Решение № 683 от 17.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20231000502197 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 29.03.2023г по гр.д. № 6205/2022г на Софийски градски съд 1-26 състав е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на В. В. К., на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата от 5 777,32лв., ведно със законната лихва от 14.06.2017г., до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 26.07.2012г. до 31.12.2012г. - пропуснати ползи, настъпили вследствие на незаконно повдигнато обвинение по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. а, вр. чл. 301, ал. 1 , пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК в хода на ДП № 188/2013г. по описа на НСС, пр.пр. № 1101/2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура, прекратено на основание чл. 369 ал. 4 от НПК (отм.) по НОХД № С-26/2016г. по описа на СГС, като искът над присъдения размер от 5 777,32лв до претендирания от 74 032,80лв е отхвърлен, както и акцесорният иск за забавено плащане за разликата над присъдения размер.

Против решението в осъдителната му част е постъпила въззивна жалба от ответника Прокуратура на РБ. Поддържат се конкретни доводи за недопустимост на исковата претенция, тъй като вредите под формата на пропуснати ползи, представляват трудови възнаграждения, за които прокуратурата не е процесуално легитимирана да отговаря. Изтъква се, че е предвиден друг ред, както и че в конкретния случай искът не следва да се разглежда по реда на ЗОДОВ. Поддържат се оплаквания, че към момента на повдигане на обвинение, са били налице всички предпоставки за образуване на наказателно производство, и че ищецът не е доказал претендираните вреди по основание и размер. В тази връзка се сочи, че заповедта за уволнение е била обжалвана 1 и потвърдена от ВАС и към онзи момент е било установено укоримо поведение от страна на ищеца като служител на правоохранителна институция, обосноваваща наложеното дисциплинарно наказание, както и че за евентуалната отговорност за вреди от неплатени трудови възнаграждения, отговорност трябва да носи МВР. И на края се сочи, че присъденият размер от 5 772,32лв е недоказан и в този смисъл искът е изцяло неоснователен. Иска се отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и постановяване на ново по същество, с което се отхвърли изцяло иска.

Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от ищеца В. К. чрез пълномощник адв. Т. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Изтъква се процесуално нарушение на съда, изразяващо се в отказ да отложи разглеждането на делото поради заболяване на пълномощника и приключване на делото при непълнота на доказателствата, като в тази връзка се правят доказателствени искания. Иска се отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете – главен за 74 032,80лв и 37 164лв – акцесорен за лихва.

В срок е постъпил само отговор от ищеца В. К. на жалбата на ПРБ с възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

От фактическа страна не е спорно и категорично се установява от събраните доказателства, че ищецът е изпълнявал длъжността разузнавач III степен в сектор 01 „Организирани престъпни групи, извършващи насилствени дейности” към 03 Отдел „Контратероризъм” при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в Министерството на вътрешните работи от 2011г., и че на 17.07.12г. ищецът е бил задържан под стража за срок от 24ч. въз основа на заповед на инспектор в Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР по повод разследване на престъпление за подкуп по чл.302 т.1 пр. предпоследно, б.“а“ вр. с чл.301 ал.1 пр.1 и 2, алт.3 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и 4 НК по образувано от СО-СГП ДП № 19-П/12г. срещу неизвестен извършител. В последствие е взета мярка за процесуална принуда – задържане под стража, изменена впоследствие в парична гаранция.

Със заповед рег.№ К-8279/26.07.2012г. на Министъра на вътрешните работи срещу ищеца К. е образувано дисциплинарно производство /преписката по дисциплинарното производство е приложена към приобщеното адм.дело № 1373/13г. на ВАС/, в която е посочено, че е издадена във връзка с постъпили предварителни данни, предложение вх.№ 24131/19.07.2012г. по описа на ДЧР-МВР, че на 17.07.2012г. във вр. с ДП № 19-П/12г. по описа на СО при СГП, на територията на гр.София е проведена полицейска операция, при която по време на приемане на подкуп от 50 000лв., са задържани четири лица, сред които ищецът К., както и че с прокурорско постановление му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража и му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.302 т.1, предл. предпоследно, буква „а”, във вр. с чл. 301, ал.1, пр.1 и 2 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 201, ал.2 и ал. 4 от НК.

В констативната част на заповедта допълнително е пояснено, че с това деяние В. К. е нарушил т. т. 4, 7 и 33г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в 2

МВР от 2006г., действията му са станали достояние на средствата за масова информация, с което е уронил престижа на службата, като така допуснал дисциплинарно нарушение по см. на чл.224 ал.2 т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.227 ал.1 т.10 от ЗМВР вр. чл.230 ал.2 т.4 от ППЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Със същата заповед ищецът К. е отстранен временно от длъжност, иззети са му служебната карта, личен знак и служебното оръжие. Със заповед №.К-13303/11.12.12 на Министъра на вътрешните работи на В. К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в ГД “Борба с организираната престъпност“ МВР поради извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. В мотивите на заповедта са описани обстоятелствата от представените от прокуратурата писмени материали, възприети и в доклада на дисциплинарната комисия, като е прието, че К. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в периода 8.05.2012г. до 17.07.2012г., възползвайки се от правомощията и служебното си положение и с цел лично облагодетелстване в съизвършителство, е поискал от други лица материална облага, която не му се следва – придобиване право на собственост върху недвижими имоти от новострояща се сграда в курортен комплекс „Слънчев бряг“ в размер на 850 000лв. Цитирано е образуваното ДП № 19П/12г. по описа на Следствен отдел при СГП и повдигнатото обвинение по чл.302 т.1, предл. предпоследно, б „а”, във вр. с чл. 301, ал.1, пр.1 и 2 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 201, ал.2 и ал. 4 от НК, като е допълнено, че извършеното деяние е добило публична известност чрез средствата за масово осведомяване, с което е уронен престижа на МВР. Заповедта е връчена на В. К. на 14.12.2012г., на която дата е освободен от длъжност.

Ищецът е обжалвал заповедта за уволнение, като с определение от 23.10.2013г. по адм.д.№ 1373/2013г. ВАС е спрял производството по делото до решаване на наказателното дело по ДП № 19-П/2012г. на СО при СГП с влязъл в сила съдебен акт.

След приключване на наказателното производство с постановление за прекратяване на осн. чл.369 ал.4 НПК, потвърдено окончателно с решение по в.н.д. № 47/17г. на САС на 15.03.2015г., ищецът е поискал възобновяване на административното производство.

С решение от 04.06.2015г. по адм.дело № 1373/13г. ВАС с решение е отхвърлил жалбата на К. срещу заповедта за уволнение, което окончателно е потвърдено на 12.02.2016г от петчленен състав.

Пред първата инстанция е изяснено, че с влязло в сила на 23.02.2022г. решение по гр.д.№ 6905/ 2011г. по описа на СГС, изм. с решение № 10124/4.02.2021г. по гр.д.№ 4030/2019г. на САС, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на В. К., на основание чл.2 от ЗОДОВ, сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. а, вр. чл.

301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 3, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. и ал. 4 от НК в хода на ДП № 188/2013г. по описа на НСС пр.пр. № 1101/2012г. по описа на Софийска градска прокуратура, прекратено на основание чл. 369 ал. 4 от НПК (отм.). В това решение, постановено между същите страни, е установено, че спрямо ищеца е било образувано незаконно наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска градска прокуратура обвинение, и че с фактът на прекратяването му по чл. 369, ал. 4 от НПК (отм.), е реализирано основание за възникване отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Неоснователни /при така установените идентично факти/ са оплакванията в жалбата на прокуратурата против наличието на предпоставките по чл.2 ал.1 т.3 от 3

ЗОДОВ, правопораждащи отговорността за вреди в причинна връзка с процесното обвинение.

Влязлото в сила решение по цитираното гражданско дело се ползва със стабилитет и установява със сила на пресъдено нещо между страните, че повдигнатото обвинение е незаконно /в хипотезата на чл.243 т.2 НПК/, и че се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вреди, за компенсацията на които отговаря прокуратурата като държавен орган по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Предвид, че се касае за общи правопораждащи факти, въпросът относно материалната легитимация на ответника е вече разрешен и не подлежи на преразглеждане в друг процес.

Неоснователни на следващо място са доводите на прокуратурата, че претендираните под формата на загуби вреди произтичат от акт на друг държавен орган и че отговорността за тях следва да се реализира по специалния предвиден ред в ЗМВР. От фактическа страна няма спор, че непосредствено след повдигане на обвинение, против ищеца е образувано дисциплинарно производство и е временно отстранен от длъжност, а със заповед от 11.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в ГД “Борба с организираната престъпност“ МВР. В заповедта за уволнение много обстоятелствено е пояснено, че дисциплинарното наказание се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина с цитиране на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, ал. 3 НК и разгласяването му чрез средствата за масова информация, с което е уронен престижа на МВР. От посоченото съдържание в самата заповед за уволнение не остава съмнение, че дисциплинарното наказание е обосновано само с наличието на образуваното наказателно производство, а на свой ред публичното разгласяване на случая в медиите е бил единственият мотив за отстраняването му от длъжност и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Съгласно най-новата практика на ВКС (решение № 53 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, докладчик Л.А.), когато се касае до отстраняване от длъжност, макар и да е резултат от преценката на дисциплинарно-наказващия орган, щом е предпоставило настъпване на имуществени вреди в пряка и непосредствена последица, те следва да бъдат репарирани от прокуратурата като пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение. Този извод се обуславя от аргумента, че единственото основание за отстраняването от длъжност е провежданото наказателно преследване, и че е пряко следствие на воденото наказателно производство, което обуславя причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди. Ако срещу ищеца не е било повдигнато незаконно обвинение, то не би се стигнало до отстраняване от длъжност, поради дисциплинарно уволнение и следователно до реализиране на вреди от пропуснати ползи. В сочената практика е изтъкнато, че дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил презумпцията за невиновност до доказване на противното. В този случай пропуснатото възнаграждение е закономерна правна последица от неоснователното обвинение и ответникът е материалноправно легитимиран по иска.