Решение № 610 от 18.11.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Враца, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500116 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №188/4.8.2023 г. на Районен съд - Бяла Слатина, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 403/2022 по описа на Районен съд - Бяла Слатина съдът е отхвърлил предявеният от Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч., в качеството им на наследници на Л. Н. Ч., против Ш. К. К. и Ц. А. Ц., иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно владение, останало след смъртта на общия им наследодател Л. Н. Ч., на общо 30/72 идеални части, от които 20/72 ид. ч. за Ц. И. Ч., 5/72 ид. ч. за Н.

Л. Ч. и 5/72 ид. ч. за С. Л. Ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ***, с начин на трайно ползване нива, с площ от 10001 кв.м., трета категория, с адрес на поземления имот: с. ***, местност „***“, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлил предявен от Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч., в качеството им на наследници на Л. Н. Ч., разгледано като иск искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 145 том II, per. № 2293, дело 246 / 22.06.2021 г. на Нотариус Г. Х. с per. № *** в Нотариалната камара на РБ, вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 1924 / 22.06.2021 г., акт № 175, том 4, дело № 663 / 2021 г., в частта, с която е признато право на собственост на 30/72 ид. ч. за Ш. К.

К. върху посочения поземлен имот с идентификатор ***, като неоснователен и недоказан.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч., в качеството им на наследници на Л. Н. Ч., против Ц. А. Ц., иск с правно основание чл.

108 от ЗС за предаване владението на ищците върху общо 30/72 идеални части, от които 20/72 ид. ч. за Ц. И. Ч., 5/72 ид. ч. за Н. Л. Ч. и 5/72 ид. ч. за С. Л. Ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ***, като неоснователен и 1 недоказан.

Също така, с решението е отхвърлен предявеният от Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч., в качеството им на наследници на Л. Н. Ч., против Ш. К. К., иск с правно основание чл.

33, ал. 2 от ЗС за допускане ищците да закупят при равни права от ответника, дела му в собствеността, представляващ 6/72 ид. ч. от поземления имот с идентификатор ***, по действително уговорените между ответниците условия, а именно - за сумата от 50 лв., съответстваща 6/72 ид. ч. за дела на Ш. К. К., които 6/72 ид. ч. той продал на Ц. А. Ц. за общата сума от 600 лв., като неоснователен и недоказан.

С обжалваното решение, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, ищците Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч., в качеството им на наследници на Л. Н. Ч., са осъдени да заплатят на адв.

М. Н. М. от АК - Враца, адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за процесуално представителство и защита на ответниците пред първата инстанция.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 4726/14.9.2023 г. по описа на Районен съд - Бяла Слатина, на ищците Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч., в качеството им на наследници на Л. Н. Ч., и тримата ищци с адрес за призоваване: *** ищец в първоинстанционното производство, подадена по електронна поща, чрез процесуалния си представител адв. К. К. К. - АК-Враца против Решение №188/4.8.2023 г. на Районен съд- Бяла Слатина, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 403/2022 по описа на Районен съд - Бяла Слатина.

Жалбоподателите обжалват изцяло решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Оспорват решението като недопустимо тъй като съдията-докладчик, който го е постановил е решавал преходно дело между страните, поради което и била налице предубеденост и липса на безпристрастност, предвид произнасянето му по спорния поземлен имот, между същите страни, по което дело същият състав е постановил неблагоприятно за жалбоподателите решение.

Излагат, че с влязло в законна сила Решение № 73 / 27.03.2019 г. по гр. д. № 1322 / 2018 г., PC - Бяла Слатина признал за установено, че наследодателят на настоящия ответник Ш. М. е собственик на 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, съдът отменил Констативния нотариален акт за собственост на недвижимия имот по обстоятелствена проверка № 90, том 2, дело № 274 / 31.05.2018 г. на Нотариус К., вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 1528 / 31.05.2018 г., акт 6, том 4, дело № 594 / 2018 г., но само в частта до размера на 1/6 ид. ч. от признатото право на собственост, т. е. в останалата си част този НА е оставен в сила и съответно легитимира като собственици ищците, в качеството им на наследници, на титуляра на оставащите ид. ч. от собствеността Л. Ч..

Неправилно първоинстанционният съд приел, че мотивите на съдебното Решение № 73 / 27.03.2019 г. по гр. д. № 1322 / 2018 г., PC - Бяла Слатина имат сила на пресъдено нещо.

Сочи, че Решение № 73 / 27.03.2019 г. по гр. д. № 1322 / 2018 г., PC - Бяла Слатина не може да обоснове извода на първоинстанционния съд в обжалваното решение за липса на изтекла придобивна давност.

Твърди, че в противоречие със събраните доказателства PC е приел, че не ищците, а ответникът Ш. К. е доказал, че е съсобственик на процесния по наследствено правоприемство - правото на собственост на наследодателя му върху имота било установено с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 1322 / 2018 г. на PC - Б. Слатина, а на основание чл. 108 от ЗС, наследодателят на ищците, бил осъден да му предаде владението върху имота. Жалбоподателите поддържат, че същото е вярно само за 1/6 ид. част от имота.

Твърдят, че така Ш. К. не е придобил останалите части от имота и не е техен 2 собственик, т. к. съгласно цитираното от решаващия състав и постановено от него решение, всичко извън 1/6 от имота не е било в патримониума на наследодателя К. М..

Твърдят, че PC неправилно е приложил нормата на чл. 108 от ЗС, като е възприел, че „невладението“ на имота от ищците е основание ревандикационният иск да бъде отхвърлен. За да обоснове този отхвърлителен диспозитив неправилно, PC сочил, че ответникът Ц. Ц. владее идеални части от процесния недвижим имот на годно правно основание. Поддържат, че този извод е в противоречие, както със житейската логика, така и с константната съдебна практика, съгласно които е невъзможно упражняването на фактическа власт върху идеални (мислени) части от определен имот. Позовават се на показанията на свидетелите, че този ответник, чрез майка си, владее целия имот.

Оспорват като неправилен извода на PC, че Ц. Ц. владее процесния недвижим имот на годно правно основание, което не кореспондирало с доказателствата по делото. Излагат, че т. к. праводателят на Ц., ответникът К. не е придобил повече от 1/6 ид. част от имота, то и ответникът Ц. не е дори евентуално собственик на повече от посочената част.

Поради това и искът по чл. 108 от ЗС е следвало да бъде уважен.

Предвид твърдяната основателност на иска считат за основателно и искането за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 145 том II, peг. № 2293, дело 246 / 22.06.2021 г. на нотариус с per. № ***.

Обжалват решението по иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС като постановено с непълнота на мотивите. В тази част PC възпроизвел петитума на исковата претенция, посочил е фактическия състав, необходим за уважаването на иска, но не е обсъдил нито едно от представените доказателства.

Поддържат, че т. к. собствеността на ищците върху заявените в исковата молба идеални части е установена, както и продажбата на дела на единия съсобственик ответник на втория ответник и цената по която е осъществено прехвърлянето, то искът следвало да бъде уважен и отхвърляйки го РС постановил съдебен акт в противоречие със събраните доказателства, материалните и процесуални норми.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Молят съда да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Претендират направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция. Ответниците по жалбата не подават отговор на жалбата.

Постъпила е и частна жалба вх. № 6605 /19.12.2023 г. по описа на Районен съд Бяла Слатина, на тримата ищци , с ЕГН на тримата ищци от с адрес за призоваване:

*** от - ищец в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 15.12.2023 г., чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител адв. К. К. К.

- АК-Враца против Определение №750 от 17.11.2023 г. с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение №188/4.8.2023 г. на Районен съд - Бяла Слатина, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 403/2022 по описа на Районен съд - Бяла Слатина в частта за разноските.

Частните жалбоподатели обжалват определението като постановено в противоречие с материалния закон.

Излагат, че по делото своевременно са направили възражение относно адвокатския хонорар на ищцовата страна. Това възражение е направено с оглед обстоятелството, че този хонорар не съответства, както на разпоредбите на чл. 38 от ЗА, на чл. 80 от ГПК, а също и на правната и фактическа сложност на делото.

PC не е възприел възражението в Решение № 188/04.08.2023 г. по първоинстанционното дело, поради което поискали изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК., което РС оставил без уважение с 3 обжалваното определение.

Твърдят, че необосновано първоинстанционният съд възприел, че в случая оказаната безплатна адвокатска помощ е на материално затруднени лица без каквито и да са доказателства в тази насока, а само въз основа на изявленията на процесуалния представител на страната, PC е присъдил разноски.

По делото нямало данни ответниците да отговарят на която и да е от останалите хипотези на чл. 38 от ЗА по отношение на: лица имащи право на издръжка; роднини; близки; юристи. Поради това въобще не съществувало валидно правно основание, установено в производството по гр. дело № 403 / 2022 г. на PC - Бяла Слатина, въз основа на което да бъдат присъдени разноски при условията на чл. 38 от ЗА.

Твърдят, че възприемането на списъка за направени разноски, като основание за присъждане на възнаграждение на адвоката, категорично изключва възможността такива да бъдат присъдени на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА. Поради това PC не е имал процесуална възможност да присъди разноски едновременно и на двете взаимноизключващи се основания - по чл. 38, ал. 1 от ЗА и по чл. 80 от ГПК.

Намират, че извода на съда, че при наличие на хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е без значение дали страната на която е оказана безплатна помощ е материално затруднена, напълно обезпредметява наличието на която и да от предпоставките за оказване на такава помощ по чл. 38 от ЗА - след като тази предпоставка не следва да се докаже, то на доказване не подлежи която и да е от останалите предпоставки. на адвоката помощ не е презумпция, а следва да бъде установено от данните по делото, макар това да не обвързва съда и той да не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗА. В тежест на ответната страна, респ. - на процесуалния й представител, е било да установи фактите, на които основава исканията си за присъждане на хонорар по реда на чл. 38 от ЗА.

С оглед изложеното, молят съда да отмени Определение № 188 / 04.08.2023 г. по гр. дело № 403 / 2022 г. на PC - Бяла Слатина и по този начин да не бъдат присъждани разноски на процесуалния представител на ответната страна, съобразно основанията по чл. 38, ал. 2, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С частната жалба не се правят доказателствени искания.

Ответниците по частната жалба не подават отговор на частната жалба.