Акт от 28.07.2022, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 542

28.07.2022г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА

Секретар:

Мария Койнова като разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №136 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.251 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба от А.О.Ч. ***, подадена чрез пълномощниците адв. В.Л. и адв. М.Б., против Заповед №ПД-764/07.02.2022г., издадена от директора на Регионална служба „Военна полиция“ – П., с която на основание чл.148 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, чл.242, т.1, във връзка с чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материални разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. Не били налице материалноправни предпоставки за издаването ѝ, като не била спазена и предвидената от закона форма на акта. Заповедта била неясна и вътрешно противоречива, немотивирана, а описаната фактическа обстановка не отговаряла на истината. Нямало извършено дисциплинарно нарушение, а и в оспорения акт не били посочени времето, мястото и конкретните обстоятелства, при които било извършено твърдяното нарушение, и въз основа на кои доказателства било установено. Изложените в акта фактически констатации били неправилни и неизяснени. Счита, че вмененото му деяние не представлява дисциплинарно нарушение, тъй като сочената като нарушена заповед не била сведена до знанието му по надлежния ред. Въпреки това жалбоподателят винаги оставял зачисленото му оръжие на съхранение, при излизането му в законоустановен отпуск. Не било ясно как и въз основа на какви доказателства, наказващият орган стигнал до друг извод. Неяснота била налице и по отношение датата на извършване на нарушението, с оглед посоченото „многократно“ извършване за периода 2019-2021г. Не можело да се установи как административният орган стигнал до извода, че Ч. не съхранявал зачисленото му оръжие по надлежния ред. Предвид изложеното, заповедта се явявала необоснована от фактическа страна. На следващо място, в заповедта не били посочени всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна на деянието. Липсвали задължителни реквизити по чл.148, ал.1 от ЗОБСРБ. Съществено процесуално нарушение представлявала липсата в заповедта на посочен срок на наложеното наказание. Не бил мотивиран и изборът на вида на наказанието, което било задължително с оглед на това, че законът предвиждал наказанието „строго мъмрене“ като трето по тежест от всички предвидени. Не били налице и мотиви относно смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства, както и анализ на цялостното поведение на служителя при изпълнение на военната му служба, така както предвиждала разпоредбата на чл.139 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ. Не били взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които било извършено, формата на вината. Необосновано било прието наличие на вредни последици от твърдяното за извършено нарушение на военната дисциплина. Също така, следвало да се има предвид, че в случая не била спазена законовата процедура за провеждане на дисциплинарното производство. Заповедта за назначаване на комисия и извършване на проверка била издадена на датата на издаване на докладна записка от същата дата, а дисциплинарното производство било проведено по време на ползването на отпуск поради временна неработоспособност и два дни след излизането в законоустановен отпуск на проверявания служител, същият бил запознат с Протокол с рег.№

ПД-725/07.02.2022г., като на същия ден била проведена и беседа, а на 07.02.2022г. му била връчена обжалваната заповед.

По изложените съображения се претендира отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание и в писмени бележки се навеждат допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Счита се, че при издаването му не са спазени сроковете по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ.

Освен това, от акта не ставало ясно за несъхранение на кое служебно оръжие била ангажирана отговорността на служителя. Сочи се, че в един ден – 07.02.2022г., били проведени четири беседи с жалбоподателя, за които били изготвени протоколи, предявени му за писмени обяснения, като били изготвени и четири заповеди за налагане на наказания, всички връчени в 16:15 часа на посочения ден. В тази връзка на първо място било налице нарушение на чл.144, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, и на второ било нарушено правото на защита на лицето, което обективно не разполагало с възможност да се запознае със събрания доказателствен материал.

Ответникът – Директор на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, чрез процесуален представител изразява становище за законосъобразност на оспорения акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното:

С Докладна Записка рег.№ ПД-4977 от 30.08.2021г. инспектор в трети сектор в отдел „Контрол и охрана“ при Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив – капитан И., уведомил ВРИД директор на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, че на 13.08.2021г. извършил проверка на наличността и начина на съхранение на числящото се оръжие и боеприпаси на личния състав на ТВПГ - Хасково. Същото се съхранявало в дежурната стая на Военно формирование ***** Х., съгласно изискванията. При преглед на книгата за раздаване на оръжието и боеприпасите (рег.№ 3-2608/2019г.) установил аномалия на позиция 86. При по-обстоен преглед установил, че старшина А.О.Ч. не си сдавал зачисления му пистолет повече от осем месеца в периода 04.05.2020г. до 01.12.2020г. Също така през други периоди, когато сдавал оръжието си, не сдавал числящите му се боеприпаси.

Със Заповед № ПД-4989 от 30.08.2021г. директорът на на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, назначил Комисия в състав от председател и трима членове, която да извърши служебна проверка по данните, отразени в докладната записка и има ли виновно поведение на служители на регионалната служба.

Във връзка с производството, на

05.09.2021г. от капитан Емил М. - началник на ТВПГ - Хасково от отдел „Контрол и охрана“ при Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив било снето Сведение, в което същият посочил, че до м. май 2020г. заемал длъжността „Началник на ТВПГ – Хасково“ и бил пряк началник на старшина А.О.Ч.. Същият бил запознат със заповедта на директора на СВП относно съхранението на служебното оръжие.

Известно му било, че при излизане в отпуск следвало служебното оръжие да бъде сдадено, както и че оръжието се сдавало комплект и така трябвало да се сдава в дежурната стая на Военно формирование ***** –Х.. Посочил, че запознал всеки един от подчинените си със заповедта. Случвало се било да установи, че по време на отпуск Ч. не си сдал оръжието и при направена забележка си го бил сдавал.

За резултатите от извършената служебна проверка, определената със Заповед № ПД-4989 от 30.08.2021г. Комисия изготвила Протокол, заведен в Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив под рег.№ПД-725/07.02.2022г.

На дата на издаване на Протокол рег.№ПД-725/07.02.2022г. с жалбоподателя А.О.Ч. е била проведена беседа, обективирана в Протокол рег.№ПД-750/07.02.2022г. (л.45), в хода на която същият посочил, че съхранявал оръжието в „службата“ в гр.Х., със знанието на майор Ц..

В Протокол рег.№ПД-725/07.02.2022г., проверяващата

Комисия установила, че във връзка с изпълнение на служебните задължения на старшина А.Ч. бил зачислен по установеният ред 1бр. пистолет „Зиг-зауер” с №********* с 30 бр. 9 мм БП (бойни патрони). Била създадена организация, при която зачисленото оръжие и патрони следвало в извън работно време да се съхраняват по установения ред във Военно формирование ***** - Х.. Оръжието било съхранявано и раздавано на служителите от PC „Военна полиция” - Пловдив с местослужене гр.Х. от длъжностни лица от Военно формирование ***** - Х., като движението му се отразявало в книга за раздаване на оръжието. Отделно от това, със Заповед № ВП-5755/06.11.2012г. директорът на СВП заповядал да се носи служебното оръжие при и по повод изпълнение на служебните задължения, както и в извън служебно време, освен когато служител бил в отпуск, в което време служебното оръжие се съхранявало в стая (склад) за съхранение на оръжие. Установено е, че на 07.02.2019г. Ч. получил пълнители, пистолета и 30 бр. патрони, като получаването било отразено в позиции 3, 4, 6 и 8 в Книгата за раздаване на оръжието и БП с рег. №3-2608/2019г. На същите позиции било отразено връщането на оръжието и боеприпасите 24.06.2019г., а на 25.02.2019г. два броя пълнители, като от приложената към служебната проверка справка било видно, че за периода от 07.02.2019г. до 24.06.2019г. - период, в който зачисленото на Ч. оръжие се намирало в него, същият бил в полагаем отпуск както следва: от 20.05.2019г. до 23.05.2019г. и от 17.06.2019г. до 28.06.2019г. На 04.05.2020г. Ч. получил пистолета, пълнители и 30 бр. патрони, отразено в позиции 86, 87 и 88 в книгата за раздаване на оръжието и БП. На същите позиции било отразено връщането на оръжието 01.12.2020г., като от приложената към служебната проверка справка било видно, че за периода от 04.05.2020г. до 01.12.2020г. - период, в който зачисленото на Ч. оръжие се намирало в него, същият бил в полагаем отпуск както следва: от 21.04.2020г. до 30.04.2020г., от 01.07.2020г. до 10.07.2020г. и от 17.08.2020г. до 28.08.2020г. Допълнително направеният анализ на книгата за раздаване на оръжието и БП показал, че Ч. когато получавал оръжието и БП го връщал не комплект, а само пистолета, БП връщал на по-късен период или обратно.

Установено е също, че на 30.12.2019г. Ч. получил пистолета, отразено в позиции 58 в книгата за раздаване на оръжието и БП. На същите позиции било отразено връщането на оръжието 16.04.2020г., като от приложената към служебната проверка справка било видно, че за периода от 30.12.2019г. до 16.04.2020г. - период, в който зачисленото на Ч. оръжие се намирало в него, същият бил в полагаем отпуск от 30.01.2020г. до 31.01.2020г. На 04.01.2021г. Ч. получил пистолета, отразено в позиция 121 в книгата за раздаване на оръжието и БП. На същата позиция било отразено връщането на оръжието 28.05.2021г., като от приложената към служебната проверка справка било видно, че за периода от 04.01.2021г. до 28.05.2021г. - период, в който зачисленото на Ч. оръжие се намирало в него, същият бил в полагаем отпуск от 21.01.2021г. до 22.01.2021г.

Предвид така установеното, Комисията приела, че Ч. не си е връщал оръжието по време на платения си годишен отпуск.

Налице били данни, сочещи че служителят на 7 пъти през годините 2019, 2020 и 2021г. нарушил чл.50, ал.2, т.3, „а“ от Правилника за прилагане на закона за военната полиция; на 7 пъти през годините 2019, 2020 и 2021г. не изпълнил т.2.3 от Заповед № ВП-5755/2012г. на директор служба „Военна полиция”; с това, че не сдавал в комплект полученото от него служебно оръжие, пълнители и БП извършил нарушение чл.50 и чл.53 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България.

Предвид установеното по случая и направеното заключение, Комисията предложила на основание чл.244, т.3 от ЗОВСРБ на старшина А.Ч. да бъде наложено дисциплинарното наказание „строго мъмрене”.

С оспорената Заповед № ПД-764 от

07.02.2022г., на основание чл.148 от ППЗОВСРБ, чл.242, т.1, във връзка с чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, ВРИД директор на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив наложил на жалбоподателя А.О.Ч. дисциплинарно наказание ”строго мъмрене“. В заповедта е посочено, че назначената за изясняване на фактите и обстоятелствата по ДЗ рег.№ПД-4977/30.08.2021г. Комисия констатирала, че старшина А.О.Ч. системно не съхранявал зачисленото му служебно оръжие по надлежния ред и създал предпоставка за загубването му. През периода 2019-2021г. неколкократно по време на отпуск не връщал служебното си оръжие в помещението за съхранение в гр.Х.. Това се явявало нарушение на Заповед