Определение № 2579 от 08.07.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1466/2022
- Вид
- Определение № 2579
- Подписан
- 08.07.2022
- В сила
- 08.07.2022
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 24, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 27, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45, ал. 1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 45, ал. 1 и 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2579 гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод по повод въззивна жалба на ЗДР. ИВ. П. срещу Решение № 1307 от 05.05.2022г. по гр.д. № 9691/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО „Боровец[1]юг“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 2838 кв.м., с площ на реалната част от 264 кв.м. и при граници на частта: ПИ *************; ************** и останалата част от ************ която на приложената скица №15-706689-05.08.2020г. на л. 12 от делото е обградена с контур и защрихована с червен цвят, съвпадаща със защрихованата в син цвят част от ПИ с идентификатор *** по скица - Приложение № 7 от заключението по СТЕ, която съставлява неразделна част от решението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. С Решение № 725/26.07.2000г. на ПК – Варна, на което Държавата основава правото си, не е възстановено правото на собственост на ответника, а само е признато правото на възстановяване. След влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповед на ОУ от 04.12.2002г. обаче, видно от заключението на СТЕ не е издадена Заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в полза на Държавата. След като липсва акт за възстановяване на собствеността, то Държавата не е станала собственик на имота на твърдяното основание. В този смисъл се позовава на съдебната практика по Решение № 104 от 04.09.2017г. по гр.д. № 4269/2016г. на ВКС, III ГО, в което е прието, че държавата запазва 1 правото собствеността си върху земеделски земи, заварени по ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване /чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ/. Съгласно чл.
45, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от ОСЗ, като се постановява решение по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
В конкретния случай спорният имот попада в урбанизирана територия, поради което Държавата не може да се легитимира като собственик на основание признавателно решение на ПК. Отправя искане във връзка с изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата Държавата оспорва доводите в нея с други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Оспорва допустимостта на иска, съответно на решението, с аргумент, че по предявения отрицателен установителен иск ищецът не е доказал правен интерес от водене на същия. В тази насока посочва, че обоснован с доказателствата по делото е изводът на ВРС, че процесният имот е държавна собственост, придобит по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. чл. 45 от ППЗСПЗЗ – запазена държавна собственост върху земеделска земя, заварена от ЗСПЗЗ, като придобиването е по силата на закона – на основание чл. 6 от Конституцията от 1947г., както и по силата на Конституцията от 1971г. е съществувала само държавна собственост, а съгласно чл. 6 от ЗС държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. Така още преди колективизацията и по силата на закона имотът е бил собственост на Държавата и към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила. Процесният имот представлява част от имот държавна собственост установен с Указ № 16/17.06.1946г. Имоти в м. „Чиган“ /сега „Боровец-юг“ в землището на Галата, Варна са отнети от частни лица за нуждите на отбраната и са предоставени на МО за „Бреговата батарея“. Процесният имот попада в отчуждени за нуждите на МНО земи и необходимостта от тези терени не е отпаднала, като в ПИ 4111 по КККР и към момента има изграден бункер. В Разписния лист към КП/1960г. като собственик на имота е посочена държавата с предназначение на територията земеделска. Процесната реална част с площ от 266 кв.м. от КП/1997г. в КП/1960г. попада изцяло в границите на ПИ 1058, целия с площ от 29300 кв.м. по КП/1960г. Записан е и като държавен в разписните листи към КП/1996г., като имотът попада в обхвата на НИ № 2238 с площ от 3736 кв.м. По ПСИГ/1997г. процесният имот попада изцяло върху стар имот № 1058. По ПНИ/2002г.-2003г. имотът е записан като държавен на МЗ, като същото е записването и в регистъра към действащата КККР. НИ № 2238 е създаден за стар имот № 1058 и е образуван от съседни разлики над 600 кв.м. на ползвателски имоти. Позовава се също, че след изменението на ЗСПЗЗ от 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва с ПНИ. Имотът е заявен с пореден № 14 в заявление от 1992г. и установен с КП от 1959г. С решение № 322-4/29.05.2000г. на ОС – Варна са одобрени околовръстен полигон и са създадени нови СО /25 на брой/, сред които и СО „Боровец-юг“. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. и след влизането му в сила територията е загубила земеделския си характер и е станала урбанизирана. До този момент земята е била земеделска по смисъла на 2 чл. 2 от ЗСПЗЗ, като земеделския характер е изгубен едва след 21.07.2000г.
Правноирелевантна е от друга страна фактическата власт върху имота осъществявана в периода до реституцията на имота , находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с решение на ПК – Варна № 725/26.07.2000г., както и до настоящия момент доколкото ПНИ за имот ПИ № 2238 е влязъл в сила едва на 10.01.2011г., а заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е издадена и към настоящия момент. Държавата е придобила собствеността върху имота и на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, като имотът е ДПФ. А съгласно чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не тече, поради което дори ищецът да е владял отделна част от имота, то той не е могъл да я придобие на оригинерно основание. Придобивна давност срещу Държавата не е могла да тече в полза на ищеца на основание § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, чл. 24, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ през сочения период до датата на предявяване на исковата молба /13.08.2020г./, както и с оглед съществуващата забрана за придобиване по давност на държавна собственост съгласно чл. 86 от ЗС /ред., ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се обезсили поради недоказан в хода на делото правен интерес от иска, евентуално обжалваното решение като правилно да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3