Определение № 14561 от 31.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14561 гр. София, 31.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506329 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, чрез процесуален представител адв. Т. Н., срещу Разпореждане №/02.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. 6394/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 70 с-в, с което е частично е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение сумата над 250 лв. до предявения размер от 480 лв.

В жалбата се изразява неудовлетвореност от постановения от първоинстанционния съд акт и се моли същият да бъде отменен.

Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел претендираното адвокатско възнаграждение за противоречащо на добрите нрави. Поддържа, че към подаденото от него заявление е представил Рамков договор за събиране на вземания, сключен между адвокатското дружество и „ВиК“ ООД, фактура за заплатено процесуално представителство, опис към фактура, платежно нареждане за платен хонорар по фактурата. Твърди, че са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на искането за присъждане на разноски за реално заплатения и претендиран от него размер. Счита, че съдът не разполага с правомощие по свой почин да прави преценка за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, а в заповедното производството преценката му се изчерпва до това дали разноските са реално извършени и дали има доказателства за заплащането им.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в 1 законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, поради което разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено при следните мотиви.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по подадено заявление от „ВиК“ ООД- гр. Перник по чл. 410 ГПК, в която е обективирано искане за издаване заповед за изпълнение срещу длъжника С.Х.С. за сумите, както следва: 731,46 лв.- главница, представляваща цена за ВиК услуги за периода 11.10.2022 г. до 08.10.2024 г., 94,31 лв.- обезщетение за забава за периода от 06.01.2023 г. до 15.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, както и разноски, от които 25 лв.- държавна такса и 480 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение. Към заявлението са представени доказателства за заплащането на претендирания адвокатски хонорар по банков път.

Софийски районен съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, респ. издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните парични вземания, с изключение за вземането за разноски за адвокатско възнаграждение за размера над 250 лв. Приел е, че искането за присъждане на разноски в претендирнаия размер противоречи на добрите нрави, като в случая последните имат съдържанието на търговските практики по уговарянето на адвокатските възнаграждения. Приел е, че макар по принцип за подаването на заявление да се приема за обичайно възнаграждение от 200 лв., на заявителя следва да му бъдат присъдени разноски от 250 лв.

Настоящият съдебен състав намира разпореждането в своята отхвърлителна част за неправилно. Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, след като е извършил проверка за редовност, освен ако не са налице изключенията по чл. 411, ал. 2, т. 1- т. 5 ГПК. Когато уважи заявлението в цялост, то на основание чл. 78, ал. 1 ГПК издава заповед и за претендираните разноски. Хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК урежда правомощието на съда да откаже да издаде заповед за изпълнение в случай, че искането противоречи на закона и на добрите нрави. Под законодателната формулировка „искането“ следва да се разбира вземането, по повод което е подадено заявлението по чл. 410 ГПК, но не и по отношение на претендираните с него разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, приложим и в заповедното производство, заплатените от заявителя разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от длъжника съразмерно уважената част от заявлението. Съдът няма правомощие еднолично, без надлежно сезиране чрез възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да намалява претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед едностранния характер на заповедното производство, тази процесуална 2 възможност длъжникът ще има в хода на исковото производство, където съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4/2014 г. по тълк.д. №4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 2 ГПК ще се произнесе по въпроса относно дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

С оглед изложеното съдът намира, че разпореждането в обжалваната част следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на Софийски районен съд с указания да издаде заповед за изпълнение за сумата от 230 лв. лева, представляващи разликата между присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 250 лв. до пълния предявен размер от 480 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 276, ал. 2 вр. чл. 413 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №9874/02.04.2026 г., постановено по гр. д.

№16394/2025 г. в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр. Перник в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение за сумата над присъдената от 250 лв. до пълния предявен размер от 480 лв., като вместо това постановява ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по заявлението на „Водоснабдяване и канализация“ ООД- гр. Перник с ЕИК 823073638, със седалище и адрес: гр. Перник, ул. „Средец“ №11 против С.Х.С. с ЕГН ********** и адрес: гр. Перник, ул. Прилеп №4, допълнително за сумата от 230 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед по чл.

410 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3