Решение № 464 от 19.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Благоевград, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20241200501244 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община, р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ №159, против решение №240/29.07.2024г на РСРазлог по гр.д.№1074/22г по описа на с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД и с оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. Прави доказателствени искания.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, за което също подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

1

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция обосновано е приела, че между „Електроразпределение – София област“ АД, на което „ЧЕЗ Разпределение България“ е правоприемник, и „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл.20, ал.5, т.2 НПППЕЕПРЕМ №ДПЕРМ 35082-63/11.10.2007г, с който страните са определили правата и задълженията си във връзка с присъединяването към разпределителната електрическа мрежа на дружеството за обект: „Жилищна сграда“ в имот – 09126, м.“Грамадето“ в землището на гр.Банско. Страните са уговорили присъединяването на обекта да се извърши чрез изграждане на нов трансформаторен пост и електропроводни линии средно и ниско напрежение (СрН и НН), наричани „съоръжения за присъединяване“, в съответствие със становище на дружеството изх.№8734/27.12.06г, неразделна част на договора (чл.2).Съоръженията за присъединяване е предвидено да се изграждат от присъединяваното лице (чл.6), като разпределителното дружество има право да ползва безвъзмездно изградените от присъединяваното лице съоръжения за присъединяване, за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорната мощност (чл.8). Страните са приели електрическите съоръжения НН след границите на имота, да се изграждат за сметка на присъединеното лице и да станат негова собственост (чл.15). Последното се е задължило да прехвърли възмездно на ЧЕЗ Разпределение собствеността на съоръженията за присъединяване на обекта, както и да въведе в експлоатация съоръженията за присъединяване по реда на ЗУТ (чл.16 и чл.18).

Не е спорно по делото, че „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД е изпълнило задълженията си по чл.1 от договора за присъединяване, като е изградило предвидените съоръжения за 2 присъединяване, които са приети от ДНСК, като е издадено разрешение за ползване №СТ-05-290/25.03.2019г.

Липсва спор относно сделката, материализирана в нотариален акт №124/2009г, чрез която на 14.08.2009г „Британско-Български център за регионално развитие“ ООД продава на „Маунтийн Вю Ленд“ ООД трафопост с разгърната застроена площ от 5.17 кв.м., изграден в ПИ №019126, целият с площ от 3786 кв.м., находящ се в м.“Грамадето“ по картата на землището на гр.Банско.

С влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016г на ищеца са възложени „62 кв.м. ид.ч.“ от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 3786 кв.м. в м.“Грамадето“, гр.Банско, ведно с построените в него: сграда за енергопроизводство с идентификатор *** по КККР на гр.Банско, със застроена площ от 5 кв.м., представляваща Трафопост БКТП 20/0,4 2х630, включващ – Уредби Ср.Н, Уредби НН и Трансформатори – Външно ел.захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели НН 0,4 kV съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация.

С нотариален акт №157/2017г на 03.11.2017г ищеца продава на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД Архитектурно-строителна част (фундамент) на МКТП, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Банско, със застроена площ от 5кв.м., с предназначение: сграда за енергопроизводство, представляваща енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ПЗР на ЗЕ, ведно със сервитутните права по чл.64 ЗЕ за сервитутните ивици, разположени около трафопоста и прилежащите му кабелни линии.

Съгласно изслушаната в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза през процесния период (01.10.2017-30.11.2017г) са присъединени към описаното енергийно съоръжение потребители на ел. енергия, подробно посочени в приложената справка.В заключението си вещото лице твърди, че е налице идентичност между съоръженията, описани в исковата молба и приложените към нея документи.Докато в обясненията си в о.с.з. от 13.03.24г уточнява, че на място констатирал наличието на един трансформатор - МКТП 1х400кV, което е различно от двата трансформатора БКТП 2х630, записани в постановлението за възлагане, за което подробно се обосновава.

3

Аналогично е становището и на вещото лице С.М. по единичната експертиза, който при разпита си в о.с.з. пред настоящата инстанция изрично сочи, че липсва идентичност между описаното в постановлението за възлагане, исковата молба и монтираните на място.

В тази насока са констатациите и на тройната съдебно-техническа експертиза, при която вещите лица единодушно изключват въпросната идентичност, потвърждавайки наличието на място на монтиран трансформаторен пост МКТП 1х400 ква, а в постановлението за възлагане е записан БКТП 2х630 ква.Поясняват, че конструкцията на БКТП 20/0,4 2х630 е изградена изцяло от бетон и представляват два трансформатора с мощност от 630 ква всеки. Докато МКТП е метален комплектен трансформаторен пост, с конструкцията от метални елементи, положени върху бетонов фундамент, като МКТП 20/0,4 1х400 ква означава, че е монтиран един трансформатор с мощност 400 ква.

Експертизите определят и размера на обезщетението за процесния период, като при тройната експертиза вещото лице М. не подкрепя изводите в тази насока на вещите лица К. и Я..

При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Анализа на изложените в исковата молба обстоятелства очертават фактическата обстановка на предявен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД (вж.Р№179/18.05.2011г на ВКС по т.д.№13/10г, ІІ т.о., Р№6/02.02.2015г на ВКС по т.д.№184/14г, ІІ т.о., Р№145/12.11.2020г на ВКС по гр.д.№256/20г, ІІІ г. о. и др.).

От материалите по делото се установи, че с влязло в сила постановление за възлагане от 29.09.2016г въззиваемият е обявен за купувач на посочените вещи, сред които и сграда за енергопроизводство от 5 кв.м., представляващ „Трафопост БКТП 20/0,4 2х630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и трансформатори“, както и външно ел.захранване от Трафопоста на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се описаните кабели.

Дори да се счете, че ищеца е собственик на така описаното, то не се установи процесното имущество да е ползвано от ответното дружество.

Напротив, всички вещи лица са единодушни, че на място въззивното дружество ползва монтирания трансформаторен пост МКТП 1х400 ква, който 4 е различен от описания в постановлението за възлагане БКТП 2х630 ква, исковата молба и приложенията към нея. Поясненията на експертите досежно особеностите на въпросните съоръжения изключва идентичността между тях, в каквато насока са категоричните им констатации. За трансформаторен пост МКТП 1х400 ква обаче, липсват каквито и да е данни (а и твърдениявж.исковата молба) за принадлежност към ищцовия патримониум.

Следователно, в случая първата предпоставка от фактическия състав на предявеният иск не се установи.

Доводите на ищеца, че се касае за очевидна фактическа грешка в постановлението за възлагане, досежно описанието на трансформатора, са несъстоятелни, доколко липсват данни за отстраняването й по предвидения за това ред. Меродавно за съда е описанието на вещта в акта, от който произтича материално правната легитимация на ищеца.

Същевременно, несъстоятелни са и доводите на въззиваемия, че водещо в случая следва да е разрешението за ползване, защото то не е в състояние да материализира което и да е придобивно основание, а само разрешава ползването на описаната в нея вещ.Освен това, ищеца изрично основава вещните си права единствено на постановлението за възлагане. Оттук и неоснователност на ищцовите доводи за собственост относно ползвания на място МКТП 1х400ква.

Дори в разрез с горното ищеца да се приеме за собственик на установения от експертите на място трафопост, същия не е предмет на исковата молба, поради което не води до уважаване на исковите претенции, понеже диспозитивното начало задължава съда да даде защита само в поисканите предели.

Кабелните линии от външното ел. захранване с останалите елементи не са в състояние да обосноват частична основателност на исковите претенции, предвид функционалната им връзка.Тези изводи се обосновават от становището на вещото лице М., пояснено и допълнено в о.с.з. от 19.07.25г, според който енергийния обект е съвкупност от отделните елементи, свързани в едно цяло, с оглед правилното му функциониране. Съда възприема последното, тъй като кореспондира с останалия доказателствен материал и най-вече с постановлението за възлагане, според което те се включват в енергийното съоръжения.

5

Становищата на съдебните състави, изразени по горните въпроси в други аналогични производства между същите страни, не за задължителни за настоящия състав, понеже не се обхващат от силата на пресъдено нещо.

Ето защо предявеният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен само на това основание, поради което обсъждането на останалите предпоставки, доводи и възражения, е безпредметно.

Като не е съобразил горното РС е постановил атакуваното решение в разрез с материалния и процесуален закон, което налага неговата отмяна изцяло. Вместо това исковата претенция ще следва да се отхвърли.

В изложението се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното разрешаване на спора.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на въззивника и сторените разноски пред двете инстанции, възлизащи в общ размер на 2 333, 88лв, в т.ч.:

83, 88лв за държавна такса по въззивната жалба, общо сумата от 1 750лв за депозити по назначените по делото експертизи и общо сумата от 500лв, юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанция.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №240/29.07.2024г на РС-Разлог по гр.д.№1074/22г по описа на с.с., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на З. И. И., ЕГН **********, гр.***, срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (старо наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД“), ЕИК 130277958, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 159, за заплащане на сумата от 4 193,76лв, представляващи обезщетение за неоснователно ползване на собствено на ищеца енергийно съоръжение за присъединяване към електропреносната мрежа за периода 01.10.2017 г - 30.11.2017г, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба (04.10.2022г) до окончателното изплащане на сумата.