Определение № 13444 от 22.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13444 гр. София, 22.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно частно гражданско дело № 20261100505117 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.420, ал.3 вр. с чл.274 ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба под вх.

№123579/20.04.2026г., подадена от „НИКОЛ – ЙЗ“ ЕООД, ЕИК 206563623, Й.

А. З. и Г. Х. З., насочена срещу определение №15008/20.04.2026г., постановено по ч.гр.д.№3431/2026г. по описа на СРС,46-ти състав, с което заповедният съд е отказал да спре незабавното изпълнение въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение на парично вземане, което настоящият жалбоподатели са поискали на основание чл.420, ал.2,т.2 ГПК.

В жалбата се твърди, че постановеният от първостепенния съд акт е незаконосъобразен, поради превратното тълкуване от страна на съда на съществуващата съдебна практика, необсъждане и неправилна преценка на представените с молбата за спиране доказателства, които в съвкупността си, по твърдение на тримата жалбоподатели, могат да обосноват въведената теза за симулативност на процесната сделка, явяваща се правопораждащ юридически факт на вземанията на заявителя и за заобикаляне на закона, също основание за твърдяната нищожност на договора за кредит/заем.

След излагане на подробни твърдения в тази насока и доводи във връзка с тях се иска от въззивния съд да отмени атакувания акт и са уважи искането за спиране на изпълнението на заповедна за изпълнение.

В срока за отговор насрещната страна „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД, ЕИК 202845631 моли съда да потвърди отказа на заповедния съд, като излага доводи относно невъзможността в това производство съдът да разгледа твърденията на длъжниците и да се произнесе по тях, с оглед строго формалната преценка, която дължи в производството по чл.420 ГПК.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в 1 съвкупността им, намери за установено следното:

По ч.гр.д.№ 3431/2026г. по описа на СРС, 46-ти състав, е издадена заповед за изпълнение на 19.02.2026г. въз основа на подадена заявление от „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД, ЕИК 202845631, за вземане на кредитора- заявител, произтичащо от договор за кредит за ЮЛ № 495-2024/14.08.2024 г., по който кредитополучател е „НИКОЛ – ЙЗ“ ЕООД, ЕИК 206563623, а солидарни и ипотекарни длъжници са Й. А. З. и Г. Х. З.. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните по сделката, осъществена от нотариус рег.№781 на НК с район на действие- РС- Пазарджик, осъществена под рег.№1765 на 14.08.2024г.

Срещу тази заповед за изпълнение е постъпило възражение от тримата длъжници и настоящи жалбоподатели на 20.04.2026година, в срока по чл.414, ал.2 ГПК, с които се оспорват претендираните вземания на кредиторазаявител, по подробни съображения.

Длъжниците по делото, срещу които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, са подали молби на основание чл.420, ал.2 ГПК, на същата дата, за спиране изпълнението, започнало въз основа на издадените заповед за изпълнение и изп.лист по заповедно производство №2884/2025 г. по описа на СРС, 46-ти състав. Основната теза на длъжниците е, че по същината си договорът със заявителя – кредитор има потребителски характер, поради което съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи и др.

Въз основа на тази молба е постановено определение

№15008/20.04.2026г., с което заповедният съд оставя искането без уважение, като се аргументира с практика на СЕ и на ВКС - Решение № 38/23.06.2017 г. по т.д. №2754/2015 г.- относно това кога едно физически лице има качество на потребител.

Актът на съда е връчен на жалбоподателите на 23.04.2026г. чрез адв.П..

Жалбата е депозирана на 20.04.2026г. и е в срока по чл.275 ГПК, като подадена от надлежни страни, имащи интерес от обжалване.

Тъй като е процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество на спора.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.

По отношение на кредитополучателя „НИКОЛ – ЙЗ“ ЕООД, ЕИК 206563623 и Й. А. З., явяваща се солидарен и длъжник, разпоредбите на ЗЗП и служебно задължение за изследване на такива разпоредби от договора от страна на съда не съществува, тъй като сделката се явява търговска.

Настоящият състав споделя съображенията на заповедния съд, които са съобразно цитираната съдебна практика и препраща към тях.

Възражениято от правоизключващ характер, които тези длъжниците навеждат във възражението, молбата за спиране на изпълнението и в настоящата частна жалба могат да бъдат предмет на разглеждане от исковия съд и подлежат на доказване с допустимите от процесесуалния закон 2 доказателствени следства, но не и в производството по чл.420, ал.2 ГПК. Ето защо по отношение на тях атакуваният съдебен акт се явява правилен и следва да бъде потвърден.

Друго е положението на жалбоподателя Г. Х. З., който очевидно не е свързан чрез капитала и няма правомощия на управление касателно дружеството- жалбоподател. Това обстоятелство се установява от извършените по партидата на „НИКОЛ – ЙЗ“ ЕООД, ЕИК 206563623.

Ето защо по отношение на него съдът е следвало да извърши преценка дали той няма качество на потребител, за да извърши дължимата по закон проверка на валидността на клаузите от договора, явяващ се правопораждащ вземането на заявителя юридически факт.

Твърдението в молбата за спиране, депозирана пред заповедния съд е в настоящата частна жалба е свързано с наличие на неравноправни клаузи по договора за кредито, за които съдът следи служебно.

Конкретно твърдението на жалбоподателите за неравноправни клаузи, които съдържа процесния договор и касаят санкционни последици – чл.5, ал.6, чл.4, ал.3, част втора; клаузата за прихващанте от друг договор без съгласие – чл.13, ал.1 от договора; уговорената неустойка от 20% при предсрочна изискуемост – които норми се явяват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2,т.5 ЗЗП и т.19 от същия нормативен акт. В резултат на това, че тези клаузи предопределят размера на вземането на заявителя, то те се явяват основание за спиране на изпълнението, тъй като са неравноправни.

Видно от представения със заявлението до СРС договор за кредит, то съгласно нормата на чл.4, ал.3 от него, е налице уговорка при обявена предсрочна изискуемост да се дължи неустойка върху цялото непогасено задължение, вкл. непогасените главница и договорна лихва, евентуално начислена неустойка за забава по чл. 5 ал. 6 от Част II и други обезщетения, такси, разходи и задължения по кредита, се начислява лихва в размер на 0,3% (нула цяло и три десети процента) дневно за всеки ден забава, от момента на настъпване на предсрочна изискуемост до датата на пълно погасяване на задълженията.

Съобразно нормата на чл.5, ал.6 при забава на плащанията на дължимите погасителни вноски или други задължения по Договора за кредит, продължила повече от 5 (пет) дни от датата на падежа, кредитополучателят дължи неустойка за целия срок на забавата в размер на 0,2% (нула цяло и две десети процента) на ден върху остатъка по главница, начислена за всеки ден забава. Неустойката за забава е дължима заедно и независимо от лихвата по т.

7 от Част I.

Съгласно чл.11, ал.5 от договора при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи еднократно неустойка в размер на 20% (двадесет процента), върху цялото непогасено задължение, вкл. непогасените главница и договорна лихва, евентуално начислена наказателна лихва и други обезщетения, такси, разходи и задължения по кредита.

Съгласно чл.13, ал.1 от договора с подписване на настоящия договор Кредитополучателят се съгласява, че с постъпилите към кредитора плащания, 3 независимо от посоченото им предназначение, включително и пълно предсрочно погасяване, кредиторът (без да е необходимо допълнително съгласие от страна на кредитополучателя) има право да погасява задължения с настъпил падеж по този договор или по други договори, сключени между страните съгласно уговорения ред в чл.3, ал.5 в Част II от настоящия договор.

От така изброените клаузи от създадения между страните регламент може да се направи извод, че посочените клаузи в договора са неравноправни спрямо фазическото лице, което е изразило съгласие да бъде солидарен длъжник с кредитополучателя, тъй като с тези клаузи за кредитора възниква право, а за потребителя задължение да заплаща необосновано високи обезщетения и неустойка – което съгласно нормата на чл.143, ал.1 ЗПП е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Съгласно тази легална дефиниция за неравноправна клауза, цитираните в жалбата условия, попадащи в хипотезиса на т.5 от цитираното законова норма, са основание за спиране на изпълнението, на основание чл.420, ал.2, т.1-3 от ГПК. По виждане на състава тези текстове могат да бъдат подложени на преценка относно тяхната валидност, да се направи извод, че са неравноправни и че въз основа на тях размерът на вземането е неправилно изчислен. Т.е. налице е основание за спиране на изпълнение на издадената заповед за изпълнение без да е налице необходимост от представяне на обезпечение от страна на потребителя Г. Х.

З..

При така изложеното съдът приема, че жалбата на Г. Х. З. се явява основателна и атакувания с нея акт в тази част бъде отменен, като съдът уважи искането на тази страна да спре изпълнението.

По отношение на кредитополучателя търговско дружество и солидарния длъжник, който е едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството тези въпроси ще са предмет на исковия процес, при своевременно въведени възражения от тях.

Водим от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА по частна жалба под вх.№123579/20.04.2026г., подадена от Г. Х. З., насочена срещу определение №15008/20.04.2026г., постановено по ч.гр.д.№3431/2026г. по описа на СРС, 46-ти състав, с което заповедният съд е отказал да спре незабавното изпълнение въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение на парично вземане, което настоящият жалбоподатели са поискали на основание чл.420, ал.2,т.2 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

СПИРА, на основание чл.420, ал.2, т.1-3 ГПК изпълнението на изпълнителен лист и издадената заповед за изпълнение по по ч.гр.д.

№3431/2026г. по описа на СРС, 46-ти състав, въз основа на които е образувано изп.д.№38 9/2026г. по описа на ЧСИ рег.№889 на КЧСИ с район на действие4 ОС – Пазарджик, по отношение на длъжника Г. Х. З., ЕГН ********** с адрес с.****, всички със съдебен адрес гр.Пазарджик, ул.“****, кантора 11, чрез адв.

А.Б. П., а в останалат част ПОТВЪРЖДАВА определение№15008/20.04.2026г., постановено по ч.гр.д.№3431/2026г. по описа на СРС, 46-ти състав, с което заповедният съд е отказал да спре незабавното изпълнение въз основа на издадената по делото заповед за изпълнение на парично вземане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5