Решение № 3026 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3026 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330113407 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от М. А. Б. срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 9 500 лева, представляваща дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди – разходи за болногледач, в резултат от ПТП от 26.02.2017 г., виновно причинено от А. Х. с лек автомобил „М. П.“, с рег. № **********, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване н а исковата молба в съда – 04.03.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ********* г. водачът на лек автомобил „М. П.“, с рег. № **********, застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност - А. Х., бил паркирал неправилно посочения автомобил върху тротоара на ул. „*****“ пред дом. номер * в ************************. Това наложило пешеходката М. Б. да слезе на пътното платно, за да заобиколи неправилно спрелия върху цялата площ на тротоара автомобил. В момента, в който ищцата вече се намирала зад самия автомобил, водачът му го привел в движение и започнал маневра „движение назад“, като удря ищцата и й причинява телесни повреди. Твърди се, че вината на водачът на посочения лек автомобил е установена с влязло в сила Решение по АНД № 1317/2018 г. по описа на ПРС. След ПТП-то ищцата била приета в болнично заведение с диагноза контузия на гръден кош и корема и хематом на главата, сътресение на мозъка, контузия на дясно бедро и коляно, разкъсване на мускул семимембранозум, хематом /флегмон/ на дясно бедро, контузия и хематом на лява подбедрица, остър анемичен синдром с последвал абсцес вдясно, довел до премахпридвижването й било невъзможно, имала нужда от поС.на помощ и грижа. По време на болничния си престой от 26.02.2017 г. до 06.03.2017 г. поС.ната грижа и помощ за ищцата били осигурявани от болничния персонал в УМБАЛ „*********“ – ***********, като престоят и чуждата помощ били поети от здравната каса, доколкото ищцата била здравноосигурена.

1

След изписването й на 06.03.2017 г. ищцата все още не можела да се обслужва самостоятелно, като имала нужда от поС.на чужда помощ за не по-малко от 8 часа дневно.

Първоначално ищцата била напълно обездвижена и прекарвала цялото си време на легло – изправянето й на крака било невъзможно в продължение на повече от месец. През това време ищцата трябвало да използва подлога, трябвало да бъде измивана и хранена в леглото и почти поС.но да има човек до себе си, който да й помага за всяка една дейност от ежедневието – да й купува храна, да й готви, да й купува лекарства и да следи за редовния им прием. Постепенно ищцата започнала да се изправя на крака и да се придвижва на минимални разС.ия. Въпреки това все още не можела да ходи до тоалетна самостоятелно, а ползвала тоалетен стол, за което също й била нужда чужда помощ.

Възстановяване на ищцата все още не било напреднало когато започнали да се появяват усложнения – дифузно гнойно възпаление в областта на пострадалия крак, което наложило приема на ищцата в УМБАЛ „*********“ за втори път. В периода от 11.04.2017 г. до 18.04.2017 г. ищцата била обгрижвана от персонала на клиниката по линия на здравната каса и в този период не търпяла имуществени вреди. След изписването й на 18.04.2017 г. ищцата отново започнала да търпи вреди, тъй като нуждата от болногледач не била отпаднала, но вече тези разходи не се поемали от здравната каса. Последвали още два прима в посочената клиника – за периода 27.04.2017 г. до 05.05.2017 г. и в периода 01.06.2017 г. до 09.06.2017 г. През периода на болнично лечение ищцата спирала да търпи имуществени вреди, тъй като всички разходи по нейното лечение и обгрижване се поемали от НЗОК. След изписването й ищцата продължавала да търпи имуществени вреди, изразяващи се в разходите, които плащала за болногледач на своите близки. Възстановяване на ищцата продължило 7 месеца, като през всички тях ищцата имала нужда от чужда помощ, която била оказвана от нейните близки. През времето в което всеки един от нейните близки полагал грижи за нея, той бил лишен от възможността да работи и да получава доход.

Поради тази причина ищцата заплатила на своите близки възнаграждение в размер на 9 500 лева – определено по средни пазарни цени за услугата придружител и болногледач за периода 06.03.2017 г. до 11.04.2017 г.; от 18.04.2017 г. до 27.04.2017 г., от 05.05.2017 г. до 01.06.2017 г. и от 09.06.2017 г. до 06.10.2017 г. Ищцата се обърнала към ответника с искане да й бъде заплатено обезщетение за причинените й имуществени вреди, но застрахователят отказал, което поражда интересът й от предявяване на настоящия иск.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва така предявения иск. Признава, че лек автомобил „М. П.“, с рег. № **********, към датата на ПТП бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника. Оспорва водачът на този лек автомобил да е виновен за ПТП – то. Оспорва механизма на ПТП-то.

Оспорва настъпването на вредите за ищцата, както и те да са настъпили в резултат от ПТПто. Оспорва размера. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото се е движела по платното за движение на автомобилите. Иска се отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

По делото са представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение. Последният е отказал заплащането на такова. /л.91 от делото РС - Костинброд/.

По същество:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 432, ал.1 КЗ.

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и деликвента по застраховка 2

„Гражданска отговорност“, както и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача на лек автомобил „М. П.“, с рег. № ********** фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди - че е направила разход за болногледач, причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за съпричиняване и прекомерност на претендираното обезщетение.

С Определение от 28.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че на ******** г. в гр. ******** е настъпило ПТП с участие на лек автомобил „М. П.“, с рег. № ********** с водач А. Х. и ищцата като пешеходец. Не се спори, че лек автомобил „М. П.“, с рег. № ********** към дата ********* г. има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Не се спори, че ищцата е завела щета при ответника за процесните вреди от процесното ПТП. Не се спори, че вината на водача на лек автомобил „М. П.“, с рег. № ********** е установена в слязло в сила Решение по АНД № 1317/2018 г. по описа на ПРС, както и че е ответникът е бил осъден да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП.

Спорно по делото е настъпили са сочените вреди за ищеца, обезщетението за тях дължи ли се от застрахователя.

С влязлата в сила присъда е прието, че в резултат от ПТП-то на ищцата е причинено виновно и противоправно, от страна на А. Х., средна телесна повреда, изразяваща се във флегмона на дясното бедро и подбедрица, наложило оперативна интервенция, разкъсване на полумембранния мускул и контузия на дясното бедро и коляно, които по съвкупност са довели до трайно затруднение движенията на долен десен крайник и средна телесна повреда, изразяваща се в тъканен дефект в областта на дясното бедро и подбедрица с липса на кожа и меки тъкани, които обективно трайно загрозява външния вид и се преценява като довело до обезобразяване на други части на тялото.

В тази част присъдата се ползва с обвързваща задължителна сила за настоящия състав, съгласно чл.300 ГПК, включително и за вредите, доколкото видът на вредите са елемент от противоправното поведение на дееца.

От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните /л.36/, се установява, че в резултат от процесното ПТП на ищцата са причинени следните травматични увреждания: контузия на дясното бедро и коляно, разкъсване на м. семимембранозус, хематом на дясното бедро, контузия на гръдния кош и корема, контузия и хематом на главата, сътресение на мозъка, контузия на лявата подбедрица, остър анемичен синдром. Установява се от СМЕ, на базата на изследваните медицински документи, че след ПТП-то, в резултат от нагнояване на остатъчна кръвна колекция на дясното бедро, е последвала хоспитализация на 11.04.2017 г., което е наложило консервативно и оперативно лечение. Установява се, че това усложнение е в резултат от травмата от ПТП-то. Последвала е хоспитализация и на 27.04.2017 г., отново във връзка с усложнение на травма от ПТП-то, което е наложило нова оперативна намеса и след това консервативно лечение. При извършен преглед на 29.05.2017 г. e описан тъканен дефект по предно-вътрешната и задновътрешната повърхност на дясното бедро в долната трета и дясна подбедрица в горна трета под нивото на околната кожа, с размер от 20/10 см.

Вещото лице установява, че предвид наличните травми ищцата е била на постелен режим в период от 3-4 месеца след инцидента, като в по-късните периоди вероятно е пристъпено към рехабилитация. Вещото лице е категорично, че в периода от след ПТП-то в периода от 4-5 месеца, ищцата е имала нужда от ежедневни грижи и чужда помощ дори за най-елементарните житейски нужди – къпане, хранене, тоалет, преобличане, придвижване в пространството, посещение на лекар, закупуване на лекарства и др. Също така е категорично, че и в последващите месеци на рехабилитация е била необходима чужда помощ, като посоченият в исковата молба срок от 7 месеца е коректен при конкретните травми и усложнителният процес на затегнатия оздравителен процес. Според вещото лице за полагане на грижи и оказване на помощ на ищцата в ежедневието за този период е бил 3 достатъчен един човек. Вещото лице установява, че ищцата е имала придружаващи заболявания, като е категорично, че те нямат отношение към оздравителния период. От представените медицински документите и гласни доказателства, вещото лице констатира, че преди инцидента, ищцата е била в добро съС.ие и не се е нуждаела от чужда помощ.

Съдът кредитира експертизата като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалните знания и опит на вещото лице. Вещото лице е прегледало всички налични медицински документи, взел е предвид и свидетелските показания, след което е изготвил заключението.

От показанията на свидетелката Л. Й. А. /протокол от о.с.з. от 13.12.2022 г. л. 24/, доведена от ищцата, се установява, че същата познава цял живот ищцата, доколкото са съседи. Запозната е с инцидента от ПТП, който е претърпяла ищцата, като установява, че след него десният й крак бил неподвижен и за нея трябвало полагат грижи други хора.

Свидетелката посещавала ищцата един - два пъти седмично. Всеки път когато я е виждала, след инцидента, ищцата била на легло и за нея е трябвало да се грижи някой. Трябвало някой да я храни, да сменя памперса й, да я изкъпе. Свидетелката установява, че преди ПТПто ищцата сама се обслужвала, движела се сама. След инцидента семейството й полагало грижа за нея, но най вече снаха й – Б., която живеела при ищцата за да й помага и да се грижи за нея, като са били заедно по 24 часа на денонощие, като осем часа на ден е било необходимо за обслужването й. Това безпомощно съС.ие, при което е била необходима чужда помощ на ищцата и такава й е оказана от нейните близки и най –вече от снаха й, продължило повече от 7 месеца, а и досега не се е възстановила.