Протокол № 737 от 26.09.2023, Районен съд - Монтана

ПРОТОКОЛ

№ 737 гр. Монтана, 20.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря Т.А ВЛ. ЙОРДАНОВА и прокурора Д. Ив. М.

Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20231630200332 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. Монтана, редовно призована, се явява прокурор Д. М..

ПОДСЪДИМИЯТ В. А. Г., редовно уведомен, се явява лично и с адв.

С. П. и адв. К. С. от АК – София.

СВИДЕТЕЛИТЕ П. З. П. и И. Т. С., редовно призовани, се явяват.

СВИДЕТЕЛЯТ Б. Г., при довеждане, се явява.

СВИДЕТЕЛИТЕ П. Р. А. и Т. В. Д., редовно призовани, не се явяват.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

АДВ. П. – Да се даде ход на делото.

АДВ. С. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на подсъдимия и явилите се свидетели, както следва.

1

В. А. Г. – ХХг., роден на хххххг. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к.

„С“, №ХХХ, вх.Х, ет.Х, ап.ХХ, българин, български гражданин, с висше образование, женен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

ПОДСЪДИМИЯТ В. А. Г. - Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни и съм запознат с обвинението.

П. З. П. – ХХ г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство.

И. Т. С. – ХХг., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.

Б. Б Г. – ХХг., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.

СЪДЪТ предупреждава свидетелите за отговорността по чл.290 от НК, същите обещаха да говорят истината.

СЪДЪТ отстрани от залата свидетелите до разпита им.

СЪДЪТ разяснява на страните правото да направят отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ – Не правя искания за отводи.

АДВ. П. - Нямаме искания за отводи.

АДВ. С. – Нямаме искания за отводи.

СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата предвидени по чл.55 и сл. от НПК.

АДВ. П. – Известни са ни правата.

АДВ. С. – Разяснени са ни правата.

СЪДЪТ дава възможност на страните да направят искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ – На този етап нямам искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

АДВ. П. – Нямаме искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

АДВ. С. – Нямаме искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

НА основание чл.276, ал.1 от НПК, съдът

2

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА:

ПРОИЗВОДСТВОТО е образувано по внесен обвинителен акт от РП – Монтана срещу подсъдимия В. А. Г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

ДАВА думата на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам обвинението, както и изложеното в обвинителния акт.

ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ В. А. Г. – Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от седем дни. Разбирам обвинението. На покъсен етап ще дам обяснение.

СВИД. П. З. П. – Знам за какво съм тук. Работя като мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Монтана. На въпросната дата, доколкото си спомням, малко след 20.00 часа бяхме изпратени от ОДЧ на сигнал с колегата на път І-1 Е-79, на пътя за с. Крапчене като по данни от лицата подаващи сигнала, че има лек автомобил „Фолксваген“, на който от предната част излиза дим и има лице на шофьорското място, който не мърда. Тези данни бяха предадени от дежурния по данни на хората, обадили се на тел.112. При пристигане на място установихме лекия автомобил, подаващите сигнала, също колегите от пожарната бяха там и се опитваха да изгасят пушека, който излизаше от предния капак на двигателния отсек на автомобила. По данни на подаващите сигнала, които бяха на място, те са и свидетели на случката, прибирали се от работа от София, забелязали автомобила с работещ двигател, с излизащ дим от предния капак и човекът на шофьорското място го описаха възрастен мъж с очила, с бяло яке и видимо е бил употребил алкохол. Опитали се да изгасят автомобила. Лицето се опитало втори път да го стартира, по каква причина не знам и се отправил в посока гр. Враца пеша. След като колегите изгасиха автомобила направихме обход на местността и лицето беше установено в храстите извън обхвата на пътя и там беше установен. След това лицето беше преведено близо до неговият аварирал автомобил, защото не се водеше на него, да се установи кой е употребил алкохол. Той каза, че той е управлявал 3 автомобила и е употребил алкохол в гр. Видин, след което е тръгнал да се прибира за София. Неколкократно се опита да даде проба за алкохол и от петият, шестият път техническото средство отчете наличие на алкохол. Не можеше да даде проба най-вероятно, поради некоректно отношение. Не мога да кажа с точност, но около 2.82 и нещо промила отчете техническото средство, но не мога да кажа с точност. Показахме му показанията на техническото средство, беше издаден талон за медицинско изследване.

Нямам спомен дали отказа да даде биологичен материал или прие показанията. Посетен е ЦСМП и там е издаден протокол за неговото посещение. Нямам точен спомен за нещата.

На въпросите на прокурора отговарям, че в автомобила на дясната предна седалка имаше бутилка с червена течност. Под шофьорската седалка имаше бутилка с надпис „водка“, нещо такова. Тогава не стана въпрос, че някой друг е управлявал автомобила. От очевидците на ситуацията лицето е било сам в автомобила. Когато пристигнахме на място с подсъдимия нямаше друго лице. Не сме разпитвали защо е тръгнал пеша. Попитахме го защо се крие, той каза, че не се крие.

На въпросите на адв. С. отговарям, относно състоянието му и до каква степен е бил повлиян от употреба на алкохол, видимо беше повлиян, но в същото време имаше адекватни преценки. Мястото, където беше установен нямаше пейка, беседка, това е покрай пътното платно, нива. Автомобилът беше на пътното платно, в дясната пътна лента.

На въпросите на адв. П. отговарям, че не мога да кажа какво е разстоянието, но го установихме в храстите, на около 20 метра предполагам.

Това става през тъмната част на денонощието, беше тъмно.

СВИД. И. Т. С. – Миналата година се прибирах от София. Дата не си спомням. Есента беше, трябвало да е било към 21.00, 22.00 часа вечерта.

Прибирахме се от София Т. Д., С В. и аз, тримата от София към Монтана пътувахме. Към с. Крапчене и с. Трифоново след завоя има мостче, започнаха да ни светкат колите, където отиват към София, че нещо е станало. При завоя на отбивката за с. Трифоново почна да се вижда пушек. Точно на завоя имаше една кола, която работеше и излизаше пушек от нея. Тя беше на пътното платно. Беше в посока Монтана - Враца. С спря колата и остана да сигнализира, защото беше точно на завоя и беше опасно мястото, а ние с Т.

4 отидохме до автомобила, от който излизаше пушек. Взе пожарогасител, стигнахме до колата, която беше с работещ двигател. Вътре беше запотено и нищо не се виждаше. Не се виждаше дали има хора вътре. Отворих вратата и видях, че има човек. Пресегнах се, изгасих мотора, извадих ключа и го оставих на седалката. Човекът беше на шофьорската седалка. Задна, дясна врата отворих. Отворих първо шофьорската врата, защото го бутнах той не мърдаше, нямаше пулс нещо, обадих се на тел.112. Попитаха ме в какво състояние е, казах, че не мърда, бутам го той не мърда и да изпратят линейка и полиция да извикат. Като дойде бърза помощ той се свести. Ние минахме отзад зад колата и чакахме. Подсъдимият слезна от колата, попита къде са му ключовете, казахме му, че са на седалката до шофьора. Говорихме, но съм забравил какво. Направи ми впечатление, че е употребил алкохол, защото в скута му имаше шише с алкохол. Беше употребил алкохол. На всеки човек алкохолът различно действа. Качи се в колата, аз минах от другата страна, той запали колата наново да тръгне, аз се опитах да изгася колата, пресегнах се и тъкмо да хвана ключовете, той ми хвана ръката и я изчепи. През това време той пусна ключа, добре че държеше ръчната, иначе да е минал направо през краката ми. Пак се пресегнах и извадих ключа от колата и не го дадох, докато не дойде полицията. Той слезна, вика: „Ще ме вкарате в затвора, дай да ви дам, момчета, 1000 лева“. Аз му казах, че един човешки живот е безценен, та, ако ще и милиони да дава. Той тръгна посока София, а Т. тръгна да го гони. Казах му да го остави, като дойде пътна полиция да си го търсят.

Пристигна линейката, после дойде полицията. Почнаха да го търсят, не можаха да го открият, мисля че пожарникарите го откриха и го доведоха. В мое присъствие само питаха това ли е човекът, ние казахме – да. Полицаите, пожарникарите и бърза помощ се държаха много адекватно. Подсъдимият сам беше в автомобила, други лица нямаше.

На въпросите на прокурора отговарям, че пред нас не е казвал, че не той е управлявал. Вътре в автомобила влизаше антифриз през самия радиатор. Бронята беше чукната и влизаше антифриз като работеше колата и като си беше пуснал парното вътре миришеше на антифриз. Като мирише антифриза вътре не може да се усети дали мирише на друго. В скута му имаше бутилка. Първият път колата си работеше, а вторият път запали, аз сегнах да взема ключа, той ми хвана ръката изви я и избута. Добре, че ръчната държеше, защото колата леко тръгваше и той пак хвана волана.

5