Определение № 2176 от 09.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2176 гр. Варна, 09.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИвЕ. Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от ИвЕ. Владова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500830 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Х. Д., вх.№ 10653/05.02.2025г. подадена чрез процесуалния му представител против Определение № 1129/27.01.2025г. постановено по гр.д.№ 12659/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба, вх.№ 93199/19.11.2024г. подадена от жалбоподателя за допълване на определение № 13045/19.11.2024г. постановено по гр.д.№ 12659/2024г. по описа на ВРС, в частта за разликата над присъдената сума от 411,20 лева до претендираната такава от 1511,20 лева.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК е незаконосъобразно, неправилно и противоречащо на трайно установената практика на ВКС, според която при прекратяване на делото поради оттегляне на предявения иск, на ответника се следва пълния размер на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение.

Счита също, че обстоятелството, че делото е прекратено не представлява самостоятелно основание за намаляване на заплатеното от страната възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Моли определението в обжалваната му част да бъде отменено, а молбата по чл.248 от ГПК да бъде уважена изцяло чрез присъждане и на сумата от 1100 лева.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Е.

Т. С., чрез процесуалния й представител. Заявява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Счита, че правилно първоинстанционният съд е преценил извършените от процесуалния представител на ответника действия като такива по подаване на писмен отговор и е определил размера на адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и 1 удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 12659/2024г. по описа на ВРС /преобразувано от гр.д.№ 4645/2024г./ е било образувано по предявени от ищцата Е. Т. С. срещу В. Х. Д. искове с правно основание чл.132, ал.1, т.1 и 2 от СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето Д. В. Д.. Същото е било прекратено на основание чл.232 от ГПК с определение № 13045/19.11.2024г., поради оттегляне на предявените искове от ищцата.

С молба от 19.11.2024г. ответникът В. Д. е сезирал съда с молба по чл.248 от ГПК за допълване на прекратителното определение чрез присъждане в негова полза на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева и съдебно-деловодни разноски в размер на 11,20 лева.

С обжалваното определение от 27.01.2025г. съдът е уважил частично молбата по чл.248 от ГПК, като е присъдил в полза на Д. сторените разноски в размер на 11,20 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и е оставил без уважение молбата за присъждане на разликата до 1511,20 лева.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Обжалваното определение е такова по чл.248 от ГПК и с него съдът е отказал да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 1500 лева, като е преценил, че справедливият размер, който следва да бъде възложен в тежест на ищеца е 400 лева, който кореспондира с характера на производството и е съизмерим с извършените от процесуалния представител на ответника действия.

Настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика, на която се позовава й жалбоподателя, че при прекратяване на дело поради оттегляне или отказ от предявен иск, ответникът има право да претендира пълния размер на договореното адвокатско възнаграждение. Когато обаче срещу този размер е направено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК от насрещната страна, при присъждане на разноските по реда на чл.78, ал.4 от ГПК, съдът следва да извърши преценка за редица обстоятелства в това число броя и вида на предявените от ищеца искове, броя и вида на въведените в предмета на доказване защитни възражения /или искове/ на ответника, обема и вида на проведеното доказване и ангажираните доказателства, а така също й извършените от страните процесуални действия.

В случая ответникът е договорил и заплатил на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 1500 лева, което е над минималния размер на предвиденото такова за неоценяеми искове определено по чл.7, ал.1, т.4 от приложимата към момента на договарянето Наредба 1/2004г. за мининалните размери на адвокатските възнаграждения. От данните по делото не се установява производството по делото да се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от обичайната за този тип дела. Липсва следователно основание за присъждане на по-висок от предвидения минимален размер от 1000 лева на адвокатското възнаграждение. Ирелеватно за преценката е обстоятелството, че в рамките на производството не са извършвани многобройни процесуални действия от пълномощника на 2 ответника, доколкото до тяхното реализиране не се е стигнало именно поради поведението на ищеца /десезирането на съда/.

При това положение настоящия съдебен състав намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 1000 лева, което обуславя извод за неправилност на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата за присъждане на разноски за разликата над 411,20 лева до 1011,20 лева. В тази част същото следва да бъде отменено и молбата на В. Д. по чл.248 от ГПК да бъде уважена. За разликата над 1011,20 лева до пълния претендиран размер от 1511,20 лева, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1129/27.01.2025г. постановено по гр.д.№ 12659/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба, вх.№ 93199/19.11.2024г. подадена от В. Х. Д. за допълване на определение № 13045/19.11.2024г. постановено по гр.д.№ 12659/2024г. по описа на ВРС чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на В. Х. Д. за разликата над присъдената сума от 411,20 лева до 1011,20 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Ст... К...“ № 2, вх.Б, ет.1, ап.8 ДА ЗАПЛАТИ на В. Х. Д., ЕГН ..., с адрес: гр.К..., ул.“Й... Й...“ № 5, ет.3, ап.5 сумата о т 600 /шестстотин/ лева, представляваща разлика над присъдените 411,20 лева до дължимите 1011,20 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1129/27.01.2025г. постановено по гр.д.№ 12659/2024г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба, вх.№ 93199/19.11.2024г. подадена от В. Х. Д. за допълване на определение № 13045/19.11.2024г. постановено по гр.д.№ 12659/2024г. по описа на ВРС чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на В. Х. Д. за разликата над 1011,20 лева до претендираната такава от 1511,20 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4