Решение № 89 от 07.05.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. И., 07.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20231840200016 по описа за 2023 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Ф. Б. против Наказателно постановление № 22-0274-***** от 12.12.2022 г. на С. Т. началник група сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР-С, РУ на МВР – И., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, обусловено от недоказаност на деянието.

Административнонаказващият С. Т. началник група сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР-С, РУ на МВР – И. оспорва жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и 1 въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

Вечерта на 16.11.2022 г. на първокласен път № 1-8, в района на 124-ти км, община И. жалбоподателката С. Б. управлявала моторно превозно средство марка „Ш.“, модел „О.“ с регистрационен № СО **** ВС, като се прибирала от работа на летище С и била облечена в униформа на гранична полиция. Свидетелите П. Н., К. У. и А. П., изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт по същото време, като били нощна смяна. Спрели за проверка автомобила, управляван от наказаната и установили самоличността й. Направило им впечатление, че има неадекватно поведение, зачервени очи и разширени зеници. Това мотивирало свид. П. Н. в качеството на младши автоконтрольор да й извърши проверка за употреба на наркотични вещества. Времето било дъждовно и при такива полеви условия техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ давало грешни резултати. Затова то било оставено в районното управление на сухо.

Полицейските служители разпоредили на жалбоподателката Б. да ги придружи до РУ-И. с цял проба за употреба на наркотични вещества чрез тест с техническо средство, което тя изпълнила. След пристигане в районното управление около 22.05 часа тя отказала да бъде тествана с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № А RPK-****. Казала пред полицейските служители, че не се чувства добре и помолила да бъде съпроводена до ФСМП-И.. Вследствие на отказа й и бил издаден Талон за медицинско изследване № ******, екземпляр от който й бил връчен срещу подпис. При явяването си във ФСМП – И., където била съпроводена от полицейските служители, отказала предоставяне на кръвна проба за химическо изследване.

За отказа за проверка чрез тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № А RPK-**** и за предоставяне на кръвна проба свидетелят П. Н., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – И., съставил срещу жалбоподателката Акт серия GA № ****** от 16.11.2022 г . за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

На 22.11.2022 г. чрез ССЕВ жалбоподателката депозирала подробно писмено възражение срещу съставения АУАН към което приложила отрицателни резултати от изследвания в две медицински лаборатории – Cibalab и СМДЛ, за употреба на наркотични вещества.

Въз основа на АУАН от С. Т. началник група сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР-С, РУ на МВР – И. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-0274-***** от 12.12.2022 г., с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

2

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите П. Н., К. У., А. П., докладна записка, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, Талон за медицинско изследване № ******, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, 2 броя резултати от кръвни изследвания, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебна бележка от ОДМВР-С, Заповед № К-107/07.01.2014 г. и акт за встъпване в длъжност.

Доказателствените източници са логични и непротиворечиви. Те се допълват, като разкриват различни елементи от възприетата фактическа обстановка, която не е спорна. От обясненията на жалбоподателката и разпитаните свидетели Н., У. и П. се установяват обстоятелствата, че наказаната управлявала МПС, била спряна за проверка, съпроводена до РУ – И. и ФСМП-И., където последователно отказала проба с техническо средство и кръвна проба.

От показанията на свидетелите Н., У. и П. се установява, че решили жалб. Б. да бъде проверена за употреба на наркотични вещества, тъй като имала неадекватно поведение, зачервени очи и разширени зеници.

Доколкото доказателствените източници не разкриват противоречия и позволяват въз основа на тях да се направят настоящите фактически изводи, които не са спорни, е безпредметно доказателствата да бъдат по-подробно анализирани.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Компетентността на актосъставителя и АНО се установява от приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (т. 2.1. и 3.5.). Във връзка с административнонаказващият орган е 3 нужно да се отбележи следното:

По делото несъмнено, въз основа на представените служебна бележка от ОДМВР-С, Заповед № К-107/07.01.2014 г. и акт за встъпване в длъжност, се установява, че С. Т. заема длъжност началник група сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР-С, РУ на МВР – И.. Съгласно т. 3.5. от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи началник група сектор „Охранителна полиция“ към ОДМВР, РУ-И. е оправомощен да издава наказателни постановления във връзка с осъществен контрол по ЗДвП. Ето защо в случая при изписването в НП на длъжността на АНО С. Т. като началник група сектор към ОДМВР, РУ-И. не е допуснато съществено процесуално нарушение. Изписването на заеманата длъжност е нужно за преценка на компетентността на съответното длъжностно лице да издава НП.

В случая индивидуализиращите белези са достатъчно за извършване на тези преценка, като от събраните в хода на производството писмени доказателства - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебна бележка от ОДМВР-С, Заповед № К-107/07.01.2014 г. и акт за встъпване в длъжност, се доказва несъмнено и не може да има съмнение, че е издаден от компетентен орган.

Съдът служебно констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършени нарушението.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Описани са всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние по нарушението. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по чл. 173, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са ясни и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна.

Не се споделят доводите на защитата за наличие на съществени 4 процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Липсата на обсъждане на депозираното от наказаната писмено възражение в НП, не представлява съществено процесуално нарушение. Трайна е практиката, включително по приложение на чл. 6 от ЕКПЗЧОС, че за преценка дали едно нарушение е съществено следва да се вземе предвид как се е отразило цялостно върху правата на наказаното лице в рамките на наказателното производство. В случая НП е издадено след депозиране на възражението, като неоснователността на последното ще бъде обсъдена в настоящия съдебен акт.

Наказаната разполага и с още една съдебна инстанция, която да провери правилността на изводите на въззивния съдебен състав. Ето защо, допуснатото от АНО нарушение, изразило се в необсъждане на направеното писмено възражение, не е съществено, като то е „санирано“ в съдебна фаза, поради което не може да се счита, че се е отразило „фатално“ върху правото на защита на наказаната.

Неоснователно се поддържа от защитата, че чрез неизготвяне на протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба) е допуснато съществено процесуално нарушение. Разпоредбата е приложима в случай на извършен тест за наркотични вещества, а в конкретния случай е налице отказ от наказаната за извършване на такъв, следователно тезата за приложение на чл.

5, ал. 2 от Наредбата е лишена от законова опора. В принципен план, предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, следва да се посочи, че дори такъв протокол да беше необходимо да се изготви, ако нарушението е безспорно доказано, то това не представлява съществено процесуално нарушение.

Не се споделят и възраженията на наличие на тенденциозност от полицейските служители, осъществили проверката. Данни за такава тенденциозност липсват, като дори те да не се били любезни при осъществяване на проверката, в какъвто смисъла са обясненията на наказаната, това не може да бъде аргумент да не изпълни вмененото от закона задължение да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества, не представлява и съществено процесуално нарушение. Нужна е още да се посочи, че обстоятелството, че наказаната е била с полицейска униформа не я освобождава от задължения й по закон да бъде тествана за наркотични вещества, а нуждата да бъде съпроводена до РУ-И. не е породена от тенденциозност, а от метрологичните условия. Същото се отнася и до съпровождането й до ФСМП-И.. То е направено по изрично нейно искане, като тя сама се е поставила в подобно положение предвид направения отказ за тест чрез техническо средство. Заемането на каквато и да длъжност не може и не е основание за по-различно третиране на гражданина пред закона.