Решение № 1597 от 10.04.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Пловдив, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330118354 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Стройпроект 1“ ЕООД, ЕИК 203404701 против „Софстрой Инвест“ ЕООД, ЕИК 115090296, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.

266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сума в размер от 5030, 51 лева с вкл. ДДС, представляваща незаплатена част от възнаграждение по сключен между страните Договор от .................... с предмет извършване на строително монтажни работи на обект на ответника, а именно- Предприятие за преработка и конфекция на изолационни и порести материали в ПИ .................... по КК на .................................................................................. и за които дейности са издадени фактура № ............................ и фактура № ................................ и сума в размер от 633, 01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 26.08.2020г.21.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /22.11.2021г./ до окончателното й изплащане.

В исковата молба и уточнението от 15.12.2021г. се твърди, че между страните е сключен Договор за извършване на СМР на обект на ответникаПредприятие за преработка и конфекция на изолационни и порести 1 материали в

ПИ

.................... по

КК на

.................................................................................., по който ответникът е възложител, а ищецът – изпълнител. Уговорените СМР се изразявали в доставка и полагане на вароциментна машинна мазилка на цена 12 лева за кв. м., доставка и полагане на гипсова шпакловка на цена 8 лева за кв.м., доставка и монтаж на ъглозащитен профил за мазилка на цена 3.20 лева за линеен метър. Страните са се договорили да бъде заплатена цена от 10 000 лева без ДДС и 12 000 лева с ДДС, като аванс при започване на работата, след което извършените реално СМР ще бъдат приемани и пресмятани с протоколи, подписвани от двете страни. На база на тези протоколи са издадени фактури от ищеца за дължимите от ответника плащания, след приспадане на платеното капаро. Капарото в размер на 10 000 лева било заплатено от ответника. На ..................... бил изготвен протокол за установяване на извършени СМР, подписан от представители и на двете страни, на база на който е издадена фактура ............................ г. на стойност 9 008,41 лева, формирана след приспадане на платения аванс от 10 000 лева.

На ................... г. е изготвен втори протокол за установяване на извършени СМР, подписан от представител и на двете страни, на база на който е издадена фактура ................................ за заплащане на сума от 6 022,10. с ДДС.

Общо стойността на извършените от ищеца СМР възлиза на 15 030.51 лева с ДДС. На 29.09.2020 г. ответникът заплатил на ищеца сума в размер от 10 000 лева, като остатъкът от задължението по фактурите възлиза на 5 030.51 лева, която сума не е платена от ответника до момента. Доколкото плащането не е осъществено в срок, се претендира и мораторна лихва върху главницата, за периода 26.08.2020г.- 21.11.2021г., която е в размер от 633, 01 лв. Моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Признава се, че между страните е сключен договор за изработка от 03.07.2020 г с предмет извършване на СМР в посочения от ищеца обект на ответното дружество. Сочи се, че в изпълнение на процесния договор, ищцовото дружество действително е извършило СМР на обекта на ответника като на ..................... и на ................... г. е представило протоколите за завършване на СМР, които са приложени и като доказателства към исковата молба. Признава се, че протоколите са подписани от служител 2 при ответното дружество- М. Н., заемаща длъжност „..............................“.

Твърди се, че посоченият служител не е упълномощен да подписва протоколите от името на ответника, каквото било изискването в процесния договор за изработка. В договора било предвидено, че ако акт или протокол не е подписан съгласно уговорките в договора, се считало, че съответната вид дейност не е извършена или не е приета от страна на ответника. Именно такъв бил и настоящият случай. Оспорва се и отразеното в протоколите, че СМР са „завършени и подлежат на заплащане“. Оспорва СМР по втория протокол от ................... г. да са приети, като се твърди, че във връзка с този протокол са констатирани недостатъци по извършеното от ищеца, описани в отговора на исковата молба, за което ищецът бил незабавно уведомен и поканен да ги отстрани, но така и не направил това. Сочи се, че недостатъците били отстранени за сметка на ответното дружество, тъй като последното било изпълнител на тези СМР по договорите, сключени с трети лица ( ищецът е бил подизпълнител ). Това било сторено от ответните с цел да не изпадне в забава и неизпълнение към своите възложители. Сочи се, че отстраняването на недостатъците от ответника във връзка с некачествената дейност на ищеца възлизало на стойност от 15 932, 52 лева, като осъществените дейности са описани в отговора на исковата молба. С тази сума се отправя възражение за прихващане, предявено в условията на евентуалност, ако се уважи претенцията на ищеца, до размера на по-малката сума. Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното проявление на следните материалноправни предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, с предмет процесното задължение за извършване на СМР в обект на ответното дружествоПредприятие за преработка и конфекция на изолационни и порести материали в

ПИ

.................... по

КК на

3

..................................................................................; точно осъществяване на дейността от страна на ищеца; приемане на възложената работа от възложителя- ответник и настъпила изискуемост на задължението за заплащане на възнаграждение за осъществената дейност. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от ищеца.

В настоящия случай не се спори и с доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между страните е сключен Договор от .................... с предмет извършване на строително монтажни работи на обект на ответника, а именно- Предприятие за преработка и конфекция на изолационни и порести материали в ПИ .................... по КК на ..................................................................................; уговорените СМР се изразявали в доставка и полагане на вароциментна машинна мазилка на цена 12 лева за кв. м., доставка и полагане на гипсова шпакловка на цена 8 лева за кв.м., доставка и монтаж на юглозяащитен профил за мазилка на цена 3.20 лева за линеен метър. Страните се договорили да бъде заплатена цена от 10 000 лева без ДДС (12 000 лева с ДДС), като аванс при започване на работата, след което извършените реално СМР да бъдат приемани и пресмятани с протоколи, подписвани от двете страни; не се оспорва и че остатъкът от незаплатената стойност на СМР по фактура № ...../..................... и фактура № ................................ е в размер на 5030, 51 лева с ДДС.

Спорът между страните в настоящото производство се концентрира върху обстоятелството дали осъществената от ищеца дейност като изпълнител по процесния договор е надлежно приета от ответника в качеството му на възложител.

Настоящият съдебен състав счита, че в рамките на така възникналото правоотношение, ищецът като изпълнител е осъществил точно ( в количествено, качествено и времево отношение ) възложената му дейност, а ответникът като възложител е приел резултата от така осъщественото.

Аргумент в подкрепа на този категоричен извод е заключението по неоспорената от страните и приета по делото допълнителна съдебно – счетоводна експертиза ( л. 169- 171 ), която съдът цени изцяло като обективна и обоснована. В посоченото заключение, експертът е отразил, че счетоводствата и на двете дружества са водени редовно. Отразено е и че 4 процесните фактура № ............................ и фактура № ................................ са осчетоводени от ответното дружество ( включени са в дневниците за покупки на „Софстрой Инвест“ ЕООД ) и последното е ползвало данъчен кредит в размер, равен на начисления ДДС. Експертът е пояснил и че фактура № ............................ е включена на ред „142“ в дневника на покупките за данъчен период м.07.2020г. и данните са декларирани в подадената справка – декларация за ..................., а фактура № ................................ е включена на ред „99“ в дневника на покупките за данъчен период ................... и данните са декларирани в подадената справка – декларация за м.09.2020г. В този смисъл, безпротиворечива е практиката на касационната инстанция, че отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника- възложител и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението (Решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и др. ).

Съдът счита за нужно да посочи и че след като възложителят- ответник е осчетоводил издадената от изпълнителя – ищец фактура и е ползвал данъчен кредит, то е налице приемане на извършената дейност, дори и да не е подписан приемо – предавателен протокол ( в този смисъл – Решение № 65/ 24.04.2012г., по т.д. № 333/ 2011г. на ВКС, II- ро т.о. и Решение № 178/ 13.10.2017г., по т.д. № 638/ 2017г. на ВКС, II- ро т.о. ).

В допълнение към гореизложеното, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че в процесния случай, освен че фактура № ............................ и фактура № ................................ са осчетоводени и ответникът е ползвал данъчен кредит, то са съставени и приемопредавателни протоколи от ..................... и ...................г. за осъществената дейност от ищеца ( л. 7- 8). С отговора на исковата молба, ответникът признава, че посочените протоколи са подписани от негов служител- лицето М. Н., заемаща длъжност „..............................“ при ответното дружество ( отговор на исковата молба – л. 38 от делото ). В тази връзка, съобразно нормата на чл. 301 Търговски закон, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Цитираната 5 норма установява презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца за осъщественото без представителна власт действие, ако не се е противопоставил веднага след узнаването. В случая, ищецът е установил презумпционната предпоставка за прилагане нормата на чл. 301 ТЗосчетоводяването на процесните фактури и ползването на данъчен кредит върху тяхната стойност означава, че ответникът като възложител е узнал още към ..................., че ищецът е извършил дейността, предмет на договора и очаква заплащане. Същевременно, противопоставяне на действията по приемане на работата от страна на служителя М. Н. не е налице ( едва през м.