Определение № 13691 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13691 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506169 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на Л. В. С., подадена чрез пълномощника й адв.Е.И., срещу определението от 18.03.2026 г. по гр.д. № 40835 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 162 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от 18.10.2025 г.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно, поради липса на предпоставки за присъждане на разноски в полза на ответното дружество. В тази връзка се сочи, че при отхвърлени искове на потребител за прогласяване на нищожността на клауза от договор за кредит и за осъждане на ответника за връщане на даденото по обявената неравноправна клауза, разноски за производството на кредитора не се дължат. Обосновава искането си с разрешението, дадено с решението по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, което смята, че следва да намери приложение и с случаите, в които исковите претенции са изцяло отхвърлени, акцентирайки върху разбирането си, че с възлагането в тежест на потребителя на разноски по дела за връщане на даденото по обявена за неравноправна клауза се създават неоснователни пречки пред упражняване на правата на потребителите, които от своята страна изискват кредитните механизми да използват неравноправни клаузи в договорите си.

Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се измени решението в частта за разноските , като се постанови направените от ответното дружество разноски да останат в тежест на последното.

Насрещната страна - „ВИВУС.БГ“ ЕООД е взела становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че цитираната от жалбоподателя европейска 1 практика е неприложима.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейния отговор, и прецени материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

СРС е сезиран с установителен иск за прогласяване нищожност на договорната клауза, регламентираща заплащането на такса за експертно разглеждане и осъдителен иск за връщане на платена без основание сума, въз основа на клауза, обявена за нищожна като неравноправна.

Ответното дружество е оспорило исковите претенции и е пледирало за тяхното отхвърляне. Претендирало е разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С решение № 18793/18.10.2025 г., по гр. д. № 40835/2022 г. Софийският районен съд, 162 състав е отхвърлил изцяло предявените искове, и е осъдил ищецът да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Срещу решението не е подадена въззивна жалба от страните в срока по чл.259, ал.1 ГПК, която да пренесе висящността на спора по същество на предявените искови претенции пред въззивния съд.

В срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба от ищеца, за изменение на решението в частта относно разноските на ответника, като се приеме, че такива не се дължат срещу потребител, евентуално като се намали юрисконсултското възнаграждение.

Последното правилно е прието за допустимо и е разгледано по същество.

С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционният съд е поддържал изводите, изложени в решението, като е изложил съображения за това, че цитираната от ищеца практика на СЕС е неприложима в случая.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд, като е присъдил разноски в тежест на ищеца за юисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, равняващи се на 51.13 евро, е процедирал неправилно, тъй като не е отчел практиката на Съда на ЕС, обекивирана в решението по съединени дела C-224/19 и C259/19 на Съда на Европейския съюз.

В постановеното по преюдициално запитване във връзка с приложение на чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13 решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С259/19 на СЕС, на които се е позовал жалбоподателя се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати, вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава 2 съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване на СРС решение от 21 март 2024 г. по дело С714/22 на СЕС, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, която не допуска национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорната клауза, поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично.

Неоснователни са доводите, че постановките на решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС следва да намерят приложение по аналогия и в хипотеза на неоснователност на предявения иск за установяване на нищожност на неравноправна клауза от потребителските договори ( арг. от приетото в Определение № 2041 от 22.07.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 274/2023 г.). Освобождаването на потребителя от отговорността за разноски в случаите, при които той е засегнат от прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, но обусловеният кондикционен иск е частично неоснователен, се налага от затруднението, което потребителят би имал да определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза. С оглед същността на даденото от СЕС разрешение няма основание същото да се прилага по аналогия, когато установителния иск за нищожност е бил отхвърлен (Определение № 698 от 27.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 17/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 199 от 22.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1962/2024 г., I т. о., ТК).

Съдът на ЕС е дал принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 на решението по дело С57/2015 г. е посочено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. Следователно възлаганите разноски следва да са разумни и пропорционални.

В случая отхвърлянето на главната искова претенция е обусловило и отхвърляне на кондиционната претенция, поради това първоинстанционният съд, правилно е приел, че ищецът дължи разноски на другата страна за юрисконсултско възнаграждение, съобразно общия ред на чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК.

Първостепенния съд е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и обема на предоставената защита на ответника, т.е вида и количеството на извършената от юрисконсулта дейност, и правилно не е намалил разноските за юисконсутско възнаграждение на ответното дружество, като според настоящия съдебен състав, възнаграждение в размер на 100 лева, равняващи се на 51.13 евро, за осъществената защита по исковете, макар и да е определено в размер под предвидения в чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правна помощ такъв, е справедливо и съответно на извършената работа, 3 и няма основание за допълнителното му намаляване в светлината на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22;

Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящото производство страните не претендират, а и такива в производството по чл. 248 ГПК на страните не се следват разноски (Определение № 493/26.10.2016 г. по гр. д. № 4088/2016 г. на IV г.о. на ВКС; Определение № 683/21.12.2015 г. по ч.гр.д. № 5089/2015 г. на III г.о. на ВКС; Определение № 296/15.08.2017 г. по ч.гр.д. № 1758/2017 г. на III г.о. на ВКС на ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на III г.о. на ВКС, Определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074 / 2018 год. по описа на ВКС, I т.о.; Определение № 130 от 5.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 739/2021 г., III г. о., ГК).

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 18.03.2026 г. по гр.д. № 40835 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 162 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4