твърди се още, че като основание за възстановяване на собствеността на наследниците на Д Н Ц. бил посочен делбен протокол от 31.08.1958г. на Софийски PC 7 състав по гр.д.8041/58, където в точка трета било записано, че наследодателят им Д Н Ц. получавал в дял и изключителна собственост:

Ливада от 3 дка в землището на с.Б, местност „Ф, както и 1 декар от овощна градина, цялата от 4,3 дка. Този имот бил възстановен на наследниците на Д Н Ц. с Решение №1647 от 09.05.1994г. на Поземлена комисия община П, връчено на наследниците на 12.05.1994г. Твърди, че административното производство по издаване на процесното решение започнало по заявление от 2020 г., подадено от наследниците на Д Ц., към което бил приложен делбеният протокол от 1958 г. Жалбоподателят подчертава, че въз основа на същия този делбен протокол вече било постановено решение №1647/09.05.1994 г. на Поземлена комисия – П.

Въпреки това, въз основа на неверни според жалбоподателя документи, Общинска служба по земеделие - „Западна“, гр. С, с Решение №7823 от 29.09.2020г. признала правото на собственост на наследниците на Д Н Ц. на ливада от 5.754 дка в урбанизирана територия, но възстановила правото на собственост само на ливада от 1.054 дка и отказала да възстанови 4.7 дка, за които щели да получат обезщетение.

На следващо място, жалбоподателят заявява, че след като узнал за решението на ОСЗ – „Западна“, гр. С, предявил отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на него, че ползващите се от решението наследници на Д Ц. - Х Д Н и Ц Г Н не са собственици на ПИ с идентификатор *************** по КККР на гр.С, одобрени със Заповед 3

№РД-18-3 от 11.01.2011 г. на ИД на АГКК - С, район „П“, с площ от 1208 кв.м., при съседи: имоти с ид.*************; *************** ***************;

*************** и ***************, представляващ УПИ III-3204 кв.10, в.з „М д 2 Б част“ - разширение (Американски колеж), одобрен със Заповед N91137 от 30.11.1960г. на Председателя на комитета за архитектура и благоустройство, изменен със Заповед№17 на Председателя на ИК на Благоевски РНС, с площ от 1108кв.м.

По повод на тази искова молба е било образувано гр.д.20221110132938 по описа на в СРС, 32 състав, по което съдът достигнал до извода, че процесният имот не бил включен в ТКЗС, нямало данни спорният имот да е бил обобществяван, нямало данни спорният имот да попадал в приложното поле на параграф 4 от ЗСПЗЗ и от доказателствения материал не се установявали предпоставките по чл.10 от ЗСПЗЗ за провеждане на процедура по земеделска реституция, поради което било прието, че ответниците не могли да се легитимират като собственици на процесния имот.

Това решение на СРС е било обжалвано от наследниците на Д Ц. - Х Ц Н, по повод на което било образувано гр.д. № 5059/2023г. по описа на СГС, 3 – „В“ въззивен състав, по което било постановено решение, в мотивите на което било прието, че при положение, че Д. С. Т. черпи права от придобивно основание, осъществило се след кооперирането на имота, същият не разполага с възражението, че наследодателят на въззивниците, ответници по иска не е бил собственик на имота към момента на кооперирането му. След като Д. С. Т. не е противопоставил насрещни права върху процесния имот към този момент, съдът не следвало да разисква придобивното основание на наследодателя на ответниците и дали притежаваният от него имот е идентичен с този, който е възстановен на наследниците му по реда на ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят твърди, че с „измислени факти и обстоятелства“, които никога не били приемани по делото нито в първата, нито във въззивната инстанция, въззивният съд „погрешно“ приел, че спорът бил с предмет реституиране на земеделска земя и съответно приел, че процесният имот бил собственост на ответниците, които се легитимирали с Решение 7823 от 29.09.2020г. на ОСЗ – „Западна“, гр. С, което е стабилен административен акт и гражданският съд няма право да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските 4 служби по земеделие по довод на ищеца, когато той не заявява лични, или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуването на ТКЗС. При тази „погрешно“ изведена фактическа обстановка въззивният съд приел, че спорният имот е собственост на ответниците, които се легитимират с Решение 7823 от 29.09.2020г. на ОСЗ - „Западна“, гр. С, като е отменил Решение 14895 от 20.12.2022г., постановено по гр. д 32938/2022г. на СРС 32 състав и е отхвърлил отрицателния установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не са собственици на процесния имот.

Горепосоченото решение на СГС е било обжалвано от жалбоподателя с касационна жалба пред Върховния касационен съд, по повод на която е било образувано гр.д. № 1568/2025г. по описа на ВКС, II ГО.

С Определение №797 от 20.02.2026г. по гр.д. № 1568/2025г. по описа на ВКС, II ГО, било прието, че Решение 7823 от 29.09.2020г. на ОСЗ „Западна“ гр. С, е конститутивно по своя характер и Д. С. Т. не може да го оспорва, след като не твърди, че притежава правото на собственост по силата на проведена в негова или на неговия праводател реституция, или че е притежавал имота в минал момент, преди образуването на ТКЗС, поради което ВКС не допуснал касационното обжалване на въззивното решение, постановено по гр.д. № 5059/2023г. по описа на СГС, 3 - В въззивен състав, и по този начин „едно порочно решение останало в сила“.

В заключение жалбоподателят твърди, че тази очевидна неправилност на решението била несъвместима с правния мир, поради което „за да бъде отменено решението на въззивният съд, на основание чл. 363, ал.1 от ГПК, следва по административен ред решението на ОбСЗ “Западна“ гр. С да бъде обявено за нищожно“. Оттук произтичал и правният интерес на жалбоподателя от настоящата жалба, поради което моли съда да обяви нищожността на решението и да го отмени.

При така релевираните твърдения и представените доказателства, настоящият съдебен състав приема, че подадената жалба е недопустима. Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено. Аргументите за това са следните:

От данните по делото се установява, че между жалбоподателя и лицата, в чиято полза е издадено процесното решение на ОСЗ, е бил налице спор за 5 собственост върху същия недвижим имот, разрешен с влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по иск с правно основание чл. 124 ГПК.

В рамките на това производство съдът е обсъдил относимите доказателства, включително действието и значението на решението на ОСЗ, като е достигнал до окончателен правен извод относно принадлежността на правото на собственост. Решението е преминало през инстанционен контрол, като въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, а с определение на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване, поради което съдебният акт е влязъл в законна сила.

В случая жалбоподателят, който не е страна в административното производство, цели пререшаване на спора за собственост, вече разрешен с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 744 от 06.02.2025 г. по в.гр.д. № 5059/2023 г. по описа на СГС, III – въззивен състав, се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК. Със същото решение, което не е допуснато до касационно обжалване от ВКС, изрично е прието, че ищецът, който оспорва правата на ответника, но не заявява права върху същия имот към релевантния за реституцията минал момент (т.е. този на обобществяването му), може да противопоставя на ответника само възражения (доводи), основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на земеделската земя, които изключват правата на ответника. В тази хипотеза гражданският съд няма право да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по довод на ищеца, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС.