Решение № 3200 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3200 гр. С., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110121188 по описа за 2025 година

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т С“ ЕАД, ЕИК:

**********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, срещу А. И. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Д“, бл. 28, вх. А, ет. 10, ап. 40, по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответницата дължи на ищеца следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д“, бл. 28, вх. А, ет. 10, ап. 40, абонатен № ******: сумата от 2 360,39 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 431,16 лв. за периода 15.09.2022 г. – 20.08.2024 г. сумата от 34,65 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 28.08.2024 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 8,78 лв. за периода 15.09.2021 г. – 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д № 52234/2024 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи сума за топлинна енергия и битово разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за привличане на трето лице помагач и за допускане на експертизи, от което последно искане се отказва в ОСЗ на 19.11.2025 г. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не подава отговор на исковата молба.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Исковете са допустими, доколкото са предявени в срока по чл. 415 след 1 направено възражение и за суми и периоди, за които е издадена процесната заповед за изпълнение.

Ищецът следва да докаже: по исковете за главници: 1) възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и е извършено дялово разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност; 2) че ответницата е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на нейно име партида. по исковете за мораторни лихви: 1) съществуване на главен дълг в съответен размер; 2) изпадане на ответника в забава; 3) размер на лихвите.

В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма за действителност на договора не е предвидена. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ответното дружество.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.

2

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия (ОУ), сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите (потребителите) в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).

Фактът, че за исковия период ответницата е била потребител на топлинна енергия на основание съществуващ между нея и ищцовото дружество договор, сключен при публично известни условия по смисъла на приложимата при дадения казус норма на чл. 150 ЗЕ, се установява от представените по делото писмени доказателства. Със молба-декларация от 10.10.2001 г. ответницата е поискала откриване на партида за процесния имот. С този документ, неоспорен от ответницата, се установява, че същата е направила изрично искане пред ответното дружество да бъде открита партида на нейно име (изрично е посочила, че нейното домакинство се състои от 2 члена), като това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. от чл. 13 ЗЗД. Като е приел молбата-декларация и я е завел със съответния вх. №, ответното дружество е приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството 3 дали ответницата е собственик/вещен ползвател или не на отопляемото жилище, тъй като чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с „Т С“ ЕАД на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, въпреки че и това обстоятелство се установява категорично от неоспорения от ответника договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 14.07.1997 г., според който процесният имот е поставен в изключителна собственост на ответника. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответницата е поискала откриването на партида, а топлопреносното предприятие е уважило искането .

От приложените по делото писмени доказателства – протокол от общо събрание на ЕС в сграда с административен адрес: гр. С., ж.к. „Д“, бл. 28, и договор № 105/20.09.2001 г., се установява, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, са избрали „Т С“ ЕООД, което да извършва услугата топлинно счетоводство, с което впоследствие е бил сключен и процесният договор с посочения предмет. След 2020 г. процесната услуга се извършва от третото лице помагач „Д“ ЕООД, ЕИК: *******, съгласно договор № Д-0-69/03.06.2020 г. между ищеца и третото лице помагач. Видно от представените от третото лице помагач изравнителни сметки същите са били издавани на името на ответницата.

От посочената дата – 10.10.2001 г. между ответницата и ответника е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, поради което страна по това учредено продажбено правоотношение през релевантния период е била именно А. И. К.. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период е ответницата.

По въпроса дали през исковия период ищецът е доставил реално на ответника топлинна енергия с цена, възлизаща на посочената в исковата молба стойност, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода са възложени на третото лице помагач „Д“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.

139б, ал. 1 ЗЕ.

Предвид разпределената доказателствена тежест на осн. чл. 154 ГПК следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответницата топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност. В тази връзка са ангажирани единствено писмени доказателства – издадените от ищеца фактури и издадените от третото лице помагач изравнителни сметки за два отчетни периода, а именно – периодите 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. Видно от същите за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозни данни е била начислена топлинна енергия на стойност 1 106,91 лв. а след извършено изравняване на периода дължимата сума е в размер на 1 086,53 лв., а за отчетен период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. по прогнозни данни е била начислена топлинна енергия на стойност 1 302 лв., а след извършено 4 изравняване на периода дължимата сума е в размер на 1 273,86 лв. Следователно стойността на реално доставената за исковия период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., топлинна енергия, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, възлиза на 2 360,39 лв.