Решение № 1807 от 26.02.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1807

Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

МАРИНА НИКОЛОВА

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА канд № 20257040602519 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Д. Н. Ч. - процесуален представител против Решение № 837/07.11.2025 год., постановено по АНД № 2839/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 840125-[рег. номер]/30.07.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 2, вр, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на ЕТ „Е. КАРАМИХАЛЕВА“, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Касаторът счита решението за неправилно. Възразява против мотивите на въззивния съд за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“, на което основание е отменено издаденото наказателно постановление. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. Преди съдебното заседание депозира становище, в което преповтаря вече изложеното в касационната жалба и моли за присъждане на разноски в полза на НАП, като в случай, че ответната страна претендира разноски над установения минимум, прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касация, в депозиран по делото отговор на касационната жалба, заявява, че деянието е неволно, незабавно коригирано, без вредни последици и с изключително ниска степен на обществена опасност, поради което изразява несъгласието си с изложените доводи в касационната жалба и счита същата за неоснователна. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът се представлява от физическото лице – търговец Г. К., която оспорва подадената касационна жалба, поддържа писмения отговор и моли за оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е отменил наказателно постановление № 840125-[рег. номер]/30.07.2025 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 27, ал. 2, вр, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на ЕТ „Е. КАРАМИХАЛЕВА“, [ЕИК] е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът е предупредил нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Въззивният съд е обосновал извод за съставомерност на деянието, но е квалифицирал случая като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като е счел, че извършеното се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид. Посочил е, че на първо място следва да се отчете, че от нарушението не са настъпили вредни последици за фиска, тъй като е било начислено и платено дължимото ДДС за продажбите. На следващо място съдът е приел, че нарушението се дължи на допусната техническа грешка при въвеждането на стоки, тъй като в касовата бележка на стойност 113.80 лева са маркирани множество продажби, като само продажбата на две стоки - сотирани картофи и чеснова филийка са маркирани в грешна данъчна група. Т.е. може да се направи извод, че маркирането на стоките в друга данъчна група не е резултат от умишлено деяние, което да има за цел да се избегне данъчното облагане, а е последица от погрешно въвеждане във фискалното устройство на процесните стоки. Съдът е посочил също така, че нарушението е било своевременно отстранено от жалбоподателя веднага след извършване на проверката, както и че се касае за първо нарушение, като по делото не са налични данни за извършени от жалбоподателя други нарушения на данъчното законодателство. С тези мотиви РС – Бургас е отменил издаденото наказателно постановление, като е отправил предупреждение по чл.63, ал.4 от ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно и допустимо. Касационният състава счита, че РС - Бургас неправилно е приел, че се касае за маловажен случай и е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като НП е незаконосъобразно, поради следните съображения:

Отговорността на дружеството е ангажирана в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно която разпоредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1 от Наредбата, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност; група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност.

Съгласно чл.12 от ЗАНН, административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Имуществената санкция, която се налага на юридически лица или еднолични търговци, е за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като редът е по ЗАНН, доколкото в специален закон не е предвидено друго – чл.83 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

Съгласно чл.49 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), тежестта на наказанията не трябва да е несъразмерна спрямо престъплението.

В решение по дело С-733/23 на Съда на Европейския съюз, е прието, че Държавите – членки са компетентни да определят вида и размера на санкциите при спазване по – специално на принципа на пропорциалността (т.47). Санкционните мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели, като строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по – специално се гарантира реално възпиращ ефект, като същевременно не се надхвърля необходимото за постигане на целта – т.48 (препращаща и към дело С-655/21). В т.49 от решението се припомня, че принципът на пропорционалност изисква при определяне на наказанието, както и при определяне на размера на глобата, да се отчитат конкретните обстоятелства по случая, а за да се прецени пропорционалността (т.50), трябва да се вземат предвид и възможността националния съд да измени квалификацията спрямо дадената в обвинителния акт, като тази възможност е от естество да доведе до налагане на по-лека санкция, както и възможността да се нюансира санкцията спрямо тежестта на съответното престъпление (също и решения по дело С-384, дело С-255/14, дело С-77/20). Според т.34 от решението, чл.50 от ХОПЕС се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази [жк], трябва да се счете, въз основа на трите критерия (правна [жк], естество на нарушението, степен на санкция), че са с наказателен характер.

На въпроса по т.2 от решението на СЕС е отговорено, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда като административно наказание значителна по размер имуществена санкция, без сезираният с оспорването на тази мярка съд да има процесуална възможност да наложи санкция в размер, по – нисък от предвидения в тази правна уредба или друг вид по-леко наказание.

Според чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на извършителя. Заменяне на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите по чл.15, ал.2, която хипотеза в случая не е налице. Изрично в ал.4 е установена забрана за определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия и дейност, освен в предвидените от закона случаи. Ето защо е недопустимо е да се определи наказание, респ. имуществена санкция, под предвидения минимален размер. Изключението по ал.4, in fine, е въведено с изменението на ЗАНН, ДВ бр.109/2020 г., едновременно с института на съкратеното съдебно следствие и вероятно идеята на законодателя е била да се даде възможност за определяне на наказание и под предвидения от закона размер, без обаче да са разписани правила, по които да се определя размерът, по подобие на чл.58а от НК. Според чл.63б, ал.8 от ЗАНН, доколкото в ал.1-7 няма особени правила, прилагат се общите правила. Нито в ЗАНН, нито в специален закон обаче, се съдържат правила, по които да се определя размерът на наказанията, вкл. и по ал.5. От изложеното следва, че в националната правна уредба липсват правила за определяне на наказанието под предвидения минимален размер дори и в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие.

Обсъдената национална правна уредба, интерпретирана с оглед разрешенията, дадени в решението на СЕС, налага извод, че липсва механизъм за определяне на санкция, чийто интензитет не надхвърля тежестта на установеното нарушение.

Според решение по дело С-231/20 на СЕС, т.47, за да прецени пропорционалността на размера на минималната глоба, националната юрисдикция трябва да вземе предвид съотношението между размера на глобата, която би могла да бъде наложена, и икономическото предимство, произтичащо от извършеното нарушение, за да демотивира нарушителите да извършват такова нарушение (също и решение по дело С-77/20, т.40, т.41).

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c6a3a31-c4b5-45ff-b70a-f4b79b9dc09e