Решение № 680 от 12.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. Русе, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20254520104777 по описа за 2025 година

Ищецът В. Р. Р. твърди, че на 04.02.2023г. в гр.Ветово, обл.Русенска, управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег.№ *******. Пред сградата на НЧ „Н.Вапцаров” бил спрян за проверка от полицейски служители на РПУ – гр.Ветово. Същите го тествали с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на наркотично вещество – амфетамин. Бил му съставен АУАН № 643385/04.02.2023г. На ищеца бил извършен обиск и бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Във връзка със съставения АУАН, Началникът на РУ към ОДВМР – гр.Ветово издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 23-0457-000018/06.02.2023г., с която на В. Р. временно било отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Издадена била също така и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 23-0457-000019/06.02.2023г., с която регистрацията на управлявания от ищеца автомобил с рег.№ ******* било прекратена за срок от 9 месеца. Твърди, че никога не е бил употребявал наркотични вещества до този момент и изключително се притеснил от показания от техническото средство положителен резултат. Заявил, че желае да му бъде извършено медицинско изследване и след като му бил издаден талон за такова, доброволно предоставил за изследване кръвна проба и проба от урина. В РРП било образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.343, ал.3 от НК, а именно преписка № 3074/2023г. по описа на РРП, ДП № 457-70/2023г. по описа на ОДМВР – гр.Русе – РУ – гр.Ветово, обл.Русенска. Това производство било образувано именно във връзка с установената на 04.02.2023г. употреба на 1 наркотични вещества от ищеца. След извършеното експертно изследване на предоставените от ищеца кръвни проби и проби от урина в ЦЕКИ към НИК – МВР не било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците в приложението към чл.3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка със ЗКВНПВ, които ищецът да е употребявал. Образуваното досъдебно наказателно производство преписка № 3074/2023г. във връзка с установената употреба на наркотични вещества било прекратено с постановление от 4.03.2024г. на РРП.

През целия този период ищецът бил лишен от възможността да се придвижва самостоятелно, тъй като освен, че свидетелството му за управление било отнето, била прекратена и регистрацията на притежавания от него автомобил. Поставен в такава ситуация ищецът силно се притеснил, тъй като невъзможността за придвижване го поставяла в зависимост от близки и познати, които трябвало да ангажира, за да го закарат до гр.Русе.

През м.декември 2022г., ищецът претърпял тежка сърдечна операция, а през м.януари 2023г. се наложило отново да постъпи в МБАЛ „Канев” – гр.Русе за лечение. Тъй като здравословното му състояние не било никак добро, след края на м.януари 2023г. стартирала процедура за освидетелстването му пред ТЕЛК – Русе. Налагало се да бъдат извършвани контролни и допълнителни медицински прегледи и изследвания. Точно в този период, когато се налагало многократно да ходи до гр.Русе, ищецът бил поставен в невъзможност да се придвижва със собствен транспорт. Това ограничение се отразило силно отрицателно на психическото и емоционално състояние на ищеца, който бил свикнал да разчита на себе си.

Чувствал се напрегнат и стресиран, че няма да има възможност да провежда адекватно лечение. Освен появилата се тревожност от евентуално влошаване на здравословното му състояние, ищецът се притеснявал и поради злепоставянето пред съгражданите му, че употребява наркотични вещества. Гр.Ветово и малък град, повечето хора се познават и информацията за установената употреба на наркотични вещества бързо се разпространила.

Хората започнали да го гледат подозрително и да странят от него, което го депресирало допълнително. Започнал да не желае да излиза от дома си и да се среща с близки и познати, затворил се в себе си, което също го травмирало. Знаел, че никога през живота си не е употребявал наркотични вещества и не можел да повярва, че е уличен в такава употреба.

Консултирал се с адвокати, които му разяснили, че ще му бъде търсена наказателна отговорност, като наказанието за такова престъпление е лишаване от свобода и глоба.

Възможността да получи наказание лишаване от свобода още повече го притеснила. Силно се надявал, че резултатите от кръвната проба ще бъдат готови за 2-3 месеца, но те били приложени по наказателното дело след повече от една година. Това мъчително състояние на неизвестност продължило за ищеца една година, два месеца и 15 дни, тъй като една на 19.04.2024г. свидетелството за управление му било върнато. Напрежението, под което бил поставен през тези месеци допълнително се отразило негативно на здравето и на психиката му. Започнал да пие успокоителни, защото не успявал по друг начин да намали стреса под който бил подложен. Всички горепосочени репресивни действия, които били извършени срещу ищеца го унижили, тъй като засегнали честта и достойнството му. Карали го да се срамува пред близки и приятели, тъй като не можел повече от година да защити доброто си 2 име и да докаже на всички, че не е наркоман. Преживените от ищеца негативни емоции са в резултат от действията и бездействията на ответника. Чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са били честта и достойнството му, бил е лишен от правото да управлява и ползва собственото си превозно средство. Нарушено е и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като изготвянето на медицинската експертиза за употребата на наркотични вещества отнело повече от една година. Всички претърпени душевни страдания на ищеца се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на ответника. Същите следва да бъдат обезщетени, като справедливото обезщетение според ищеца би било в размер на общо 6 000.00 лева. Този размер на обезщетението би бил съобразен с характера, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца вреди и като такъв би бил единствено справедлив. Според него Прокуратурата следва да отговаря по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за причинените неимуществени вреди от наложените принудителни мерки – „Задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса за отговорността” по чл.171, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДвП, „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца” при образувано наказателно производство по чл.343б, ал.3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Неоснователно упражнената принуда включва и принудителните административни мерки, които в настоящия случай са наложени заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 6 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки - „Задържане до 24 часа” по чл.72 от ЗМВР, „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса за отговорността” по чл.171, ал.1, т.1, б.”б” от ЗДвП, „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 9 месеца” по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП и от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е водено преписка № 3074/2023г. по описа на РРП, ДП № 457-70/2023г. по описа на ОДМВР – гр.Русе – РУ – гр.Ветово, обл.Русенска, прекратено поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.03.2024г. до окончателното й изплащане.

Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва изцяло предявения иск, тъй като липсва противоправно поведение от страна на Прокуратурата на Република България и ищецът не е доказал причинно-следствената връзка между действие или бездействие на Прокуратурата на Република България и твърдените вреди. Освен това 3 намира, че претенцията за неимуществени вреди от 6 000.00 лева е прекомерно завишена и не съответства на съдебната практика. Твърди, че на 04.02.2023г. в гр.Ветово, обл.Русенска, ищецът В. Р. Р. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с рег.№ *******. Пред сградата на Народно читалище „Никола Вапцаров” той бил спрян за проверка от С. Е. С. и И. В.ев И. – и двамата полицейски служители от РПУ – гр.Ветово. В този момент същите по график изпълнявали патрулно-постова дейност на територията на гр.Ветово. Полицейските служители тествали ищеца с техническо средство за употреба на наркотични вещества и уредът отчел положителен резултат за употреба на наркотично вещество – амфетамин. По отношение на В. Р. бил съставен АУАН № 643385/04.02.2023г. По отношение на ищеца полицийските служители извършили и обиск. След това той бил задържан за 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Във връзка със съставения АУАН, Началникът на РУ – гр.Ветово издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 23-0457000018/06.02.2023г., с която на В. Р. временно било отнето свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Издадена била и също така Заповед за прилагане на ПАМ с № 23-0457-000019/06.02.2023г., с която регистрацията на управлявания от ищеца автомобил с рег.№ ******* била прекратена за срок от 9 месеца. До този момент всички действия предприети по отношение на В. Р. са били по инициатива на служители на МВР и са извършени по реда на ЗМВР. Прокуратурата на Република България няма никакво участие в извършването на проверката по отношение на ищеца, осъществяване на обиск спрямо него, задържането му, временното му лишаване от право да управлява МПС и дерегистрацията на автомобила му. Действията извършени по отношение на В. Р. са били по реда на ЗМВР, а не по НПК. На 08.07.2023г. материалите по случая били изпратени на Районна прокуратура – гр.Русе. На 11.07.2023г. наблюдаващият прокурор е възложил извършването на проверка по реда на чл.145, ал.1, т.1 от ЗСВ. След приключване на проверката, материалите по преписката са били изпратени в Районна прокуратура – гр.Русе – за решаване по същество. На 19.10.2023г. наблюдаващият прокурор е изготвил постановление за образуване на досъдебно наказателно производство – за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Следва да се има предвид, че досъдебното наказателно производство не е образувано конкретно срещу В. Р., а по издирването дали е извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. В хода на разследването по делото са били проведени разпити с полицейските служители С. Е. С. и И. В.ев И. в качеството им на свидетели по делото – съответно на 10.11.2023г. и 13.11.2023г. На 22.11.2023г. като свидетел е бил разпитан Н. Р. Р. – баща на ищеца. На 07.03.2024г. като свидетел е бил разпитан и В. Р..

Междувременно на 29.02.2024г. е била изготвена Експертна справка № 24/ТКХ-22. От същата е видно, че в предоставената кръвна проба иззета от ищеца, както и в пробата му от урина – не е било установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. С постановление от 14.03.2024г., наблюдаващият прокурор е прекратил досъдебното наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК. Следва да се има предвид, че към момента на образуване на досъдебното наказателно производство са били налице законен повод по реда на чл.208, т.1 от НПК и достатъчно данни по реда на чл.211, ал.1 от НПК за образуване на посоченото досъдебно наказателно производство. Последното 4 не е било образувано конкретно срещу ищеца, а по издирването дали е извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, както вече бе посочено. В хода на разследване по делото ищецът не е бил привличан като обвинаем и по отношение на него не е била вземана мярка за неотклонение. По никакъв начин не са били ограничавани правата му. Негативните последици, които В. Р. твърди, че е преживял са изцяло от действията на органите на МВР, извършени по реда на ЗМВР. Прокуратурата на Република България не може да бъде ангажирана за извършените действия от полицейските органи по задържането на ищеца по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, осъществяване на обиск спрямо него, временното му лишаване от право да управлява МПС и дерегистрацията на автомобила му. По своята същност предявения от ищеца иск е осъдителен. Тежестта за доказване – както на основанието, така и за размера на иска пада върху него. В тази връзка В. Р. не е представил никакви доказателства, от които да е видно, че действително е претърпял имуществени и неимуществени вреди или дори и да е претърпял такива за посочения период от време в исковата молба, същите да са в причинно-следствена връзка с действията на Прокуратурата на Република България. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между тях и действията на Прокуратурата на Република България в конкретния случай. Причинната връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана безспорно от ищеца. Ако все пак съдът приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и те са в пряка причинно-следствена връзка с действия на Прокуратурата на Република България, то следва да се има предвид, че претенцията на ищеца в размер на 6 000.00 лева е прекомерна и не отговаря на изискванията на чл.52 от ЗЗД за справедливост. Според възприетото в т.II на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.