Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 491 от 05.08.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 826/2022
Вид
Решение № 491
Подписан
05.08.2022
В сила
30.09.2022
Състав
Петя Йорданова Котева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Перник, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20221720200826 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5929171 на ОД на МВР Перник, с който на В. Р. В., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лв (хиляда и двеста лева) на основание чл.

189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от същия закон, установено и заснето на 04.05.2022г. в 15:07 часа, в гр. Перник, път І-6, км 76+300, с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120с523.

По изложени в жалбата доводи В. Р. В. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден в нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалните правила. Не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се представлява и от свой пълномощник.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимен субект, имащ правен интерес, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество се явява частично основателна.

От фактическа страна:

На 04.05.2022г. в 15:07 часа на път І-6, в участъка на км 76+300, намиращ се в рамките на гр. Перник преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120с523 заснело лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.

№ *** със скорост от 106 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.Иванов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 05.05.2022г. с № 1158р-3998. В същия било удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, периода от време, през който същото е работело, ограничението на скоростта в пътния участък от 60 км/ч, въведено с пътен знак, променящ общо разрешената такава за населено място, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, както и тази на задействане на автоматизираната система– за приближаващ трафик.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на В. Р. В., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1200 лв, като отчетената скорост била редуцирана на 103 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било прието, че е с 43 км/ч.

Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че В. Р. В., е легитимен собственик на лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, с който е извършено вмененото нарушение, поради което и тя е субект на същото по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП.

Не е спорно, че в административнонаказателната преписка е приложено статично изображение - снимка № 120С523/0026887, установяваща, че на 04.05.2022г. в 15:07 часа автомобил с рег. № *** е 2 засечен със скорост от 106 км/ч, като заснетия лек автомобил с ясно видим рег. № ***. Наличието и на друго превозно средство на изображението не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, който е ясно разпознаваем по регистрационен номер и е идентичен с посочения в ЕФ.

Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила, но и режимът на измерване, който е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТТС е била насочена към приближаващия трафик. При това положение отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е изпълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като е вписало на определеното място, името и фамилията си и е положило своя подпис.

Същевременно с оглед кредитираната по делото като писмено доказателство Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник не е спорно, че полицейският служител И.Иванов е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Не е спорно, че в протокола за използване на АТСС изрично са означените обстоятелства, че в конкретното място на контрол е извършвано измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен” режим на измерване, поради което съдът прие направените в жалбата възражения, че не е установен начина и режима на измерване на скоростта като некоректни. В конкретния случай техническото средство е работило на определено място за контрол, а не се е движило в пътнотранспортния поток.

Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.

10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат за доказани. В случая, освен този свидетелстващ документ, по административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален 3 идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушениедата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на което е била разположена.

Позоваването в жалбата на ТР № 1 от 26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОС на ВАС е некоректно, тъй като именно с оглед съобразяване със задължителните му указания е въведено изменение на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ, бл.19 от 2015г. В този смисъл и в §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП изрично е дадено легалното определение на понятието автоматизирани технически средства и системи, за които е посочено, че това са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е. контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ, а именно: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.

Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Процесното нарушение е установено чрез мобилно автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65, б.„б” от ДР на ЗДвП, което е било временно разположено на пътния участък. Представено е Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология, установяващо, че системата е одобрен тип средство за измерване. Освен това е приложен протокол № 22-С-ИСИС от 13.07.2021г. за последваща проверка, удостоверяващ, че техническото средство е отговаряло на съответните технически изисквания.

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, като е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на системата за видеонаблюдение в рамките на населеното място гр. Перник, след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (60 км/ч), който изрично е вписан както във фиша, така и в изготвения протокол съгласно чл.

4

10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Наличието на този знак променя общото ограничение, въведено с чл. 21, ал.1 от ЗДвП за движение в населено място, което по несъмнен начин потвърждава и визираната от издателят на фиша правна квалификация на нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателя е наказан на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП. В последната е визирано, че когато нарушението по предходните ал.1 3 е повторно, наказанието за съответното нарушение е глоба в двоен размер.

В конкретния случай наказващият орган не е обвързал приложената от него административонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.4 от ЗДвП със съответната конкретна хипотеза от ал.1-3 на чл. 182 от ЗДвП, но направеното в ЕФ описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – превишаване на скоростта в населено място и конкретната превишена стойност, категорично и по несъмнен начин установяват, че жалбоподателят е наказан за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Посочената разпоредба предвижда налагане на глоба от 600лв, която е съответстваща на наложената с процесния фиш глоба от 1200лв, тъй като се явява двойния размер на глобата, предвидена в чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че липсата на привръзка с посочената норма не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Не е спорно, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана и той е санкциониран за нарушение, извършено при условията на повторност. По смисъла на §6, т.33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.