Определение № 370 от 03.07.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Варна, 03.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500269 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.Образувано по повдигнат спор за подсъдност пред Варненски апелативен съд с определение №470/19.06.2023г., постановено по гр.д.№381/23г. по описа на ДОС, за определяне на родово компетентния съд да се произнесе като първа инстанция по иск с пр.осн. чл.56 от ЗН, предявен от „Първа инвестиционна банка“АД против С. П. С. с искова молба вх.№5991/31.03.2023г., по която първоначално е образувано гр.д.№856/23г. по описа на ДРС, на осн. чл.122 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

По подадената от „Първа инвестиционна банка“АД искова молба вх.

№5991/31.03.2023г. е образувано гр.д.№856/23г. по описа на ДРС.Последното е прекратено от ДРС с влязло в сила определение №1109/17.05.2023г. и изпратено по компетентност на ДОС на осн. чл.118, ал.2 от ГПК.Прието е, че предявеният иск с пр.осн. чл.56 от ЗН е оценяем /а не неоценяем, както е твърдял ищецът/ и неговата цена се формира от размера на вземането, което ищецът твърди, че притежава към ответника по силата на договори за банков кредит, които вземания надхвърлят сумата от 25 000лв., съответно и цената на иска е над 25 000лв., поради което и на осн. чл.104, т.4 от ГПК родово компетентен да се произнесе по иска като първа инстанция е ДОС.

За да повдигне спора за подсъдност, ДОС е приел, че предявеният иск е оценяем, но цената му не се определя по размера на вземанията, които ищецът твърди да притежава към ответника, а се определя в съответствие с даденото разрешение в т.1А и т.1Б от ТР №4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС за определяне цената на иска по чл.42 от ЗН за прогласяване нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя.При съобразяване, че изложените в исковата молба твърдения са били, че наследството включва единствено активи идеални части от няколко на брой недвижими имота, то цената на иска е следвало да бъде определена 1 по правилото на чл.69, ал.1, т.4, вр. с т.2 - по размер на данъчните оценки на имотите.Приел е и, че т.к. ДРС не е постановил нарочен акт по чл.70, ал.2, изр.3 от ГПК, който да е влязъл в сила с оглед неуказаната възможност на ищеца да го обжалва по реда на чл.70, ал.2 от ГПК, както и, че при съобразяване, че неоценяемите искове са подсъдни на районен съд, това, че цената на иска по чл.56 от ЗН не се определя съобразно посоченото от ДРС, липсата на влязъл в сила съдебен акт на ДРС, с който цената на иска да е увеличена над размера от 25 000 лв., съобразно незаконосъобразно възприетата от ДРС методика за оценка на заявеното имуществено право, и това, че по делото не е посочена цена на иска, определена като сбор от данъчните оценки на идеалните части от недвижимите имоти, включени в наследството и удостоверена от служител на общинската администрация по реда на чл.20 от ЗМДТ, която да надхвърля сумата от 25 000 лв., то искът не е подсъден на ДОС.

По съображения, сходни с изложените в т.1А и т.1Б от ТР №4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС, в които е разгледан въпросът за определяне цената на иска по чл.42 от ЗН за прогласяване нищожност на общо завещание с предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, следва да се приеме, че и искът по чл.56 от ЗН е оценяем, т.к. с него се защитава имуществено право, а имуществото на наследодателя на длъжника представлява съвкупност от имуществените права и задължения на наследодателя, които имат парична оценка - в този см. напр. определение №3/10.01.2022г. по ч.гр.д.№1/22г. по описа на ВКС, I гр.о.При това разрешение цената на иска с пр.осн. чл.56 от ЗН следва да се определи съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК с оглед стойността на имуществото на наследодателя към момента на завеждане на делото.Съгласно чл.70, ал.1 от ГПК цената на иска следва да бъде посочена от ищеца.Ако най-късно до първото заседание по делото ответникът или съдът повдигнат въпроса за цената на иска с мотив, че има несъответствие на указаната цена с действителната, цената на иска ще се определи от съда приблизително, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.В случай, че във връзка с решаването на спора не се е наложило и не са били събирани доказателства за конкретните вещи и права, включени в наследството, и за тяхната парична стойност, първоначално определената цена на иска, респективно събраната държавна такса остават непроменени.

В настоящия случай твърденията на ищеца са, че искът е неоценяем, но както ДРС, така и ДОС са приели, че искът е оценяем.ДРС е приел, че цената се формира от сбора на вземанията на банката по договори за банков кредит спрямо отказалия се от наследството ответник и надхвърлящи 25 000лв., но не е постановявал отделно определение по чл.70, ал.1 от ГПК.Изводът за подобно формиране цената на иска е неправилен, както се изложи цената следва да се формира в съответствие с посочените разрешения в т.1А и т.1Б от ТР №4/2014 от 14.03.2016г. на ОСГК на ВКС.Според твърденията на ищеца, ответникът е бил призован към наследяване на следното имущество недвижими имоти/подробно индивидуализирани в исковата молба/, представляващи ¼ ид.ч. от два самостоятелни обекта в сграда в гр.Добрич, съответно с идентификатор

*** и идентификатор

***, ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в с.Полковник Свещарово, обл.Добрич, ½ ид.ч. второ дворно място, находящо се в с.Полковник Свещарово, обл.Добрич, ведно с ½ ид.ч. от изградената в него 2 жилищна сграда, както и ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на с.Царевец, обл.Добрич.При тези твърдения цената на иска следва да се формира по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 от ГПК от сбора от данъчните оценки на посочените ид.ч. от недвижими имоти.По делото не са представени и от ищеца не е изисквано представянето на данъчни оценки на тези имоти, т.е. понастоящем не е установено дали цената надхвърля или не 25 000лв., за да се установи в съответствие с разпоредбата на чл.104, т.4 от ГПК кой е родово компетентният като първа инстанция съд.Независимо от горното, след като производството пред ДРС е прекратено, а ДОС се е явил сезиран с разглеждането на иска съд, то същият е следвало, за да направи първоначален извод относно цената на иска и производната от нея компетентност, да установи, със съответни указания до ищеца, какви са данъчните оценки на недвижимите имоти, включени в наследството /при въведените твърдения, че наследството се изчерпва само с тях/, отказът от което наследство е атакуван с предявения конститутивен иск с пр.осн. чл.56 от ЗН.При липсата на данъчни оценки изводът на ДОС, че не е родово компетентен съд е преждевременно направен и непочиващ на релевантните факти, които е необходимо да се установят по делото.Предвид горното и съдът приема, че понастоящем делото следва да се разглежда от ДОС, който след установяване цената на иска въз основа на представени данъчни оценки, и определянето й с нарочен акт по чл.70 от ГПК, отново следва да прецени родовата си компетентност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Родово компетентен да се произнесе понастоящем, съобразно дадените указания, като първа инстанция по предявения иск с пр.осн. чл.56 от ЗН от „Първа инвестиционна банка“АД против С. П. С. с искова молба вх.

№5991/31.03.2023г., по която първоначално е образувано гр.д.№856/23г. по описа на ДРС, е ОС-Добрич, на когото делото да бъде изпратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3