Определение № 2391 от 24.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 17546/2021
- Вид
- Определение № 2391
- Подписан
- 24.06.2024
- Състав
- ИЛИАНА БОЙКОВА РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 23, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.306 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.6 и т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94, ал.1, т.6 и т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2391 гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Наказателно дело от общ характер № 20211110217546 по описа за 2021 годИ. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК.
Образувано е по постъпило Решение №СФ-1482-4942/2022 от 22.03.2022г. на Председателя на НБПП – София, с което е определено изплащането на възнаграждение в размер на 1290 лв. на служебен защитник по предоставена правна помощ на осъдения И. А.
А. – адв. А.И.Л., по ДП №779/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 13163/2021 г. по описа на СРП и НОХД № 17546/2021 г., по описа на НО, 97 състав.
Съдът на дата 17.12.2021 г., с протоколно определение, e одобрил сключеното между представител на СРП и защитника на обвиняемото лице, споразумение, с което И. А. А. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 вр. чл. 28, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК, като му е наложено и съответно наказание.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, следва да бъде осъден да заплати сторените разноски, включително и възнаграждение за служебно назначения защитник. Предоставянето и заплащането на правна помощ са регламентирани в Закона за правната помощ и в Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн., ДВ, бр.5 от 17.01.2006 г., в сила от 01.01.2006 г).
Видно от постановлението за предоставяне на правна помощ, изготвено от водещия разследването /л.22 от ДП/ се извежда, че на основание чл.94, ал.1, т.6 и т.9 НПК на И. А. е назначен служебен защитник. Основанието за назначаване на служебен защитник на И. А. от една страна е било невъзможността на същия да заплати адвокатско възнаграждение, 1 желаел е да има защитник и интересите на правосъдието са изисквали това, но и от друга страна, лицето е било задържано /л.14 от ДП/, от което следва, че защитата му е била задължителна, независимо от фИ.нсовото му състояние. Кумулативното наличие на горните предпоставки обуславя задължителното участие на защитник в наказателното производство на страната на обвиняемия, с оглед пълноценното осигуряване правото му на защита.
В резюме, по отношение на обвиняемия е било повдигнато обвинение за престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода, защитата му е била задължителна, доколкото лицето е било задържано, както и обвиняемото лице не е имало фИ.нсови средства, с които да заплати адвокатско възнаграждение. За целите на наказателното производство, назначаването на защитник на обвиняемото лице е било задължително, а от друга страна същото е гарант за провеждането на справедлив процес. По делото липсват данни, въз основа на които да се заключи, че към днешна дата, имущественото положение на И. А. е различно от това, което е наложило назначаването му на служебен защитник.
Въпреки наличието на формалните предпоставки на чл.189, ал.3 НПК, то е налице основание молбата на председателя на НБПП да бъде оставена без уважение. Към момента на настоящото произнасяне на съда в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, в сила са измененията и допълненията на Закона за правната помощ /ЗПП/, обнародвани в ДВ бр.
102 от 23.12.2022 г., като съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, в случаите, когато обвиняемият или подсъдимият не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. От друга страна, така се достигат и базовите стандарти за осигуряването на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС.
С оглед на изложеното, съдът приема, че в случая направеното искане от НБПП следва да бъде оставено без уважение, т. е. разноските следва да останат за сметка на НБПП.
Воден от горното и на основание чл.306 ал.1 т.4 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с изх. № СФ-1482-4942/2022 от 22.03.2022г. от Националното бюро за правна помощ, с която се иска на основание чл. 189, ал. 3 НПК, И. А.
А., ЕГН: **********, да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София, сумата от 1290,00 лева, представляваща разноски за изплатено адвокатско възнаграждение за служебен защитник в производството по ДП №779/2019 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 13163/2021 г. по описа на СРП и НОХД № 17546/2021 г., по описа на НО, 97 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 7-дневен срок от съобщението за осъдения и НБПП.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3