Решение № 1028 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000503341 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1115 от 15 май 2022г. по гр. д. № 8316/2021г. Софийски градски съд, І ГО, 26 състав, е осъдил Столична община да заплати на В. К. С. сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие падане върху непочистен лед на тротоар и получаване на телесни увреждания в областта на ляв глезен на 17.01.2017г. в гр.София, на ул. „Даме Груев“ № 8 А срещу сградата на АГППМП “Медика“ ООД, ведно с лихвата за забава върху сумата от 17.01.2017г. до окончателното изплащане, като отхвърлил като неоснователен иска за разликата до първоначално предявения размер от 30 000 лв. ведно с лихвата за забава; осъдил СО да заплати на адв. П. З. П., САК адвокатско възнаграждение в размер на 890 лв. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата; осъдил ищцата да заплати на ответника, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на В. К. С. срещу решението по гр. д. № 8316/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 26 състав, в частта му, в която предявеният иск е отхвърлен. С доводи за 1 неправилност на обжалваното решение поради нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД, иска отмяната му в атакуваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер.

Столична община е оспорила въззивна жалба на ищцата.

Столична община е подала от своя страна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в неговата осъдителна част. С оплаквания, че решението е неправилно в тази част поради неправилен извод, че СО е била адресат на задължение за действие като приетото от съда, евентуално поради нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна, съответно частична отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, съответно частичното му отхвърляне.

В. К. С. е оспорила въззивната жалба на ответника.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция е установена по основание, тъй като по делото е доказано, че ищцата се е движила по тротоар в гр.София – общинска собственост, за чиято поддръжка отговаря ответникът, независимо дали и други лица са задължени по силата на подзаконов нормативен акт да осигурят безопасността му, и поради подхлъзване на лед по непочистения тротоар, е паднала и е получила телесно увреждане - счупване на двете кости на лява подбедрица в областта на глезенната става. След оценка на посочени от съда релевантни обстоятелства за определяне размера на търсеното обезщетение – характер и тежест на увреждането, възстановителен период, начин на лечение, търпените болки и страдания, възрастта на пострадалата, затрудненията и неудобствата в обслужването й и ограниченията в социалната й активност, зарастването на фрактурата при ограничен обем на движението на лявата глезенна става, проявяващо се изтръпване и оток на крака – трайни последици от увреждането, преживените негативни емоции от травматичното събитие, съдът е приел, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 12 000 лв., с оглед и социалноикономическите условия в страната към датата на настъпване на инцидента.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а като косвен резултат от 2 решаващата си дейност счита, че същото е неправилно в обжалваната от ищцата част.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Иска се ангажиране на отговорността на ответника СО за вреди, причинени от падане на ищцата на 17.01.2017г. след подхлъзване върху заледен тротоар на ул. „Даме Груев“ № 8 А на излизане от сградата на АГППМП “Медика“ ООД. При падането на левия долен крайник тя почувствала силна и режеща болка в областта на левия си долен крайник и не могла самостоятелно да се изправи, а дъщеря й, която я придружавала, и случайни хора й помогнали да се изправи. В Пирогов, където я откарали, била настанена за лечение от 17.01.2017г. до 23.01.2017г., където установили, че е получила фрактура на тибията и фибулата на левия долен крайник. Същият ден била извършена оперативна интервенция, като й поставили винтове и заключваща плака. След изписването от болница първоначално била на легло без възможност да се обслужва сама, с много силни болки, впоследствие в продължение на месеци се придвижвала с помощни средства, провеждала и физиотерапия, животът й се променил в негативен план. Към датата на подаване на исковата молба (30.06.2021г.) походката й била видимо накуцваща, чувствала нестабилност и слабост в крака, трудно стъпвала на него и изпитвала затруднение при изкачване и слизане по стълби. Сочи ответника СО като адресат на задължение да поддържа и да осигури безопасно ползване и придвижване в градската среда. Съдът е бил сезиран с искане да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.01.2017г до окончателното плащане.

Ответникът СО в срока за отговор на исковата молба е подал отговор, с който е оспорил основателността на иска. Релевирал е правоизключващо според него спорното право възражение, че мерките за почистване на тротоара пред посочената от ищцата обществена сграда не се вземат от СО, а от собственика/ползвателя на сградата. В тази връзка се е позовал на чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредбата на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община. Оспорил е иска и по размер.

По делото са събрани гласни доказателства за установяване на 3 конкретния механизъм на твърдяното увреждане, който по същество не се оспорва от ответника, както и за търпените неимуществени вреди, – чрез разпит на дъщерята на ищцата – св. С., чиито показания се преценяват съобразно процесуалното правило на чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото. Приетото за установено въз основа на показанията не е оспорено във въззивното производство и въззивният съд, който също дава вяра на показанията, които са в унисон със събраните писмени доказателства, следва да изходи в решаващата си дейност и въз основа на тези фактически положения. От показанията е установено, че майката на свидетелката е паднала на излизане от 16 поликлиника на 17.01.2017г. на тротоара. Имало много сняг, било заледено, непочистено. В болницата майка й била неподвижна - на легло и с памперси, санитарките й помагали в обслужването.

При операцията на ищцата били поставени импланти, които останали в крака й. След операцията кракът й бил гипсиран. Наложило се тя да живее в дома на другата си дъщеря, тъй като в дома на свидетелката тоалетната била на друг етаж. Ищцата престояла в дома на другата си дъщеря около 3 месеца и половина. Свидетелката също посещавала майка си, за да помага в къпането и храненето й. В началото майка й изобщо не ставала. Месец след операцията била неподвижна - на легло с памперси. Впоследствие започнала да се движи с помощта на проходилка, ползвала и стол за тоалетна. Постепенно започнала да се придвижва с патерици, започнала да посещава всеки ден и рехабилитация. Свидетелката е разказала, че майка й била стресирана, изпитвала постоянни болки в крака, изпитвала и страх. Не смеела да се движи сама. Вземала обезболяващи медикаменти. Според свидетелката майка й към момента на провеждане на разпита (15.02.2022г.) все още не се е възстановила, не чувствала крака като свой. Оплаквала се, че й изтръпват пръстите на крака, при топло време се подували и затова се налагало да държи крака си вдигнат нагоре.

От заключението на изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза, изготвено въз основа на относимата медицинска документация и преглед на ищцата на 11.02.2022г., е установено по делото, което също не е оспорено като факти във въззивното производство и въззивният съд изхожда от тези фактически констатации, че ищцата е получила счупване на двете кости на лявата подбедрица в областта на глезенната става. Според вещото лице е възможно това счупване да е получено по начина, описан от ищцата в 4 исковата молба. Посоченият от вещото лице във възприетото заключението на СМЕ вероятен механизъм на увреждането съдът приема за осъществил се въз основа на свидетелските показания на разпитаната по делото свидетелка, на които даде вяра. Проведеното на ищцата оперативно лечение в Пирогов се изразявало в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. Възстановителният период е продължил 7 месеца. При прегледа вещото лице е установило наличието на белези от двете страни на глезената става и ограничен обем на движението на лявата глезенна става при повдигане на ходилото нагоре от 10 градуса, при норма 20 градуса. Вещото лице е пояснило, че този ограничен обем движение има траен характер. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че това ограничение в движението на глезенната става води до невъзможност/затруднения за ищцата да кляка и да изкачва стълби, не пречи на ходенето и не предполага ищцата да куца.

При така приетото за установено, въззивният съд правни следните правни изводи:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл.

49 ЗЗД (с оглед обстоятелствата, на които се основава исковата молба) ищцата следва да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на служител на ответника (лице, на което е възложена работа, като по принцип тази отговорност може да се реализира и при неоткрит конкретен нарушител) при или по повод изпълнението на работата, претърпени от ищеца вреди и причинна връзка между тях. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД ищецът не дължи да доказва, че поведението на служител на ответника е виновно - ако се установи, че лице, на което е възложена работа, е причинило вредата, то законът заключава, че това лице е действало и виновно. Вредата, противоправното поведение и причинната връзка представляват елементите от обективното основание на отговорността, а субективното й основание е вината, която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), поради което и предпоставките на презумпцията-елементите на обективното основание на отговорността-се доказват от ищеца, а делинквентът/възложителят на работата може да обори презумпцията за вина.

В случая се твърди и съдът приема за доказано при съвкупния анализ 5 на доказателствата по делото, че полученото от ищцата травматично увреждане е причинено от падане на заледен тротоар в гр.София на ул.

„Дамян Груев“ (каквото е точното име на улицата ) № 8 А. Без решаващо значение е поначало какъв е точният административен адрес на мястото, на което ищцата се е подхлъзнала и е паднала на тротоара, след като от описанието на мястото на злополуката може да се направи извод, че се касае за част от имот - общинска собственост, което не е оспорено от ответника в срока за отговор на исковата молба (възражението във въззивната жалба е несвоевременно), въпреки че е посочил, че друг е адресат на задължението да почиства тротоара от сняг и лед (чл. 131 вр. чл. 133 ГПК ). Ето защо, е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника като собственик на общинските пътища и улиците на територията на СО, част от които са и тротоарите, със статут на публична общинска собственост (чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА), поради неизпълнение на задължението му за поддържане на тротоара, находящ се на територията на СО, чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, в частност за снегопочистване на уличната мрежа, съответно обработката й с противозаледяващи материали.Това задължение се извежда от посочените норми на ЗОС във вр. с § 7, т. 4 ПЗРЗМСМА и по арг. от чл. 3, ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29 и чл. 31 ЗП във вр. с § 1, т. 2, т. 14 ДРЗП, чл. 47, ал. 1 вр. чл. 48, т. 2 ППЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 6, т. 1 и 6 ДРЗДвП и чл. 35, т. 3 и 4 от Наредбата на СОС за управление на общинските пътища. Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч. улиците в рамките на населеното място, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл.

Разпечатката съдържа 27 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c6f155b-6aab-41df-a87c-8738b728585f