Решение № 2858 от 24.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 13632/2023
- Вид
- Решение № 2858
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 16.07.2024
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1 т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2858 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330113632 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „С.“ против „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, с която е предявен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал. 1 т. 9 и т.
10, чл. 19, ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № **** към искане № **** от **** г., обективирана в чл. 8, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1088,25 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за паричен заем от **** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1100 лева, при ГПР 48,257%. Съгласно чл. 6 от договора, заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 10 от ОУ към договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в 1 чл. 6 от договора, респ. на чл. 10 от ОУ към договора за кредит , същият дължи неустойка визирана в чл. 8 на кредитора в размер на 1088,25 лева, която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, но счита, че не дължи плащания за неустойка, поради следните съображения:
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението, следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии – естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към доводите на ищеца съгласно разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 1088,25 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е близо 100% от заетата сума в размер на 1100,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за 2 погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема.
Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката.
По изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита.
Поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката.
Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Счита предявения иск за неоснователен.
Твърди, че преди подписване на процесния договор, на **** г., на ищцата е предоставена преддоговорна информация под формата на СЕФ, в който били описани подробно всички условия за отпускане на кредит в посочените от ищцата параметри. След запознаване с така предоставения СЕФ, ищцата е взела решение, обективирано в депозирана на същата дата молба за заем № **** от дата **** г., с която иска от дружеството да й бъде отпуснат кредит. В резултат на така направеното искане и след извършена оценка на дата **** г. е сключен процесния договор за заем № **** с ищцата. Договорът е сключен за сумата от 1100 лева за срок от 11 месеца, с месечен лихвен процент 3,330% и ГПР в размер на 48,257%. В чл. 6 от договора за заем е дадена възможност на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени възможните варианти за това. В чл. 8 от договора за заем е посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на искането обезпечение в 3-дневен срок. Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Това обстоятелство било посочено в чл. 4, ал. 2 от договора за заем, с който ищцата е запозната и положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 1100 лв. е предадена в брой на заемателката М. А. на 28.06.2022 г. чрез Разходен касов ордер.
По така сключения договор за заем към „Креди Йес“ ООД са направени плащания на общо 6 броя погасителни вноски, всяка в размер на 220 лева. Общата сума платена по договора е в размер на 1320 лв. От общо платената по договора за заем сума – 550,74 лв. са отнесени за погасяване на главницата, 175,68 лв. – за договорна лихва за периода 28.06.2022 3 г. – 28.12.2022 г. и 593,58 лв. – за неустойка по чл. 8 от договора за заем. Срокът за плащане на всички суми по договора за кредит е изтекъл на **** г., като са останали дължими суми по договора.
Счита, че искът е неоснователен. Излага, че ищцата е била предварително запозната с изискването за обезпечаване на заема. Твърди, че клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем е индивидуално уговорена със заемополучателя. Тази клауза била уговорена под отлагателно условие – в случай, че потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя.
Сочи, че уговорената в договора и търсена неустойка съставлява разход, който ищцата заплаща при неизпълнение на задължението си за предоставяне на надлежно обезпечение по него. Неустойката се дължала от момента на настъпване на основанията за нейното начисляване. Счита, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена с ищеца, същата не е включена в ГПР, с оглед забраната на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на действащото законодателство. Излага, че ищцата е имала възможност да се откаже от сключения договор, същата обаче не се е възползвала от това свое право. Счита всички твърдения на ищцата за заобикаляне на законовите разпоредби с клаузите на процесния договор за заем за неоснователни, недоказани и неотговарящи на фактическата обстановка. Неоснователно било твърдението и за нарушение на добрите нрави.
Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c719191-55af-4b71-acf0-8fd6685a147f