Решение № 3131 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3131 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110206768 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, депозирана чрез адв. И.

Г., срещу Наказателно постановление № 88/07.10.2025 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на жалбоподателя на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 3, вр. чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закон за управление на отпадъците.

В жалбата се релевират доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона.

Конкретно се поддържа, че процесният АУАН е съставен от некомпетентен за това орган по смисъла на чл. 157 ЗУО, а наказващият орган не е спазил правилото на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и преди да се произнесе по преписката не е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. На следващо място се сочи, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, 1 т. 5 ЗАНН, доколкото в АУАН и в НП не е отразено пълното описание на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които да го потвърждават. В този аспект се акцентира, че съгласно нормата на чл. 136, ал. 2, т. 3 ЗУО с имуществена санкция се наказват лица, които събират, транспортират и/или третират отпадъци, а в случая не е установено дружеството да извършва дейности по събиране, транспортиране и по третиране на отпадъци. В заключение се излага, че в АУАН и в НП липсва описание на изпълнителното деяние в някои от изброените в посочената от органа санкционна норма форми – събиране, транспортиране и/или третиране на отпадъци, поради което не става ясно към коя от тях актосъставителят, респективно наказващият орган е отнесъл дейностите с код R13 – съхраняване на отпадъци, като по този начин описанието на нарушението страда от сериозни непълноти, отнасящи се до обстоятелствата, при които е станало твърдяното нарушение, както и самоличността на нарушителя, което от своя страна ограничава правото на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере в пълен обем в какво точно нарушение се обвинява, респективно как да организира защитата си срещу обвинението.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно призовано, се представлява от адв.Димитров, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирана по делото писмена защита, процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, развити в жалбата. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък.

В проведеното по делото съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба от юрк.Пенева – процесуален представител на въззиваемата страна с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, в която връзка се излагат подробни аргументи.

2

Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпил сигнал по „зелен телефон“ в РИОСВ – София с вх. № С- 240/02.04.2025 г. относно нерегламентирано съхранение на отпадъци в имот, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстно шосе“ № 4, Бл. /зад O M V - Бояна/, на 02.04.2025 г. била извършена проверка от служители при „ККФОС“, РИОСВ – София, съвместно със служители на Столичен инспекторат.

В хода на проверката контролните органи констатирали, че в посочения имот на адрес: област София-град, Столична община, гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстно шосе“ № 4, Бл. /зад OMV - Бояна/, стопанисван о т „***“ ЕООД, ЕИК *** по силата на договор за наем на недвижим имот, били налични и съхранени на купчина вдясно от входа на имота излезли от употреба гуми, строителни, едрогабаритни, биоразградими и смесени битови отпадъци. Имотът, върху който били констатирани отпадъците, бил ограден с метална ограда с ограничен достъп за външни лица и същият бил покрит с трайна непропусклива настилка. Въз основа на посоченото проверяващите установили, че дружеството „***“ ЕООД извършвало дейности по оползотворяване на отпадъци с код R 1 3 /съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1 - R12, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им/ на излезли от употреба гуми, строителни, едрогабаритни, биоразградими и смесени битови отпадъци. Дейностите по съхраняване се извършвали в частен имот с местонахождение в гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстно шосе“ № 4, Бл. /зад OMV - Бояна/, като същевременно дружеството не притежавало издаден документ съгласно чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от същия закон.

Съгласно Приложение № 1 от Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за 3 класификация на отпадъците (обн.ДВ, бр.66/2014 г., изм. и доп.), констатираните в хода на проверката отпадъци били неопасни.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № ККФОС-МД-16/02.04.2025 г.

Въз основа на така направената констатация от страна на свидетеля М., заемащ длъжността старши експерт при РИОСВ – София, на 15.04.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 42/2025 г., с който срещу „***“

ЕООД,

ЕИК

*** било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че извършва дейност по „съхраняване на отпадъци“ по смисъла на §1, т. 42 от Допълнителните разпоредби към Закона за управление на отпадъците, а именно дейност по складиране на отпадъци, без да притежава документ, издаден по реда на чл.

35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 35, ал.

2, т. 3 от същия закон, с което е извършил нарушение на чл. 35, ал. 3 във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 и във връзка с чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 88/07.10.2025 г., издадено от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ – София), с което на жалбоподателя на основание чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 35, ал. 3, вр. чл. 35, ал. 2, т. 3, вр. чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. 3 от Закон за управление на отпадъците.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител М..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. М. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

4

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля М. Д. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Същевременно изводимо е от показанията на свидетеля също така, че за съставянето на АУАН не е била връчена покана на дружеството – жалбоподател, като е извършено връчване едва на изготвения акт.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 5 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност. Съгласно чл. 157, ал. 7 от Закон за управление на отпадъците, нарушенията по чл. 136, ал. 2, т. 3, 16 и 17 се установяват с акт на органите на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или на оправомощени от директора на РИОСВ длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директора на РИОСВ. В настоящия случай актът е съставен от служител в контролната администрация, нарочно оправомощен със Заповед № РД-68/26.07.2024 г. на директора на РИОСВ – София, т.е. от лице със съответна материална и териториална компетентност. Наказателното постановление също е издадено от материално и териториално компетентен орган съгласно чл. 157, ал. 7 от Закон за управление на отпадъците, а именно – от директор на РИОСВ – София. По изложените съображения възраженията на въззивника в аспекта на липса на съответна компетентност на издателите на процесните актове са изцяло неоснователни.