Решение № 650 от 01.11.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Благоевград, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200860 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Делото е образувано по жалба на „И ” ООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Б , ж.к. "Е ", бл. , ет. , ап. , представлявано от управителя Б

В. Я , против Наказателно постановление № 653157F660028/08.08.2022 г., издадено от Заместник-директора на ТД на НАП -гр.

София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството

С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва и становището, че с жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Санкционният орган и заинтересованата страна, редовно пР.ни ангажират процесуален представител, който застъпва становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното НП. / За конституирането на заинтересованата страна ТД на НАП-гр.София, съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на 1

ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.

№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици 2

/разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

РП-Благоевград, редовно и своевременно пР.на, не ангажира свой представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП е връчено на жалбоподателя на 31.08.2022г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 14.09.2023г./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

Между страните не е спорно и това се установи с ангажираните писмени и гласни доказателства, че на 26.04.2022г. в офис Благоевград на ТД на НАПгр.София, е извършена проверка по чл.38, ал.15 от Закона за счетоводството, след получена информация от Агенция по вписванията, за неподадена в срок до 30.09.2021г., Декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, от страна на юридически лица с нестопанска цел, в частност от процесното дружество. В хода на тази проверка, осъществена от свидетеля Л. Р., в качеството й на инспектор по приходите към санкционният орган, е констатирано, че дружеството „И “ООД, което е регистрирано именно като дружество с нестопанска цел в ТР и Агенция по вписванията, не е изпълнило задължението си да публикува, чрез подаване на заявление до тази Агенция, годишният си финансов отчет за 2020г. в законоустановеният за това срок -до 30.09.2021г., определен въз основа на чл.38, ал.1 т.1 от Закона за счетоводството . След констатиране на това деяние , на жалбоподателят е изпратена покана за съставяне на АУАН, чрез информационната система „Контрол“ към 26.04.2022г., като на 23.05.2022г. е съставен такъв АУАН срещу жалбоподателя, от страна на св.Р. и в присъствието на св.К.. Деянието на процесното дружество е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за 3 счетоводството и извършено чрез бездействие на след 30.09.2021г., когато е бил крайният срок, според санкционният орган, за публикуване на ГФО на процесното дружество за 2020г. В акта е отразено, че и към датата на съставянето му, процесното дружество не е публикувало годишният си финансов отчет за 2020г. АУАН е връчен на 23.05.2022г., чрез упълномощеното лице С И М , за която по делото е представено и изрично пълномощно за представителство на жалбоподателя пред органите на НАП, с нотариална заверка на същото от 20.05.2022г.

Въз основа на издаденият АУАН, на 08.08.2022г., Зам. директора на ТД на НАП –София, е издал обжалваното НП с №653157- F660028/08.08.2022г., с което за посоченото в акта нарушение по Закона за счетоводството, на основание чл. 74, ал.1 от същият нормативен акт, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 200.00лв. НП е връчено също на упълномощеното лице С М на 31.08.2022г.

Изложените фактически твърдения в АУАН, се потвърждават при разпита на свидетелите Р. и К.. От тях св.Р. сочи, че лично е извършила процесната проверка със справи в ТР и Агенция по вписванията и е констатирала, че жалбоподателят не е публикувал годишният си финансов отчет за 2020г. в законовият за това срок-до 30.09.2021г., като нарушението е констатирано след тази дата. В тази насока по делото са представени и на хартиен носител въпросните справки в базата данни на ТР и НАП за публикуване и вписване на годишните финансови отчети на процесното дружество /л.16-18 от нахд №1409 от 2022г. по описа на БлРС/ , от които справки е видно , че до датата на проверката и издаването на АУАН, жалбоподателят не е публикуват Годишния си финансов отчет за 2020г.

Между страните не е спорно в тази насока е представена информация от Агенция по вписвания, че след издаването на АУАН и със закъснение / към 02.06.2022г./ , жалбоподателят е подала ГФО за 2020г. на процесното дружество, от която е видно, че то не е развивало дейност и не е реализирало финансов резултат за този период. Такава декларация за 2020г. бе представена в процеса след неколкократното й изискване от страна на съда в изпълнение указанията на БлАС по кнахд №137 от 2022г. и от нея се установи, че е депозирана едва на 02.06.2022г. и според отразеното в съдържанието й, съгласно чл.38, ал.9 от ЗСчетоводството, през 2020г.

4 жалбоподателят не е осъществявало дейност по смисъла на пар.1, т.30 от ДР на същият нормативен акт .

Процесното дружество е представило също в процеса и декларациите си за дейността през 2017г. /подадена на 10.02.2018г./, през 2018г./ подадена на 19.03.2019г./ и през 2019г. /подадена на 22.06.2022г./ , от които е видно, че то не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

С представена по делото Заповед №ЗМФ-644 от 28.08.2020г. на Министъра на финансите, са делегирани правомощия на процесният издател на НП за изготвяне на такива документи при констатирани нарушения , включително и за санкциониране на нарушителите по чл.74 от Закона за счетоводството.

При тези фактически дадености съдът приема, че с атакуваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателят за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството.

НП е издадено в пълно съответствие със законовата процедура по ЗАНН и от компетентен за това орган / в тази насока се представи изрична заповед на министъра на финансите за делегирани правомощия на процесният издател на НП/ . В НП и АУАН се съдържат и всички изискуеми се основни реквизити за такива документи по чл.42 и респ. по чл.57 от ЗАНН, в това число ясно и конкретно са посочени дата и място на проверката и констатиране на нарушението, дата и място на извършване на вмененото деяние/чрез бездействие до 30.09.2021г./, описано е как е реализирано самото нарушение /с бездействие и непубликуване на ГФО за 2020г. в срока по закон/, посочена е правна квалификация на деянието, кога и как е установено, както и доказателствата, с които е установено. Двата документа са изготвени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя, чрез изрично упълномощено за това лице /С М /, за което освен 3 имена е посочено и ЕГН с пълномощно, в което се съдържа и адреса му, поради което съдът приема, че издаденото НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са напълно неоснователни.

Наред с това, съгласно нормата на чл. 38, ал.1 , т.1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, като всички търговци 5 по смисъла на Търговския закон следва да направят това чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година или за отчета на процесното дружество за 2020г., крайният срок е бил 30.09.2021г. В този срок по делото се установи с разпита на свидетелите Р. и К., както и с представените писмени доказателства /информация и справки от ТР и Агенция по вписванията и база данни на НАП/, че жалбоподателят не е изпълнил това си законово задължение в настоящият казус и не е обявил и публикувал ГФО за дейността си през 2020г.

От друга страна обаче видно от представените декларации на процесното дружество по чл.38, ал.9 от Закона за счетоводството за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г . , че то няма осъществявана дейност по смисъла на пар.1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството / в смисъл че едновременно за него са били налице следните условия : през отчетния период не са извършвали сделки по чл. 1, ал. 1 от Търговския закон; през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти; не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба; не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби/.