Определение № 14869 от 06.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14869 гр. София, 06.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506724 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 25020419/19.09.2024г. на И. Г. Д., срещу определение № 20128418 от 23.08.2024г. по гр. д. № 38522/2017г. по описа на СРС, 24 с-в.

С обжалваното определение СРС е прекратил производството по гр. дело № 38522/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, като недопустимо и е върнал искова молба с вх. № 13739/17.05.2017 г. /по описа на АССГ/.

Жалбоподателят намира така постановения акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага доводи, че липсва пълно припокрИ.е между предмета на доказване пред образуваното пред СРС дело и образуваното пред РС – Самоков, по което има постановено влязло в сила решение. Евентуално поддържа, че при разглеждане на делото от РС Самоков е допуснато процесуално нарушение, водещо до неспазване на правилото на чл. 229, ал. 2 ГПК, като същото е довело да нарушаване правото на справедлив съдебен процес и до разглеждане на предявената искова претенция в разумен срок.

Моли да бъде отменен обжалваният акт и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Частната жалба е подадена срещу определение, което прегражда понататъшното развитие на делото и като такова подлежи на въззивна проверка 1 по реда на Глава XXI. Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.

275, ал. 1 ГПК от страна с правен интерес, поради което е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения.

С решение № 213/30.09.2021г., постановено по гр. д. № 498/2017г. на РС Самоков е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от И. Д. срещу ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с водено срещу него и прекратено производство по НОХД № 34/2016г. по описа на Софийски военен съд, ВНОХД № 44/2016г. по описа на Военно – апелативния съд, КНОХД № 238/2017г. по описа на ВКС, II НО.

Решението на РС Самоков е било изцяло потвърдено с решение № 923/10.03.2022г., постановено по гр. д. № 834/2021г. на СОС, а с определение № 50133/01.03.2023г. по гр. д. № 3212/2022г. ВКС, решението на СОС не е било допуснато до касационно обжалване.

Предмет на производството пред РС Самоков са претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди във връзка с водено срещу него и прекратено производство по НОХД № 34/2016г. по описа на Софийски военен съд, ВНОХД № 44/2016г. по описа на Военно – апелативния съд, КНОХД № 238/2017г. по описа на ВКС, II НО.

Видно от така приложените решения неимуществените вреди се изразяват в това, че жалбоподателят се чувствал „унизен, притеснен, несигурен, психически разстроен“, като отражение имало и върху здравословното му състояние.

В производството по гр. д. № 38522/2017г., на СРС, 24 с-в жалбоподателят е претендирал неимуществени вреди поради това, че наказателното производство се е отразило негативно върху неговата личност, следствие на което изпитвал напрежение, стрес, накърняване на честта и достойнството, унижение, срам, съгласно уточнителна молба от 02.01.2018г.

/л. 25 от делото на СРС/

С молба уточнение от 07.11.2019г. /л. 54 от делото на СРС/ процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че вредите претендира във връзка с водено срещу него производство по НОХД № 34/2016г. по описа на Софийски военен съд.

2

Ето защо, налице е пълна идентичност, както между страните, така и между предмета на образуваното пред СРС гр. д. № 38522/2017г. на СРС, 24 св и гр. д. № 498/2017г. на РС Самоков, по което е постановено влязло в сила решение, поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка. Разликата в размера на обезщетенията по двете дела не може да обоснове извод за липса на идентитет. В нито едно от двете производства претенцията не е заявена като частична, като вредите, чието обезщетяване са търси са едни и същи.

Неоснователни са и останалите оплаквания в частната жалба.

Действително делото пред СРС е образувано по – рано от заведеното пред РС Самоков. По гр. д. № 498/2017г. на РС Самоков обаче има постановено влязло в сила решение.

В разглеждания казус е налице хипотезата на чл. 299 във вр. чл. 297 от ГПК, а именно - забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със силата на пресъдено нещо. Силата на присъдено нещо има преклудиращо действие. Това действие се състои в пресичането на възможността за оспорване на съдебно признатото право въз основа на факти, които са съществували преди момента на приключване на устните състезания по делото, по което е формирана силата на присъдено нещо. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за разрешеното с него основание. Спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако законът разпорежда друго. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка и е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Постановено е влязло в сила решение, което е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. СРС е бил сезиран със спор, разрешен с влязло в сила решение, който не може да бъде пререшаван, тъй като законът в тази насока не разпорежда друго. Ето защо, налице е основанието за прекратяване производството по силата на чл. 299 ГПК във вр. чл. 297 от ГПК.

Изложените в частната жалба доводи за допуснато процесуално нарушение от РС Самоков, довело да нарушаване правото на справедлив съдебен процес, както и оплакванията за нарушено право на разглеждане на 3 предявената искова претенция в разумен срок, са неотносими към предмета на настоящия спор и въззивният съд не следва да ги обсъжда.

С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна, като същата следва да се остави без уважение, а определението на районния съд следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 25020419/19.09.2024г. на И.

Г. Д., срещу определение № 20128418 от 23.08.2024г. по гр. д. № 38522/2017г. по описа на СРС, 24 с-в.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4