Решение № 218 от 05.12.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 793/2022
- Вид
- Решение № 218
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 05.12.2022
- Състав
- Красимир Аршинков, Маргарита Коцева, Атанас Маскръчки
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.132, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.132, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 218 гр. Благоевград, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Красимир Аршинков
Членове:
Маргарита Ка
Атанас Маскръчки при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора И. Ал. А. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600793 по описа за 2022 година С присъда № 39/08.07.2022 год., постановена по н.о.х.д. № 1330/2021 год. на Районен съд - Благоевград, подсъдимият А К. Б. е признат за виновен в това, че на 07.05.2018 год., около обяд, в Благоевград, в двора на склад за строителни материали на „Б“ ЕООД в кв. „Г“ на ул. „К О“ №1, чрез натиск с коляно в областта на гръдния кош на К. Д. К., притискайки го към земята, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три съседни ребра, довело до трайно затруднение на движението на снагата за около 1,5 – 2 месеца – престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание посочената разпоредба във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, ефективното изтърпяване на което съобразно чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда Б. е осъден да заплати на гражданския ищец К. Д.
К. сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на увреждането – 07.05.2018 год., до 1 окончателното й изплащане, а над уважения размер предявеният гражданския иск е отхвърлен като неоснователен. Освен това, подсъдимият Б. е осъден да заплати разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение на пострадалия от 1 600 лв., а в полза на БлРС държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 250 лв. В негова тежест съобразно чл.189 от НПК са присъдени и сторените разноски, от които 1 049 лв., платими на ОД на МВР – Благоевград, както и 280 лв., платими по сметка на БлРС.
Посочената присъда е атакувана в законния срок от защитника на подсъдимия, който я счита за неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
В нея и в пледоариите пред въззивната инстанция адвокатът твърди, че установените по делото факти налагат друга правна квалификация, различна от приетата от съда. На първо място, не е безспорно установена телесната повреда. На второ място, действията на подсъдимия са предизвикани от поведението на пострадалия, който го е обидил по недопустим начин, което обуславя преквалифициране на деянието по чл.132, ал.1 от НК. Б. е действал в състояние на силно раздразнение, което обуславя и значително по занижена отговорност, в сравнение с наложеното му наказание. На следващо място, от събраните доказателства може да се заключи, че е той е действал в състояние на неизбежна отбрана, тъй като е нападнат от пострадалия. В краен случай може да се дискутира превишаване на пределите на неизбежната отбрана и преквалифициране на извършеното по чл.132, ал.2 от НК. Оспорва се и присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, който се определя като прекомерно завишен.
В предоставената му последна дума пред въззивната инстанция Б. поиска да бъде оневинен.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за цялостното потвърждаване на атакуваната присъда. Сторените фактически и правни изводи съотвестват на събраната доказателствена съвкупност и приложимото право като не са налице никакви основания за преквалифициране на престъплението.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград счита, че липсват основания за изменение на правната квалификация на извършеното от Б.. Няма основание за приложеншието и на института на неизбежната отбрана, защото от доказателствата по делото се установява, че пострадалият 2 ударил подсъдимия след нанесения му побой, когато се изправил от земята.
Няма основание и за физиологичен афект, което следва от изпълнените от изпълнената експертиза. Освен това наложеното наказание е справедливо и липсват основания за корекция на присъдата и в тази насока.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият А. К. Б. имал навършени четиридесет и пет години. Същият притежавал товарен автомобил и регистрирано на негово име дружество с ограничена отговорност като се занимавал с транспортирането на различни материали. Пострадалият К. К. работел като продавач-консултант в скрад за строителни материали на „Б“ ЕООД, който се намирал на ул. „К О“ №1 в гр. Благоевград.
Б. и К. се познавали във връзка с работата си и имали неприязнени отношения помежду си. На 05.05.2018 год. двамата се засекли с автомобилите си като пострадалият пречил на преминаването на Б.. В резултат на това се стигнало до разменени реплики между тях, включително и псувни на първия срещу втория. Подсъдимият силно се ядосал и искал на място да се саморазправи с К., но не успял да го настигне. Два дни по-късно, след тази ситуация, Б. отишъл в склада на „Б“ ЕООД в кв. „Г“ на ул. „К О“ №1 в Благоевград, където имал уговорка със свидетеля Б да превози материали. По същото време К. се намирал в склада, когато Б. го възприел и му се нахвърлил. Повалил го на земята и го притиснал с коляното си в областта на гръдния кош като същеверменно му нанесъл няколко удара с юмрук по главата, отправяйки му репликата „Ти ли искаш да ми бъдеш баща?“. К. нямал възможност да се съпротивлява и бил освободен от хватката на подсъдимия малко по-късно, възприето от свидетелите Л К и В А. След инцидента пострадалият имал кръв по лицето и изпитвал силни болки в мястото на притискането му с крак от подсъдимия, поради което отишъл в МБАЛ – Благоевград, където след преглед го настанили в хирургичното отделение. Още същия ден пострадалият депозирал жалба в полицията за случилото се, след което полицаи издирили и задържали Б. за срок от 24 часа.
Преди задържането му полицаите го завели до ЦСМП – Благоевград, където 3 установили, че има няколко наранявания, които се описали.
В хода на образуваното досъдебно производство по жалбата на К. разследващият орган назначил няколко съдебно-медицински експертизи.
Първата от тях е изследвала нараняванията на пострадалия според представената медицинска документация. Според съдебният лекар д-р А на К. е причинено счупване на три съседни ребра в дясната гръдна половина, което му е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 1,5-2 месеца. Описаните охлузвания по лицето са му причинили болка и страдание.
По поставената на същия експерт допълнителна задача във връзка с механизма на причиняване на телесната повреда, вещото лице е посочило, че счупвания на ребра могат да настъпят и при директни травми – удар или натиск върху ограничен сектор на гръдния кош, които притискат ребрата по посока навътре, към гръдната кухина. При директни травми се счупват няколко поредни ребра в една вертикална линия. Такъв е и конкретният случай – директна травма и счупване на три съседни ребра на мястото на непосредствен натиск с коляво върху гръдния кош на пострадалия.
Третата СМЕ е изследвала състоянието на подсъдимия на база на представените от него медицински документи. Описаните увреждания представляват кръвонасядания и подутина в дясната тилна половина на главата и по медикобиолгичните критерии са му причинили болка и страдание, представляващи от правна гледна точка лека телесна повреда.
Механизма на причиняването им може да бъде по описания от Б. начин – удари с предмет с голяма дължина, какъвто е тръбата. Нанесените удари според вещото лице са най-малко три, с оглед разположението на описаните следи по тялото му.
В хода на разследването е назначена и изпълнена комплексна психиатрично-психологическа експертиза от психиатъра д-р А И и психолога С М. Независимо, че експертите приемат, че Б. е бил раздразнен от предходните псувни на К., към момента на деянието не е действал в състояние на физиологичен афект.
Именно тази фактическа обстановка се установява от прочита на събрания доказателствен материал. Единствената разлика между възприетото от двете съдебни инстанции е относно авторството на причинените и описани 4 в СМЕ наранявания на подсъдимия Б.. БлРС е приел твърденията му, че той е бил нападнат от К. след като свидетелите се намесили и го отървали от подсъдимия, което не е потвърдено от никой от присъстващите на място.
Безспорно се явява само обстоятелството, че Б. е имал констатираните от медиците наранявания, но не и кой е техният причинител. Изхождайки от обясненията му, следва да се приеме, че след като К. е станал от земята, а в това време подсъдимият разказвал на свидетелите защо го е повалил, първият от тях взел някаква тръба и с нея го ударил според медицинската експертиза най-малко три пъти, след което я захвърлил и избягал. Недостоверността на тази теза, която се въприема само и единствено като израз на правото му на защита, се извежда от няколко безспорно установени факти по делото. На първо място, никой от свидетелите очевидци В А и Л К не е посочил такова развитие на събитията. Макар и косвени, в същата посока са и показанията на свидетеля К, който след инцидента е видял, че по „С нямаше никакви следи, а по К. имаше“. На второ, място, пострадалият е бил в такова състояние, че е трудно да се приеме, че с три счупени ребра е могъл да вземе метална тръба и да удари с нея К., след което е избягал. На трето място, демонстрираното явно и открито неприязнено отношение на подсъдимия към К., и липсата на каквото и да е съжаление от негова страна за стореното, възприето и от въззивната инстанция, трудно може да обясни пасивното му поведение след нападението с тръба от страна на пострадалия, тъй като няма никакви данни за противодействие от негова страна. С тези корекции проверяващата съдебна инстанция възприема аналитичното изложение в мотивите към присъдата, както и направените на тяхна основа правни изводи за вината на подсъдимия в извършване на вмененото му престъпление.
Свидетелските показания, изслушани в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, могат условно да бъдат разделени на няколко групи. С най-голямо значение за разкриване на обективната истина безспорно са показанията на очевидците Л К и В А, потвърдили заявеното от самия пострадал. Те са възприели безпомощното положение на К., повален и притиснат с коляно в гърдите от подсъдимия, както и отправяната от последния реплика „Ти ли искаш да ми бъдеш баща?“. А е посочил, че не е видял К. да се опитва да удари Б. в това положение, а К от своя страна е посочил, че не е видял в близост до тях някакъв продълговат метален предмет. И двамата са незаинтересовани от изхода на делото и напълно 5 основателно БлРС е кредитирал твърденията им. В случая, именно поради наличието на потвърдителни доказателства, следва да се даде вяра и на показанията на К., които в основната си част съвпадат с казаното от двамата очевидци, въпреки явната му заинтересованост от изхода на делото. В друга група могат да бъдат обединени условно показанията на свидетелите Н С., В Б, В П и св. К. С. и Б са разбрали за инцидента, въпреки, че не са го възприели лично. Само К е по детайлен, посочвайки, че веднага след това е видял следи по К., докато такива по Б. не е възприел. П пък потвърждава версията на подсъдимия за конфликта им на 05.05.2018 година, представляващ основната причина за иначе непредизвиканото по друг начин на инкриминираните дата и място нападение срещу пострадалия. Тук е мястото да се отбележи, че на обясненията на подсъдимия, поради двояката им същност, следва да се даде вяра само при наличие и на други потвърдителни доказателства. В този смисъл казаното от Б. относно конфликта му с К. преди деянието и по време на случилото се може да се възприеме за истинно, но само в частта, потвърдена от кредитираните по-горе свидетелски показания.
Разпечатката съдържа 30 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c74e6c6-9eb3-4091-9be4-038961d849ed