Решение № 570 от 04.05.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Бургас, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100500480 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Н. В. Г.

–ищец по гр.д. № 1012 /2021 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 375/15.11.2022 год. постановено по същото дело ,с което е отхвълен иска на въззивника против „Контракт инвест“ООД/в несъстоятелност/ за установяване ,че ищцата е собственик на студио № 121 – представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас ,с административен адрес – к-с“*** ***“ 2 ,ет.* ,на площ от 30,69 кв.м. ,ведно с 10,29 ид.части от общите части на сградата , или с обща площ от 40,96 кв.м. ,ведно със съответния процент ид.части от правото на строег върху прилежащия терен на сградата ,като ищцата – въззивница е осъдена да заплати на ответника и направените разноски по делото в размер на 1860 лв.

Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано,постановено при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване на 1 факти и доказателства .

.Сочи се на първо място ,че неправилни са изводите на съда ,че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение на основание сключения предварителен договор и че ищцата не е владяла непрекъснато и необезпопокоявано процесния имот в продължение на 10 години –поради прекъсване на давността .

На първо място ,с предварителния договор от 21.06.2010 г. ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищцата собствеността на процесния имот ,а с оглед изпълнението на задължението й да заплати изцяло продажната цена и на осн.чл. 3.14 от договора дружеството е предало на ищцата фактическата власт ,в подкрепа на което са налице писмени доказателства .Доколкото в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за липса на представителна власт на лицата ,подписали предварителния договор и анекса към него и потвърждение на извършеното плащане и с оглед разпределената доказателствена тежест с доклада на съда ,ищцовата страна е направила редица доказателствени искания ,свързана с оспорените факти – а именно наличието на представителна власт на подписалите договора лица и потвърждаване на плащането .В нарушение на процесуалния закон съдът с определение от 28.03.2022 г. е оставил без уважение доказателствените искания като несъотносими ,при което е решил делото при неизяснена фактическа обстановка.недопускайки исканите доказателства той е лишил страната от право на защита и доказване на съотносимите факти и обстоятелства ,за които самият съд е възложил на ищцата доказателствената тежест Недопустимо и в нарушение на чл. 181 ал. 2 ГПК е оставено без уважение и искането за допускане до разпит на свидетели ,поради което и на осн.чл. 266 ал. 3 ГПК се счита ,че за ищцата е налице право да иска от въззивната инстанция да събере поисканите в първата инстанция доказателства ,съгласно депозирана в първото съдебно заседание молба.

Оспорва се и изводът ,че владението на ищцата не е било необезпокоявано и непрекъснато в рамките на давностния срок ,поради демонстрирано от ответното дружество собственическо поведение –чрез фактически действия по смяна на ключалката на входната врата.Счита се ,че действията на синдика по смяна на патрона и ключалката и опис на имуществото не са такива ,каквито да имат за последица прекъсването на 2 давността .Насрочената и проведена от синдика продан не действие по смисъла на чл. 116 б.“в“ ЗЗД.Освен това –свидетелите са установили ,че ищцата и съпругът й свободно ползват имота и имат достъп до него ,като няма данни по делото ,че владението е изгубено за повече от 6 месеца ,за да има последица прекъсване на давността .Установен е и субективният елемент от владението –то е придобито въз основа на скючения предварителен договор ,като са извършвани и множество действия за демонстриране на собственически права върху имота . Затова се счита ,че към момента на подаване на исковата молба -09.08.2021 г. 10-годишният срок на владението е изтекъл в полза на ищцата и в нейна полза са настъпили материалноправните последици на чл. 79 ЗС.Този срок не е бил прекъсван ,владението не е било изгубвано ,ищцата не е признала собственическите претенции на ответното дружество ,което не е предявило иск за собственост .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковата претенция да бъде изцяло уважена .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .

Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита на първо място ,че производството по делото е недопустимо и постановеното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено и делото – прекратено ,тъй като в хода на процеса е настъпило изменение на обстоятелствата ,при което е загубен правния интерес у ищцата да претендира установяване собствеността върху процесния имот на осн.чл. 124 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗС –а именно тъй като във връзка с извършена от синдика продан на имоти от масата на несъстоятелност по реда на чл. 717ж от ТЗ кредиторът по несъстоятелността и трето за настоящия спор лице-„Промосейл“ЕООД е обявен за купувач на множество недвижими имот ,бивша собственост на длъжника по несъстоятелността и ответник –„Контракт Инвест“ООД/в несъстоятелност /,като е представено като доказателство постановление за възлагане .Освен това са представени доказателства и че процесния имот / с множество други / е ипотекиран от ответника /в несъстоятелност / за обезпечаване вземания на кредитора ОББ АД,които вземания ,заедно с обезпечаващите ги ипотеки са били прехвърлени на кредитора в несъстоятелността „Промосейл“ЕООД-с 3 приложен договор за цесия от 26.03.2021 г.Представени са и доказателства за наложени възбрани върху имота от ЧСИ,при което правата на ищцата не могат да бъдат противопоставяни на правата на цесионера-ипотекарен кредитор /а в настоящия момент и въведен във владение собственик на процесния имот .Вписванията на ипотеката и последващите възбрани върху имуществото на несъстоятелното дружество предхождат вписването на исковата молба и последното не може да се противопостави на правата на ипотекарния кредитор

,притежаващ предхождащо обезпечение

.Неоснователни са възраженията на ищцовата страна.

Правят се и възражения по същество на спора ,като се считат за недоказани твърденията на ищцовата страна за валидно облигационно правоотношение между страните въз основа на предварителен договор за продажба.Поддържат се възраженията ,че този предварителен договор и споразумението от 20.09.2011 г. не са подписани от представляващ въззиваемото дружество и поради това са нищожни –поради липса на съгласие от страна на продавача ,като се твърди ,че документите са антидатирани и с невярно съдържание .Не е било доказано по делото лицето Б.А. да е бил упълномощаван да изразява вола от имуто на дружеството ,още по-малко да е бил упълномощаван да получава плащания от името на дружеството ,като по банковите сметки на дружеството не са постъпвали плащания с наредител ищеца ,или пък с посочено в основанието за плащане нейното име.От представеното по делото доказателство се установява плащане на сумата от 6000 евро лично на А. в качеството на физическо лице ,а не на „Контракт инвест“ООД.Приложените потвърждения за плащане от лицата Б.А. и О.Н. също не могат да породят правно действие ,тъй като тези лице не се намират в никакви взаимоотношения с въззиваемото дружество .

Счита се ,че по делото не е било доказано от ищцовата страна и твърдението за непрекъснато владение на имота от м. юни 2011 г. в 4 продължение на 10 години ,като се излагат подробни съображения ,включително се прави анализ и на събраните гласни доказателства в тази връзка .Подчертава се ,че ,дори и да се приеме ,че в периода след юни 2011 г. да е имало някакво скрито владение или държане от страна на ищцата ,то при изпълнение на дадените му по ТЗ правомощия ,със своите действия синдикът на въззиваемото дружество в несъстоятелност ,в хода на универсалното принудително изпълнение и започналото осребряване на имуществото на 4 дружеството /започналото осребряване е вписано в партидата в ТР на 15.01.2021 г./ го е прекратил преди да измине период от 10 години ,като се е установило ,че същият скоро след встъпването си през м. март. 2021 г. е установил владение върху цялата движима и недвижима собственост на дружеството ,включително върху процесния имот,продал го е по реа на чл.

717ж. ТЗ като част от масата по несъстоятелността и е предал владение на дружеството , обявена за купувач,което прави искът неоснователен .

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството по делото е образувано по повод иск с правно основание чл. 124 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗС за установяване по отношение на ответника – „Контракт инвест“ООД/в несъстоятелност /,че ищцата – въззивник е собственик на описания недвижим имот - студио № 121 – представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Свети Влас ,с административен адрес – к[1]с“*** ***“ 2 ,ет.* ,на площ от 30,69 кв.м. ,ведно с 10,29 ид.части от общите части на сградата , или с обща площ от 40,96 кв.м. ,ведно със съответния процент ид.части от правото на строеж върху прилежащия терен на сградата,като твърденията на ищеца са ,че между нея и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен предварителен договор от 21.06.2010 г. /заедно с анекс към него от същата дата и споразумение от 20.09.2011 г./,за продажба на описания по[1]- горе недвижим имот ,в изпълнение на който й е предадено владението върху имота –средата на юни 2011 г. ,от който момент е започнал да тече 10годишен давностен срок и след изтичането на който имотът е придобит по давност от ищеца .Затова именно се е искало установяване правото на собственост върху имота по отношение на ответника .

По отношение на направеното възражение за недопустимост на предявения установителен иск за собственост поради липса на правен интерес настоящият съдебен състав се е произнесъл с определението си от 03.04.2023 г. под № 929 и поддържа изложените там съображения .Както е посочено в цитираното определение ,съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение по иска за собственост съставлява присъдено 5 нещо и спрямо приобретателя на недвижимия имот, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността). Видно от материалите по делото съдебното исково производство е образувано по искова молба с вх. № 2937/09.08.2021 г. на Н. Г. против "Контракт инвест“ООД в несъстоятелност. В случая постановеното решение ще обвърже и приобретателя на процесния недвижим имот, доколкото постановлението за възлагане от 26.01.2022 е влязло в сила на 14.02.2022 г г. , тоест след вписването на исковата молба по настоящото дело . Неоснователи са и доводите , че в нормата на чл. 717л, ал. 3 ТЗ е императивно уредено въводът да се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имущественото право, и единствения път за защита е чрез предявяване на иск за собственост (ал. 4). Производството е образувано именно по иск за собственост от физическо лице, което твърди ,че е придобило имота от юридическо лице, което впоследствие е обявено в несъстоятелност. Както бе посочено по–горе, приобретателя придобил имота чрез постановлението за възлагане, ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо на решението в настоящото производство, образувано по иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК,което мотивира и правният интерес от упражняването на правото на иск .