Определение № 24673 от 04.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24673 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК, във вр. чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение от 20.07.2025 г., постановено по гр.д. № 7410/2024г. по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК, вр. чл. 126, ал. 1 ГПК е върната искова молба вх. № 43984 от 09.02.2024 на „Юробанк България“ АД срещу С.Д.Д. в частта по евентуално предявените осъдителни искове с правно основание вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и е прекратено производството по гр.д. № 7410/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, в тази част.

Частния жалбоподател твърди, че районният съд неправилно е приел, че предявените при условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими.

Счита, че не е налице хипотезата на чл. 126, ал.1 ГПК. Посочва, че допустимостта на евентуалните осъдителни искове е налице и поради обстоятелството, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем с връчването на препис от исковата молба или след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вкл. в хода на вече висящо исково производство, излиза извън времевия обхват на основанието в заявлението и представлява ново основание, което счита че няма основание да се разгледа в рамките на заявените в условията на евентуалност искове.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I състав, след като разгледа обжалваното определение, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производство пред районния съд е образувано по подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България заявление по чл. 417 ГПК против С.Д.Д. на следните суми: 372.55 лева, представляваща задължение по револвиращ потребителски кредит № CARD – ********, ведно със законната лихва от 27.05.2019г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 70.60 лева за периода от 01.096.2018г. до 09.11.2018г., мораторна лихва в размер на 19.01 лева за периода от 09.11.2018г. до 11.05.2019г., както и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

На 11.09.2019г. съдът е разпоредил издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.Д.Д. за обективираните в заявлението суми, като е присъдил и сторените разноски.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като с разпореждане от 14.11.2023г. на заявителя е указано, за възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок от съобщението – основание по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК пред районния съд е подадена искова молба от „Юробанк България“ АД срещу С.Д.Д., с която са предявени за разглеждане по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителни установителни искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29312/2019 г. на СРС, 119 състав, евентуално съединени с осъдителни искове за същите вземания с обявена предсрочна изискуемост с депозиране на исковата молба.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А. - клон България в полза на „Юробанк България“ АД, което обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ и въз основа на което „Юробанк България“ АД се легитимира като ищец в производство по делото.

С обжалваното определение от 20.07.2025г., постановено по гр.д. № 7410/2024г. по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, съдът е върнал на основание чл. 130 ГПК, вр. чл.

126, ал. 1 ГПК искова молба вх. № 43984 от 09.02.2024 на „Юробанк България“ АД срещу С.Д.Д. в частта по евентуално предявените осъдителни искове с правно основание вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е прекратил производството по гр. д. № 7410/2024 г. по описа на СРС, 119 състав, в тази част.

За да постанови обжалвания акт, първостепенният съд е приел, че настоящия случай, не попада в хипотезата на чл. 227 ГПК, тъй като се касае за частно, а не за 2 универсално правоприемство. След заличаването в ТРРЮЛНЦ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, със седалище гр. София, юридическото лице - страна в производството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, Франция заявител в заповедното производство, не е престанало да съществува, поради което именно то се явява надлежна страна в процеса.

На първо място, следва да се посочи, че при извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за недопустимост на производството в частта относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. За пълнота на изложението следва да се посочи, че нормата на чл. 130 ГПК задължава съда да следи служебно за липсата на отрицателни процесуални предпоставки и наличието на положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, между които е и интересът от търсената съдебна защита. Посочената разпоредба предвижда констатиране недопустимостта на иска на етап проверка на исковата молба, което не изключва възможността тази констатация да се направи и в по-късен момент от развитието на производството, като израз на служебното начало в процеса.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на районния съд. За допустимостта на иска съдът е длъжен да следи служебно, като може да се произнесе по този въпрос във всеки един момент от висящността на исковия процес. Правния интерес се преценява въз основа на наведените от ищеца в исковата молба твърдения, като преценката за наличието на правен интерес се извършва въз основа на обстоятелствата, на които се основава искът и съдържанието на спорното право, което сочи в исковата молба.

След служебна извършена справка по реда на чл. 23, ал. 6 ТРРЮЛНЦ се установява, че на 06.06.2023 г. по партидата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А.

- клон България е вписано обстоятелството по прехвърляне на търговското предприятие на клона, като за правоприемник е вписано „Юробанк България“ АД. На 04.12.2023 г. е вписано обстоятелството по закриване на клона на чуждестранния търговец. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието на търговеца или части от него се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които преминават в патримониума на приобретателя. При прехвърлянето на търговското предприятие не настъпва прекратяване на праводателя. Отчуждителят продължава да съществува като субект на правото. Приобретателят по договора за прехвърляне на част от предприятието, независимо дали е обособено като клон, се явява частен правоприемник на отчуждителя.

3

За разлика от универсалното правоприемство, при което правоприемникът придобива всички права и задължения на праводателя (наследяване по закон, сливане или вливане на ЮЛ), при частното правоприемство в патримониума на правоприемника преминават само отделни субективни права и задължения. Клонът е именно такава обособена част от предприятието на търговеца, съответно предмет на прехвърлителната сделка са само конкретно обособените права на прехвърлителя, а не цялото му имущество. Независимо от начина, по който прехвърляните права и задължения бъдат индивидуализирани - дали чрез изчерпателната им индивидуализацията или чрез общото им ограничаване до дейности, осъществявани от клона, това не променя вида на правоприемството. Положението на правоприемника по договора за прехвърляне на търговсксо предприятие е аналогично на това на цесионера по договор за прехвърляне на вземания.

В конкретния случай, при който е налице прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ, не попада в хипотезата на чл. 227 ГПК, тъй като се касае за частно, а не за универсално правоприемство. След заличаването в ТРРЮЛНЦ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България, със седалище гр. София, юридическото лице - страна в производството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, Франция заявител в заповедното производство, не е престанало да съществува, поради което именно то се явява надлежна страна в процеса.

В качеството му на частен правоприемник на страна по делото, приобретателят може да встъпи във висящ процес само при условията на чл. 226 ГПК. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба, ако в течението на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Следователно прехвърлящата страна в условията на висящ процес запазва положението си на главна страна. Приобретателят не може да участва като главна страна, но тъй като съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК е обвързан от силата на решението, той може да встъпи или да бъде привлечен като подпомагаща прехвърлителя страна и съответно да замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК, т. е. със съгласието на противната страна в процеса — чл. 226, ал. 2 ГПК.

Съгласно приетото в т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви 4 осъдителен иск в това производство.“ В конкретно разглеждания случай не е налице друго основание на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове, а същото, каквото е в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на изложеното, законосъобразен е извода на СРС, че е налице хипотезата на чл. 130 ГПК.

По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 30753/ 20.07.2025 г., постановено по гр.д. № 7410/2024г. по описа на СРС, ГО, 119-ти състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба вх. № 43984 от 09.02.2024г. на „Юробанк България“ АД срещу С.Д.Д., в частта по предявените евентуални осъдителни искове с правно основание вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и е прекратено производството по гр.д. № 7410/2024 г. по описа на СРС, 119 състав в тази част.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл.278, ал.4 ГПК, във вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5