Решение № 260246 от 19.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260246

19.02.2021 г., гр.

Пловдив

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа въззивно гражданско дело № 2902 по описа за 2020 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК ********* с адрес с. Мостово, ул. Хр. Ботев № 14, представлявано от А. А., чрез пълномощника по делото адвокат С.М., против Решение № 260406 от 16.09.2020 г. постановено по гр.д.№4103 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., с което се признава за установено, че Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК *********, дължи на Национална агенция по приходите с ЕИК **********, с адрес гр. София, бул. Кн. Дондуков № 52, представлявана от Г. Д.сумата от 2 944,72 лева– главница, ведно със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 823,56 лева - лихва за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г. за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 10417/2016 г. на ПРС, както и осъжда Сдружение „Асоциация Изида“ с ЕИК ********* да заплати на Национална агенция по приходите с ЕИК **********, сумата от 442,62 лв. - разноски за първоинстанционното производство.

В жалбата се релевират оплаквания за недопустимост на исковите претенции с довода, че претендираните вземания имат характер на публични държавни вземания, а не на частни държавни вземания, при което се намира за недопустимо издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК, възразява се за недопустимост на установителния иск в частта на претендираната лихва, както и че решението е постановено по нередовна искова молба. Релевира се възражение за неправилност на решението, оспорва се доказването на исковата претенция при условията на пълно и главно доказване, както и се възразява, че не е налице извънсъдебно признание по отношение дължимостта на сумата от 4140 лева - установена като главница в АУЧДВ. Възразява се за недоказаност на обезщетението за забава по съображения, че чл.16 от Общите условия към финансирането по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ не намира приложение. По изложените съображения в жалбата се моли на осн.чл.270, ал.3 ГПК да се обезсили обжалваното решение изцяло или частично, евентуално, на основание чл.271, ал.1 ГПК - да се отмени решението като неправилно, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна от Национална агенция за приходите с ЕИК **********, чрез пълномощника по делото юрс.М.-А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Взема се становище по конкретните оплаквания във въззивната жалба и се излагат съображения за допустимостта, правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС Пловдив е образувано по искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца Национална агенция за приходите срещу ответника Сдружение „Асоциация Изида“ по Акт № 4/12.03.2013 г. за установяване на частно държавно вземане, произтичащи от Договор за безвъзмездна финансова помощ рег. № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001 за финансиране на проект с наименование „Грижа в семейна среда, услуги социален асистент и домашен пълномощник“, сключен на 05.11.2010 г. между „Агенция за социално подпомагане“ в качеството й на договарящ орган по ОПРЧР от една страна и ответника като бенефициент, възникнали в резултат на установено нарушение, за сумата от 2944,72 лв. – главница, ведно със законната лихва от 13.07.2016 г. до окончателното плащане и сумата от 823,56 лв. лихва за периода 01.10.2013 г.-13.07.2016 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 10417/2016 г. на ПРС.

По отношение допустимостта на производството съдът намира следното:

Съгласно чл. 3, ал.7, т.6 от ЗНАП, Агенцията събира частните държавни вземания на управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор. На осн.чл. 163, ал.2 ДОПК редът за събиране на вземането е общият, т.е. - по ГПК. По силата на посоченото законово овластяване и въз основа на съставения Акт № 4/12.03.2013 г. за установяване на частно държавно вземане, произтичащо от Договор за безвъзмездна финансова помощ рег. № BG051РO001-5.2.07-0165-C-0001, Национална агенция за приходите е инициирала производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 10417/2016 г. на РС Пловдив и е издадена Заповед № 6184/27.07.16 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против Сдружение „Асоциация Изида“ за заплащане на сумите, предмет на установяване в настоящото производство.

Възражението на въззивника за недопустимост на производството се основава на довода, че процесните вземания представляват публични държавни вземания, при което се оспорва допустимото иницииране на производство по чл.418 ГПК въз основа на документ по чл.417, т.7 от ГПК.

Вземанията, предмет на настоящото производство, произтичат от договор за безвъзмездна финансова помощ от 05.11.2010 г. и извършена финансова корекция, въз основа на която е издаден АУЧДВ от 12.03.2013 г., преди влизането в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ от

25.12.2015 г./ като производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и това по чл.422 ГПК са инициирани след влизането в сила на ЗУСЕСИФ. С оглед на това, за преценка допустимостта на производството е релевантен отговорът на въпроса за процесуалния ред на защита на спорно вземане от финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ, извършена преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ от 25.12.2015 г. в случаите когато е образувано производство по чл.

422 ГПК във връзка с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 7 ГПК, направено след влизане в сила на ЗУСЕСИФ. Изчерпателен отговор на този въпрос е даден в Определение № 510 от 29.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2198/2018 г., II т. о., ТК, с което след подробен анализ на постановената съдебна практика на ВКС по приложението на § 10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ / решение № 112 от 10.09.2012 г. по т. д. № 359/2011 г. на ВКС, ТК II ТО, решение № 199 от 5.12.2014 г. по т. д. № 4500/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО и решение № 17 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 50176/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др./ е прието, че когато до приемането на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се осъществява чрез сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ след провеждането на административна процедура, е налице сложен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи. Със ЗУСЕСИФ не се променя вида на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ - граждански договори с административен елемент, нито характера на направените преди датата на влизане на закона в сила изявления за налагане на финансови корекции от ръководителя на управляващия орган (разплащателна агенция), нито се създава за получателите на помощта, адресати на такива изявления, правна възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ след влизане на закона в сила. Налагането преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ на финансова корекция не представлява административен акт, поради което възникналото по тези финансови корекции вземане за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, не се явява публично по своя характер с оглед дадената в чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК дефиниция. Това са вземания възникнали въз основата на договор, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 6 и ал. 8 ЗНАП като вземанията се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане Агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК. Без значение за подсъдността е обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на АУЧДВ е заведено след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, тъй като от разпоредбата на пар. 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, не може да се изведе подсъдност на спора пред административните съдилища, тъй като предмет на разпоредбата са заварени от ЗУСЕСИФ производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции.Следователно, след като сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и финансовата корекция предшестват влизането в сила на ЗУСЕСИФ, се налага извод, че компетентен да разгледа спора във връзка с изпълнението на договора е гражданският съд. Ето защо не е налице недопустимост нито на заповедното производство, нито на исковото производство по чл. 422 ГПК, поради което възражението в този смисъл е неоснователно.

По отношение на претендираното обезщетение за забава също не се констатира недопустимост на производството. Оплакването на въззивника, че изпълнителното основание /АУЧДВ/ препраща към стоящ извън него документ е относимо за производство по реда на чл.419 ГПК, в което съдът следи за редовността от външна страна на документа по чл.417 ГПК и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Наведеното оплакване обаче не обосновава извод за недопустимостта на настоящото производство при идентичност на вземанията, за които е издадена Заповедта по чл.417 ГПК и тези, предмет на установяване в производството по чл.422 ГПК.

Неоснователно е и възражението за нередовност на исковата молба. В исковата молба и уточнителните молби към нея са посочени всички фактически обстоятелства, на които се основава исковата претенция - облигационното правоотношение, платените по договора суми и датите на плащане, основанието за извършване на финансова корекция и подлежащата на възстановяване сума, която е предмет на предявения иск, в който смисъл въззивният съд вече се е произнесъл с определение № 1649 от 15.08.2019 г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1830 по описа за 2019 г. на ПОС, VII гр.с.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл.269, изр.2 от