Решение № 2647 от 08.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2647 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100513675 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 27.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 44740/ 2020 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 145 състав, „АВИСПАЛ“ ООД- гр. София /ЕИК 201696783/ е осъдено да заплати на „КУРТЕВ СЕРВИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД- гр. София /ЕИК 201450632/ на основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.309а ТЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 1 742.69 лева, представляваща възнаграждение за извършена и приета работа по сключен между „Ависпал“ ООД /възложител/ и „Куртев Сервиз България“ ЕООД /изпълнител/ договор за ремонтни услуги на хладилни ремаркета, за която сума са издадени фактура № 1000002646 от 21.06.2018 г.- на стойност 703.30 лв., и фактура № 1000002786 от 26.07.2018 г.- на стойност 1 039.39 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата 385.88 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.06.2018 г. до 16.09.2020 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1 104.98 лв.- разноски по делото по съразмерност, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над сумата 1 742.69 лв. до пълния предявен размер от 2 174. 69 лв. /за сумата 432 лв., за която е издадена фактура № 1000001721 от 27.04.2017 г./, и относно обезщетението за забава- за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 534.44 лв. /за сумата 148.56 лв.- лихва за забава върху главницата по фактура № 1000001721 от 27.04.2017 г./ за периода от 28.04.2017 г. до 16.09.2020 г.

С определение от 19.08.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ответника „Ависпал“ ООД за изменение на цитираното решение в частта за разноските /чрез намаляване на присъдените на ищеца разноски за 1 адвокатско възнаграждение поради прекомерност/.

Постъпила е въззивна жалба от „АВИСПАЛ“ ООД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Куртев Сервиз България“ ЕООД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено.

Подадена е и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ответника „Ависпал“ ООД, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, дължими на ищеца по делото.

Ответникът по частната жалба- „Куртев Сервиз България“ ЕООД, оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Предявени са искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Куртев Сервиз България“ ЕООД осъдителни искове по чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за горепосочените суми като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Договорът за изработка е консенсуален и неформален, поради което със съвпадане насрещните волеизявления на страните същият се счита валидно сключен и произвежда съответни правни последици. Тъй като писмената форма е форма за доказването на този договор, а не форма за валидността му, същият може да бъде сключен и вербално между страните, като в доказателствената тежест на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, който черпи изгодни за себе си правни последици от твърдяното 2 договорно право-отношение, е да установи наличието /чрез насрещни съвпадащи волеизявления на страните/ и съществените елементи на договора /предмет и цена/, каквото доказване в случая според въззивния съд е проведено по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Приемането на извършената работа при договора за изработка обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на изработеното от поръчващия, и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. За установяване качеството му на изправна страна по договора ищецът дължи пълно доказване на обстоятелствата, обосноваващи претенцията му, а именно: че е извършил уговорената работа точно- в количествено, качествено и времево отношение, и че работата е била приета от възложителя по договора без възражения, а в противен случай- че работата не е била приета от страна на последния, но отговорността за това е негова, а не на изпълнителя.

Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал- писмени и гласни доказателства, и експертно заключение на съдебно- счетоводна експертиза, обосновава извод на въззивния съд, че страните по делото са били обвързани от валидно облигационно право-отношение с предмет: сервизно обслужване на хладилни ремаркета, по което ищецът „Куртев Сервиз България“ ЕООД бил изпълнител, а ответникът „Ависпал“ ООД- възложител. Установява се въз основа на доказателствата и дадено от ищеца изпълнение по договора за изработка, както и приемане на работата от ответника- възложител по договора, без възражения.

Въз основа на направени от възложителя „Ависпал“ ООД заявки за сервизно обслужване на притежавани от него хладилни ремаркета са извършени ремонтни дейности от ищеца, за което са съставени сервизни поръчки и Фактури № 1000002646 от 21.06.2018 г.- за сумата 703.30 лв. /с включен ДДС/, и № 1000002786 от 26.07.2018 г.- за сумата 1 039.39 лв. /с включен ДДС/, за които е установено въз основа на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, че са били отразени в дневника за покупки към подадената в НАП от „Ависпал“ ООД месечна справка- декларация по ЗДДС за м.07.2018 г.

За предоставянето на процесните услуги са събрани и гласни доказателства, от които се установява следното: Свидетелят М. Кирилов /служител на ищеца- монтьор в сервиза от 6 г./ сочи, че през периода 2016 г.- 2017 г. имало редовни заявки от страна на „Ависпал“ ООД за извършването на ремонтни дейности по техни камиони, като през последните години не било така. Служителите на ищеца ремонтирали камионите на ответника в сервиза на дружеството в Бусманци, след ремонта устно уведомявали началника си какви ремонти са извършили и какви части са вложили, като сервизна 3 поръчка била издавана след извършване на ремонта и същата отразявала вече извършените ремонтни дейности.

Действията по отразяване на процесните две фактури в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупките и в справката- декларация по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея, за което са направени констатации в приетото по делото като неоспорено от страните експертно заключение, са равнозначни на признание за твърдяното от ищеца договорно правоотношение, вкл. цената на предоставените ремонтни услуги и вземането на доставчика по фактурите /в този смисъл: Решение № 114/ 26.07.2013 г. по т.д.№ 255/ 2012 г. на ВКС, І ТО- ТК;

Решение № 138/ 17.10.2011 г. по т.д.№ 728/ 2010 г. на ВКС, ІІ ТО-ТК; Решение № 30/ 08.04.2011 г. по т.д.№ 416/ 2010 г. на ВКС, І ТО- ТК и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Основание за извършените от ответника счетоводни записвания е извършването на реална доставка /по която същият е получател на стоки и услуги/, поради което и с оглед останалите събрани по делото доказателства /фактури, сервизни поръчки и гласни доказателства/ следва да се приеме, че процесните услуги- на стойност 1 742.69 лв., са били доставени на ответника и приети от него.

Неоснователно е направеното от ответника в писмения отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражение, че процесните фактури не били подписани от негов представител и поради това не го обвързвали, поради което и не било налице изискуемото от закона приемане на работата. С оглед приложимата в настоящия случай разпоредба на чл.301 ТЗ, установяваща презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца с извършените от негово име без представителна власт действия, ако същият не се е противопоставил веднага след узнаването им, се налага приемането на извод, че извършената от ищеца работа, отразена в процесните две фактури, надлежно осчетоводени от ответника, е била приета от последния. За разлика от гражданското право, при което извършените от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт правни действия изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката- чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки /каквато е процесната/ законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на действията, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването. В случая изискването по чл.301 ТЗ за противопоставяне веднага след узнаването не е спазено от ответника, поради което и приемането на работата, за която са издадени процесните две фактури, отразени в счетоводството на ответника, следва да се счита потвърдено от последния при условията на чл.301 ТЗ- чрез непротивопоставяне.

Процесните фактури датират от 21.06.2018 г. и 26.07.2018 г., като според експертното заключение същите са осчетоводени от ответника /отразени са в дневника 4 за покупки към подадената в НАП месечна справка- декларация по ЗДДС/ своевременно- през м.07.2018 г., т.е. узнаването на оспореното действие е станало найкъсно през м.07.2018 г., поради което и заявеното от ответника едва в хода на настоящото съдебно производство /в подадения на 14.12.2020 г. писмен отговор по чл.131 ГПК/ противо-поставяне на документираното с тези фактури приемане на работата не отговаря на изискването за противопоставяне „веднага след узнаването” по смисъла на чл.301 ТЗ, съответно законовата презумпция не е оборена от него. При това положение направеното в хода на съдебното производство възражение не е от естество да рефлектира върху приетите по основателността на иска правни изводи.

Предвид установеното по делото приемане на изработеното от ответника по сключения с ищеца договор за изработка за първия- възложител по договора, е възникнало задължение да заплати дължимото за изработката възнаграждение в размер н а 1 742.69 лв. общо /по двете процесни фактури/. Налице са визираните в разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД предпоставки, поради което и предявеният от „Куртев Сервиз България“ ЕООД иск за присъждане на процесната сума /главница/- договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от завеждане на делото, правилно е уважен с обжалваното решение.

Конкретни доводи срещу основанието и размера на претендираното от ищеца акцесорно вземане за мораторна лихва във въззивната жалба на „Ависпал“ ООД не се съдържат, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока, а следва да потвърди решението в тази част.