Разпореждане № 69601 от 29.04.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 69601 гр. София, 29.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20251110118217 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на *********************** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. П. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №*********/19.11.2018 г.

По отношение на заявеното вземане за сумата 131,40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за допълнителни услуги, както и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на 27.01.2019 г. и такси по същата Тарифа в размер на 100 лева, начислени на 26.03.2019 г., съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:

1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между 1 правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Видно от представения договор за потребителски кредит № №*********/19.11.2018 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 131,40 лв. при главница по кредита – 200 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на *********************** към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.

Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.

На следващо място, таксите, начислени за извънсъдебно събиране на вземането са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело 2

C-377/14, Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerov срещу Finway a. s., ECLI: EU: C: 2016:

283, при което по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата 131,40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за допълнителни услуги, както и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на 27.01.2019 г. и такси по същата Тарифа в размер на 100 лева, начислени на 26.03.2019 г.

По разноските:

С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в размер на сумата от 15,80лв., като се отхвърли до пълния размер от 25 лв., а за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 31,61 лв., като се отхвърли за сумата до 50 лева.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 110264/28.03.2025 г., подадено от *********************** срещу Д. П., ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от сумата 131,40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за допълнителни услуги, както и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на 27.01.2019 г. и такси по същата Тарифа в размер на 100 лева, начислени на 26.03.2019 г., както и за сумата над 15,80 лева до пълния дължим размер от 25 лева за платена държавна такса и за сумата над 31,61 лева до пълния размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3