Решение № 67 от 09.03.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. ХАСКОВО, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20215600500716 по описа за 2021 година

Производството е въззивно – по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ – Г. М. М. е останал недоволен от решение № 260380 от 03.08.2021 год., постановено по гр.д. № 1523 / 2020 год. по описа на Районен съд – Хасково в частта, с която е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.***, в условията на солидарност с „Ветим Комерс“ ЕООД – ***, Д. Г. М. и Д. Г. М. следните суми, а именно – 20 000 лева – представляваща част от дължима главница по договор за банков кредит продукт Бизнес Овърдрафт №*** год., за периода от 21.09.2017 год. до 13.01.2020 год.; - 585 лева – дължими такси по същия договор за периода от 25.09.2017 год. до 13.01.2020 год.; - 2 850 лева – законна лихва върху главница за периода от 04.02.2019 год. до 01.07.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2020 год. до окончателното й изплащане и деловодни разноски, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено в посочената част и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявените срещу него искове.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.*** – оспорва въззивната жалба.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ - „ВЕТИМ КОМЕРС“ ЕООД –

1 гр.***, Д. Г. М. И Д. Г. М. – не вземат становище по въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД – гр.*** /Банката/ против „Ветим Комерс“ ЕООД – гр.***, Д. Г. М., Д. Г. М. и Г.

М. М., с искане за присъждане на следните суми - 20 000 лева – представляваща част от дължима главница по договор за банков кредит продукт Бизнес Овърдрафт № *** год., в общ размер от 59 459.30 лева за периода от 21.09.2017 год. до 13.01.2020 год.; - 585 лева – дължими такси по същия договор за периода от 25.09.2017 год. до 13.01.2020 год., съгласно уточняваща молба с вх. № 261096 от 10.09.2020 год.; - 2 855.56 лева – законна лихва върху главница за периода от 04.02.2019 год. до 01.07.2020 год., съгласно уточняваща молба с вх. № 264858 от 16.03.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2020 год. и деловодни разноски, претендирани от ответниците при условията на солидарност.

Безспорно по делото е установено, че на 20.09.2016 год. е сключен договор за банков кредит Продукт „Бизнес Овърдрафт“ № *** между „Юробанк България“ АД – гр.*** /Банката/ – кредитор от една страна и от друга – „Ветим Комерс“ ЕООД – гр.***– кредитополучател, Д. Г. М., Д.

Г. М. и Г. М. М. – съдлъжници, по силата на който Банката се е задължила да предостави на кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в размер на 60 000 лева и за срок до 21.09.2021 год. Съгласно чл.9 а от договора, Д. Г. М., Д. Г. М. и Г. М. М. са заявили, че встъпват при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, както и, че отговарят към Банката като солидарни длъжници – чл.9 б.

Като безспорно съдът приема и това, че Банката е изпълнила поетото с договора задължение за предоставяне на банковия кредит на кредитополучателя, от страна на който за периода от 21.09.2016 год. до 18.01.2017 год., кредитът е обслужван както следва: усвоена главница – 94 763.62 лева, издължена главница – 34 763.62 лева и погасена договорна лихва – 1 331.81 лева. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице, представено по допуснатата пред първоинстанционния съд, съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява още, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост

–

04.02.2019 год., кредитополучателят е допуснал просрочие на 2 бр. вноски за главница, с падежи – 21.09.2017 год. и 21.09.2018 год., в размер по на 12 000 лева, както и това, че за периода от 21.09.2017 год. до 04.02.2019 год., начислените и дължими такси за администриране на просрочен кредит и за администриране на неподновен револвиращ кредит, са в размер общо на 585 лева. Размерът на законната лихва върху претендираната главница от 20 000 лева, за периода от 04.02.2019 год. до 01.07.2020 год. е определен от експерта на 2 850 лева.

Дължимите по договора суми са определени както следва – 59 459.30 лева – 2 главница; 6 192.56 лева – договорна лихва; 3 914.74 лева – лихви по просрочия; 60 лева – такса администриране просрочен кредит и 525 лева – такса администриране неподновен револвиращ кредит.

От страна на ответниците не са представени доказателства, установяващи изпълнение на поетите с договора задължения в размерите, установени от заключението, представено по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза.

Спорният по делото въпрос, въведен с въззивната жалба и с отговора на исковата молба се свежда до твърдението на въззивника, че е подписал договора в качеството на поръчител и, че към момента на подаване на исковата молба - 01.07.2020 год. е изтекъл предвидения в нормата на чл.147 от ЗЗД, шест месечен срок, считано от обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 04.02.2019 год.

Изхождайки от съдържанието на договора, в който са инкорпорирани уговорките на страните в кредитното правоотношение относно обема и съдържанието на поетите от въззивника задължения, съдът счита, че следва да бъде отречена приложимостта на разпоредбата на чл.147 от ЗЗД към спорното правоотношение. Изрично в клаузите, визирани в раздел IV от договора, въззивникът се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя при предпоставките на чл.101, вр. чл.121 от ЗЗД за изпълнение на поетите от него задължения по кредита, в обема и при условията, за които се е задължил самият кредитополучател, като същите са несъвместими с фигурата на поръчителя. Въззивникът не само е подписал договора като съдлъжник, но и в клаузите на договора за кредит изрично е предвидена солидарната му отговорност по отношение на поетите от кредитополучателя задължения. Въззивникът изрично е изразил волята си да отговаря солидарно към Банката не по силата на закона, а по силата на постигнатата между тях уговорка, изразена чрез подписването на договора.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на предявените осъдителни искове, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което по изложените погоре съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК, включително и относно изводите на съда за неоснователност на заявеното от въззивника възражение за погасяване на исковете по давност и на твърдението за недоказаност на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което съдът преценя и за ирелевантно на основание чл.235, ал.3 от ГПК, предвид това, че след предявяване на иска и по време на висящността на спора, а именно на 21.09.2021 год. срокът на действие на договора е изтекъл.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260380 от 03.08.2021 год., постановено по гр.д. № 1523 / 2020 год. по описа на Районен съд – 3

Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4