Решение № 194 от 11.10.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Кюстендил, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500084 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. № 631/26.01.2022 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, р-н ***, бул. „*** № 159, БенчМарк Бизнес Център /понастоящем с наименование „Електроразпределителни мрежи ЗАПАД“ АД, вписана промяна на фирмата по партидата на ТД в ТРРЮЛНЦ към АВ на 28.04.2022 г./, чрез пълномощника юрисконсулт И.П., насочена против Решение № 3 от 05.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 918/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на Д. В. И. сумата от 1112.17 лева по издадени фактури за такса и 350 лева разноски по водене на делото.

Въззивникът обжалва изцяло така постановеното първоинстанционно решение с аргументи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, необоснованост, постановено в нарушение на материалния закон.

Възразява срещу мотивите на районния съд, с които е прието, че не може да се плаща такса при изключено подаване на ел.енергия и непредоставена услуга, приемайки ги за неправилни, както и за основателност на уважения иск. Навежда пространни доводи, с които се оспорва пасивната му процесуалноправна и материалноправна легитимация като ответник по иска. Подчертава, че процесните фактури са издадени не от ответното дружество, а от „Чез Електро България“ АД като доставчик, респективно „ЧЕЗ Разпределение България“ АД не е получавало плащания за ел.енергия по тях.

Твърди, че „Чез Електро България“ АД е легитимирания ответник по предявения иск.

1

Позовава се на чл. 123, ал. 1 и ал. 4 и чл. 123а, ал. 1 и ал. 4 от ЗЕ, съгласно които доставчикът може да преустанови снабдяването към определени потребители, като поиска от електроразпределителното предприятие да преустанови преноса към тях, което искане ЕРП било длъжно да изпълни, като в този случай ЕРП не отговаряло за вредите, причинени от преустановяването. Сочи, че в случая прекъсването на електрозахранването било извършено законосъобразно въз основа на искане от доставчика, а възстановяване на прекъснато електрозахранване от ЕРП ставало въз основа на искане от доставчика, каквото в случая липсвало. Излага твърдения, че предоставянето на услуга „достъп“ не било свързано с това дали един присъединен обект потребява ел.енергия и до него се доставя енергия, като тази услуга била дължима дори в случаи, когато в обекта нямало потребление на ел. енергия, и докато клиент не поискал прекратяване на договорното правоотношение във връзка с присъединяването на обекта към разпределителната мрежа, каквото искане за прекратяване на договорните отношения във връзка с предоставяне на мрежовите услуги от страна на ищеца не било подадено. Придържа се и към доводите си, изложени в първоинстанционното производство.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски по водене на делото за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д.

В. И., действаща в качеството си на ЕТ „Д. И. –***“, със седалище и адрес на управление гр.

Дупница, ул. „***“ № 26, ЕИК ***.По същество изразява становище з неоснователност на възз5ивната жалба и иска обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от надлежна страна в първоинстанционното производство, подадена е в законоустановения срок и насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск и при ненадлежно упражнено право на иска.

Първоинстанцционното производство е образувано въз основа на искова молба подадена от Д. В. И., действаща в качеството си на ЕТ „Д. И. –***“против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, Столична община, р-н ***, бул. „*** № 159, БенчМарк Бизнес Център /понастоящем с наименование „Електроразпределителни мрежи ЗАПАД“ АД, с която е поискано да бъдат отменени подробно посочените в петитума на исковата молба фактури, с които била начислена като дължима от ищцата сума в размер на 1 112, 17 лева.

2

В исковата молба липсва изложение, съдържащо обстоятелства и факти сочещи на правоотношение между страните, като са посочени такива относно ползван от ищцата за определен период от време обект, по отношение на който се твърди, че е преустановено доставяне на електроенергия и въпреки това са начислявани като дължими суми. В исковата молба , а и в хода на първоинстанционното производство ищцата не е твърдяла, че е заплатила начислената по фактурите сума, нито е бил предявен осъдителен иска.

Претенцията така и е останала неясна, предвид това, че се иска отмяна на фактури. Ясно е, че правният интерес на ищцата е бил да се установи недължимост на начислените по фактурите суми, чийто общ сбор се твърди да е горепосочената сума.

По делото не са предприети действия по реда на чл. 129 от ГПК при очевидно нередовна искова молба, съврзани с необходимост от точно изложение на факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба, с формулиране на петитум, адекватен на това изложение и също така данни за наличие на правен спор именно с ответното ТД, респективно изясняване на неговата пасивна процесуална легитимация.

Вместо това по делото е постановено решение, с което ответното ТД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 1 112, 17 лева. Решението е обжалвано от ответника.

Настоящата инстанция , съобразявайки изложеното намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на ДнРС за ново разглеждане от друг състав.

С решението съдът се е произнесъл по осъдителен иск, какъвто не е бил предявен.

Произнасянето по непредявен и ск обуславя недопустимост на обжалваното решение.

Настоящата инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските, тъй като правния спор не е разрешен по същество.

Воден от горното, КнОС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 3 от 05.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 918/2021 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото на ДнРС за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4